Home » ПРИКАЗКИ » Св. Иван Рилски

Св. Иван Рилски

aЕдно време свети Иван живял в село, където бил пазарен за говедарин. Веднъж завалял силен дъжд. той набързо събрал говедата, прекарал ги през реката и си отишъл в селото. Когато се мръкнало, дошъл вечерта един чорбаджия и рекъл:
– Иване, какво си направил? На всички селяни си докарал говедата, само моята крава си забравил! Тя беше телна, кой знае къде се е отелила. Искам да ми намериш кравата и да ми я доведеш.
Тогава свети Иван му рекъл:
– Не бой се, чорбаджи, кравата ще се намери. Но какво ще ми дадеш, когато я докарам?
– Телето, което е отелила, ще е твое. – Даваш ли ми го?
– Давам ти го! – рекъл чорбаджията.
Тогава свети Иван станал и отишъл да я търси. Като стигнал при река Рилска, която придошла много от дъжда, потърсил кравата, но не я намерил. Помислил си, че може да е на отвъдния бряг на реката, която била станала много дълбока и не можел да я прегази.
Свети Иван си съблякал абата’ и я хвърлил във водата. Хванал се за единия ръкав, прекръстил се, седнал на нея и преплувал реката като с лодка. Намерил кравата, която се била отелила, и взел теленцето на ръце. Като дошъл до реката, светецът пак си хвърлил абата, седнал отгоре с телето и преминал на другия бряг. Кравата, която вървяла подир тях, скочила от майчина любов в реката и я преплувала.
Иван Рилски закарал кравата на чорбаджията, а той казал, че му дава телето. Три години то расло до майка си, а после свети Иван започнал да се грижи за него – хранел го с хляб и добра трева. То било кротко, всички в селото го обичали и го милвали като свое.
На следната година умрял волът на един сиромах. Той се примолил на свети Иван да му даде вече порасналото си теле, та с него да изоре и засее нивата си. Светецът му го дал. Сиромахът орал, сял и когато дошло лятото, всеки клас жито бил натегнал от толкова едри зърна, че нивата му родила три пъти повече от обикновено. Съседите завиждали на това плодородие и казвали:
– Той ора и ся с телето на свети Иван, който ни е направил магия Събрал е най-едрите класове от нивите ни и ги е пренесъл в нивата на този сиромах, за да стане чорбаджия.
По тази причина не искали свети Иван да им пасе повече говедата, но като не намерили друг човек, пак го поканили и той останал. И през тази година умрял биволът на друг сиромах, който също се примолил на свети Иван да му даде телето си. Иван се смилил над него и му го дал. Сиромахът орал и засял, а през лятото нивите му дотолкова родили, че от земята до горния клас били пълни със зърна. Съседите му пак рекли:
– Вижте, и това е магия на свети Иван. Ние орахме и сяхме с по два чифта волове, а нашите ниви пак не можаха да станат. А нивата на този сиромах, който ора с телето му, се напълни с берекет. Не, този човек не бива да живее с нас, той е голям пакостник, хайде да идем да го изпъдим!
Събрали се селяните, отишли при свети Иван, а той, като ги видял отдалече, побягнал в планината, изкачил се на един висок камък и седнал да ги гледа какво ще правят. Те, като разбрали, че не могат да го достигнат, гледали, мислили и си отишли. Свети Иван оставил говедата и не ги пасъл повече, само си взел телето и заживели в планината.
Изминало време, селяните, като останали без говедар, рекли помежду си:
– Така не бива, я да идем да му се примолим пак да дойде да ни пасе говедата.
Отишли при свети Иван и му казали, че пак го наемат на работа, но ако даде телето си на някого да оре, ще го хванат и ще го убият. И през тази година се случило да умре волът на трети сиромах, който се примолил на свети Иван. Иван му го дал на драго сърце. През лятото и той ожънал добра жътва, препълнил дотолкова хам¬барите си, че и най-богатите орачи му завидели. Те събрали селяните и тръгнали да убият свети Иван. Когато го намерили с говедата и взели да го наближават, телето му рекло:
– Иване, ето твоите съселяни идват да те убият.
Иван,като ги видял, рекъл:
– Те мен няма да убият, а тебе ще заколят, но ти да не се помръднеш от мястото си, чу ли?
Той пак се изкачил на високия си камък и оттам гледал какво ще направят. Селяните видели, че е нависоко и не могат да му сторят нищо, хванали телето и го заклали. После го разделили мръвка по мръвка помежду си и тръгнали да си отиват. Вървели, вървели и стигнали до една тясна пътечка в планината. За да минат по нея, се наредили един подир друг.
Иван гледал от камъка всичко, което сторили селяните, и когато тръгнали да си отиват, рекъл:
– Да даде Господ телето ми да стане на змии и гущери!
И както селяните вървели през планината, най-последният извикал:
– Ей, месото ми мърда на гърба!
Когато се обърнал назад, видял че то се е превърнало на змии и гущери. Подир малко същото извикал вторият селянин, после третият… Месото върху гърба на всички се обърнало на змии и гущери, които погнали селяните и ги гонели и хапели чак до селото.
Свети Иван останал сам на скалата. Подир малко заспал, а пък дяволът, който от дълго време търсил начин да го накаже за добри¬ната му, го блъснал от скалата долу. Светецът паднал от високите стръмнини, но ангелите го подкрепили и той не се убил, а само леко се ударил. Като се изправил на краката си, свети Иван разбрал, че това е дяволска работа и завист, веднага се прекръстил и помолил на Бога:
– Господи, ако това зло ми е от Дявола, помогни ми да изляза пак на върха на камъка, отдето съм паднал.
Тогава – с Божия сила – пробил камъка изотдолу, минал през него, изкачил се пак на върха му и седнал отгоре.
Дяволът, като видял това, се пукнал от яд.
Мястото, което пробил свети Иван и се проврял, днес стои и всички, които ходят сега на манастира „Свети Иван Рилски" се провират през него: едни за здраве, други да видят грешни ли са или праведни. Които са праведни, лесно минават, а които са грешни, камъкът ги притиска и ги пуска да минат, само когато обещаят, че ще сторят някоя добрина.

Check Also

Юлия Mомчилова

  Юлия Mомчилова е музикант по образование и професия. Автор е на голям брой приказки, …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *