Home » ПРИКАЗКИ » Попът конекрадец

Попът конекрадец

 

 

Това е румънска народна приказка, преразказана от Николай П. Тодоров

Преди години накрай село живеела една старица със сина си. Живеели те бедно-пребедно. И ето че от много работа и малко ядене майката скръстила ръце и умряла. Нажаленият момък намерил няколко прогнили дъски, измайсторил един ковчег и отишъл при попа да го моли да опее покойницата.

– Харно, синко – рекъл попът след като го изслушал. – Ами пари имаш ли да ми платиш опелото?

– Нямам пукнат грош, отче – отвърнал момъкът.

– Е. щом нямаш и опело няма. А майка ти без молитва право в пъкъла ще отиде, тъй да знаеш – сплашил го попът. – Защо не опиташ да кажем…да откраднеш някой кон. Ще го отведеш в неделя на панаира и ще вземеш пари – и на мен да платиш, и за тебе да останат.

– Страх ме е, отче, ще ме хванат.

– Не бой се, щом дядо поп е до теб. Аз ще те науча как да свършиш тая работа тъй, че никой да не те хване.

Подир дълги размисли момъкът се съгласил, защото не искал майка му да влезе в гроба неопята и да я приберат дяволите.

Опял попът старицата надве-натри и му пошушнал насред опелото: “Щом се стъмни, ще дойда и ще те отведа в съседното село да откраднеш някой кон”.

И наистина вечерта двамата тръгнали за съседното село, промъкнали се тихо в конюшнята на един вече възстар селянин и попът подкокоросал:

– Отведи, сине, коня дома си, а в неделя – на панаира. После ще поделим печалбата.

Момъкът подкарал коня за своето село, а попът останал в конюшнята, надянал юлара и се вързал за яслата.

На заранта стопанинът дошъл да нахрани коня си. Гледа на мястото на коня си, провесил нос, стои един вързан поп.

– Хей, отче-попе, каква е тая работа? – и се прекръстил.

Попът отвърнал:

– Бог за грехове ме наказа и ме превърна на кон, ама чу най-сетне молбата ми, та ми върна човешкия образ.

– Ах, прости ми, отче, че и аз пред тебе много съм грешил. Честичко те налагах с камшика. Ами отгде да знам, че моят кон бил преобразен поп? Хайде, върви си сега по живо, по здраво, а пък аз ще си купя друго добиче.

Снел юздата на попа и го изпроводил до пътната врата.

В неделя стопанинът се дотътрал на панаира да си купи нов кон. Почнал да оглежда конете и не щеш ли съзрял откраднатия. Познал го, разбира се, приближил се и почнал да му шепне в ухото:

– Каква си я свършил пак, отче? Виждам, Бог отново те е превърнал на кон. Много си грешен.

А конят, както си знае, клати глава.

Момъкът извикал разсърдено:

– Ей, човече, какво баеш на моя кон?

– Ох, момко, пусни на воля тоя кон, той е преобразен от Бога поп заради многото му грехове. Дълги лета той беше у мен и уж си върна човешкия образ, ала види се, че нещо пак е сгрешил и Бог отново го е престорил на кон. А тогава ти си го намерил, синко, за грях и на двама ни! – и селянинът се закръстил, обърнал очи към небето…

=======================================================

► харно (мищо)- Добре! Хубаво!

подкокоросал – подучил

юлар – водило на оглавник, ремък, с който се води кон или магаре

Защо приказката има такова заглавие?

На кого искате да приличате?

Кой момент от приказката най-много ви харесва?

Може ли в действителността да се случи нещо подобно?

(въпрос) Каква е поуката от приказката?

Check Also

Юлия Mомчилова

  Юлия Mомчилова е музикант по образование и професия. Автор е на голям брой приказки, …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *