Home » ПРИКАЗКИ » Съществува ли Бог

Съществува ли Бог

aВеднъж рано сутринта, когато Буда излязъл на утринната си разходка, един човек го попитал:
– Съществува ли Бог?
Буда погледал в очите на човека за секунда и казал:
– Не, Бог не съществува изобщо, никога не го е имало и никога няма да го има. Изхвърли всички тези простотии от главата си.
Човекът бил шокиран.
Буда бил в компанията на Ананда. Той винаги съпровождал Буда.
В средата на същия ден дошъл друг човек и попитал:
– Съществува ли Бог? Буда казал:
– Съществува, винаги го е имало и винаги ще го има. Ананда бил силно объркан, тъй като помнел отговора на Буда от сутринта, но нямал възможност да го попита, тъй като около тях имало много хора.
И преди да му се удаде възможност да попита, вечерта, по залез слънце, дошъл трети човек. Буда седял под едно дърво, наблюдавайки залеза на слънцето и прекрасните облаци, а човекът попитал:
– Съществува ли Бог?
Буда просто направил жест с ръка, приканвайки човека да седне, а той самият затворил очи. Човекът му се подчинил. Те седели мълчаливо няколко минути, след което гостът станал. Вече се стъмвало, слънцето било залязло. Той докоснал рамото на Буда и казал:
– Благодаря за отговора, много съм ти благодарен.
И си тръгнал. Тук Ананда не издържал. Когато останали сами, казал:
– Няма да успея да заспя тази нощ, ако не ми отговориш. В един ден на един и същи въпрос ти даваш три различни отговора. Какво става? Много ме объркваш така.
Буда казал:
-Аз не отговарях на теб. Защо се объркваш? Първият човек беше вярващ. Той вярваше в Бога и беше дошъл не с цел да изясни въпроса си, а за да получи потвърждение. Той беше учен, добре знаещ Светото Писание. Необходим му беше шок и аз го шокирах, защото не желая да поддържам ничии вярвания. Всички вярвания са погрешни. Знанието – това е съвсем друго нещо.
Вторият човек беше атеист, той не вярваше в Бога. Той също беше учен и беше натъпкан с всевъзможни идеи, но си беше просто противоположност на първия човек. Той искаше аз да подкрепя неверието му.
Третият човек беше истински търсещ. Той не иска¬ше отговор, той искаше да изпробва. Той беше човек с голямо доверие. Той искаше да му разкрия нещо. Затова аз не пожелах да му отговоря, а просто му предложих да седне до мен. И нещото се случи.

Check Also

Игрите на палавата виелица

ЮЛИЯ МОМЧИЛОВА е авторка на голям брой приказки, стихотворения, куклени пиеси и сценарии за детски …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *