Home » ПРИКАЗКИ » Неблагоприятно време

Неблагоприятно време

aЖивял някога в Багдад богат търговец. Домът му бил надежден: той притежавал голямо и малко имение; корабите му с ценни товари пътували до Индия. Наследените от баща си богатства той умножил със собствени усилия, положени на подходящото място в благоприятното време, а също така и благодарение на мъдрите съвети и ръководството на западния крал, както наричали по това време султана на Кордова.
Но изведнъж щастието му изменило. Домът и земята му били превзети от жесток владетел; корабите, на път за Индия потънали, настигнати от тайфун; нещастие сполетяло семейството му. Изглеждало даже че най-близките му приятели са престанали да го разбират.
Тогава той решил да се добере до Испания, за да моли за помощ своя предишен покровител, и тръгнал през западната пустиня. Беди една след друга причаквали търговеца по пътя. Магарето му издъхнало, той самият бил пленен от разбойници и продаден в робство, от което успял да се освободи с много усилия. Лицето на беглеца, изгоряло от слънцето, напомняло щавена кожа. Грубите жители на селата, през които минавал, го прогонвали далеч от домовете си. Само дервишите разделяли с него оскъдната си храна и му давали парцали, за да прикрие голотата си. Понякога му се удавало да си набави малко чиста вода, но по-често се налагало да се задоволява със солена, почти негодна за пиене.
Накрая пристигнал до двореца на западния крал. Но и тук го очаквали неволи. Стражите с ритници прогонвали от портите дрипльото, придворните не искали да разговарят с него. На нещастника се наложило да върши някаква мръсна работа в двореца. Като спестил малко пари, той си купил прилични дрехи, явил се пред главния церемониалмайстор и помолил да бъде допуснат до краля.
Докато търговецът бил близък с монарха, той се ползвал с неговата благосклонност и за това щастливо време бил съхранил чудесни спомени. Но тъй като нищетата и унижението оставили своя отпечатък върху маниерите на търговеца, церемониал-майсторът разбрал, че по никакъв начин този човек не бива да бъде въвеждан при краля, преди да получи няколко урока по светско общуване.
Накрая, три години след като напуснал Багдад, търговецът влязъл в тронната зала на краля на Кордова. Кралят го познал веднага, сложил го да седне на почетно място редом с него и го помолил да разкаже за живота си.
– Ваше величество – казал търговецът, – през последните години съдбата беше много жестока към мен. Лиших се от имуществото си, бях изгонен от наследст¬вените владения, загубих корабите си и окончателно се разорих. Три години ми бяха необходими, за да се добера до вас. През това време понесох всички несгоди, които могат да се случат на човек – умирах от глад и жажда в пустинята, страдах от самота, бях пленен от разбойници, живях сред хора, чийто език не разбирах. Сега съм пред вас и се оставям на вашата кралска милост. Кралят се обърнал към церемониалмайстора: 
-Дай му сто овце и го назначи за придворен пастир. Нека пасе овцете хей на онзи хълм, помогни му да се справи с тази работа.
Търговецът бил леко разочарован от това, че щедростта на монарха се оказала по-малка от това, на което се надявал, и той се оттеглил след полагащото се приветствие.
Когато завел стадото на бедното пасище, което му посочил кралят, овцете се разболели от чума и всичките измрели до една. Неудачният пастир се върнал в двореца
– Е, как са ти овцете? – попитал кралят. – Веднага щом ги изведох на пасището, цялото стадо загина.
Царят извикал церемониалмайстора и казал: ~ Дай на този човек петдесет овце и нека той да се грижи за тях до нови разпореждания. Изпълнен с горчилка и срам, пастирът подгонил новото си стадо към пасището. Животните започнали мирно да пасат, когато изведнъж от гората изскочили диви кучета. Изплашеното стадо се хвърлило към ръба на оврага и загинало в пропастта.
Силно опечален търговецът дошъл при краля и му разказал за поредното нещастие.
– И какво – казал кралят, – този път вземи двадесет и пет овце.
Изгубил всякаква надежда, отчаян, че всичко, до което се докосне, се руши, търговецът отново повел стадото към пасището. Скоро всяка овца родила по две агънца, после още по две и стадото започнало да расте. Последното заплождане било особено успешно: агнетата се родили големи, с красива вълна и вкусно месо. Търговецът разбрал, че за него е изгодно да продава част от овцете си и да купува на по-ниска цена малки и слабички. Той ги охранвал, докато станат силни и здрави като овцете от неговото стадо.
След три години той се върнал в двореца, облечен в скъпи дрехи, за да разкаже за успехите си. Веднага го отвели при краля.
– Можа ли да станеш добър пастир? – попитал кралят.
– Наистина, ваше величество, по някакъв невероятен начин късметът се върна при мен. Сега смело мога да кажа, че делата ми вървят благополучно, макар че любов към работата на пастира все още не изпитвам.
– Прекрасно – казал кралят, – а сега приеми като дар от мен кралство Севиля. Нека всички да знаят, че от днес ти си кралят на Севиля.
С тези думи монархът докоснал рамото му с жезъла си.
Не издържал търговецът и изумен възкликнал:
– Но защо не ме направихте крал веднага, когато дойдох при вас? Нима изпитвахте моето търпение и така достатъчно изпитано от съдбата?
Кралят се засмял:
– Позволи ми да ти кажа, че ако беше получил трона на Севиля в онзи ден, когато поведе към хълма стоте овце, от това кралство и камък върху камък нямаше да остане.

Check Also

Юлия Mомчилова

  Юлия Mомчилова е музикант по образование и професия. Автор е на голям брой приказки, …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.