Home » ПРИКАЗКИ » Момчето и великанът Ох

Момчето и великанът Ох

ВЪЛШЕБНИ И ЛЕГЕНДАРНИ ПРИКАЗКИ

Момчето и великанът Ох

Тази приказка ни разказа Юсеин Яшаров (Кирчето), хорохане-рома, на 67 години от с. Кардам, Поповско.

Живял едно време един беден човек. Толкова бил беден, че не можел да си изкара хляба. Имал един син. И като отраснал синът му, решил да го даде при някой богат човек за чирак. Тръгнали двамата. Вървели, вървели и се уморили много. Седнали край един геран и от умора бащата изохкал:

– Ох, ох!

Добре, ама Ох се казвал и великанът, който живеел в герана. Великанът, като си чул името, веднага излязъл.

– Защо ме викаш? – попитал той.

– Аз не съм викал тебе! – отговорил уплашен бащата. – Аз виках само “Ох, уморих се”.

– Че от какво си се уморил толкова? Къде си тръгнал?

– Търся на това момче място чирак да стане.

– За колко пари?

– За една шепа жълтици.

Великанът му дал две шепи жълтици. Взел момчето и скочили в герана, отишли на другия свят. Там живеел великанът, в голяма къща с голям имот. Имал и една дъщеря. Като видяла тя момчето, много го харесала. И щом великанът се уморил и отишъл да си легне, дъщерята отишла при момчето и му рекла:

– Момче, какво търсиш тука? Защо дойде чирак? Баща ми ще те учи на магии, но когато те научи, ще те изяде! Затова, когато те пита “Научи ли това, което ти предадох?”, ще му отговаряш “Нищо не знам!”. Ако кажеш, че знаеш, ще те заколи!

Така заживяло момчето при великана. Всеки ден той го учел на магии и понеже то било умно – скоро научило много неща. Но помнело думите на великанската дъщеря и винаги казвало:

– Нищо не съм научил още, нищо не знам!

Минало много време. Веднъж, когато великанът спял, дошла дъщерята и рекла:

– Момче, ти нали научи всички магии? Баща ми вече не ти вярва, че нищо не знаеш и скоро ще те изяде. Затова ще ти отворя портите, а ти бягай!

Така момъкът избягал от великанската къща, върнал се на горния свят и се прибрал при баща си.

– Тате, – казал, – виждам, че си все още много беден, но ще ти помогна. Утре в Попово има пазар. Ще стана един голям коч. Ти ме продай, но няма да ме продаваш с този вълшебен юлар! Юларът вкъщи ще върнеш!

И нали било научил магиите момчето станало голям, хубав коч. Баща му го взел, завел го на пазара. Харесали го купувачите, наобиколили го. Взели да наддават. Купил го един богат селянин за много пари. Но през нощта, момъкът пак се превърнал от коч в човек и се върнал в къщата на баща си. На другия ден момчето се превърнало в най-хубавия кон и баща му скъпо го продал.

И тъй много пъти. Но научил се великанът и се досетил, че това е момчето. Решил веднага да отиде да го намери.

На другия ден пак имало пазар.

– Тате – казало момчето, – утре ще стана една крава. Но ялова, да ме вземат богаташите за клане.

Започнали търговците да наддават за кравата. Дошъл великанът.

– Кажи ми колко пари искаш за тази крава? – рекъл той.

– Две шепи жълтици! – отговорил бащата.

– Четири шепи ще ти дам! Но ми дай юлара!

Като чул за толкова много пари, бащата съвсем забравил заръката на сина си и го продал с юлара. А великанът си тръгнал бързо, върнал се в долния свят, вързал кравата на един дирек и викнал на дъщеря си:

– Виж, дъще, тази яловата крава съм я купил от пазара да я коля! Сега ще полегна малко, а ти подготви ножове и топла вода!

– Добре, тате, – отвърнала дъщерята, но веднага разбрала, че кравата е момчето.

Отишъл великанът да си легне, а тя се приближила към завързаната крава и рекла:

– Момче, ще се направя, че уж си ме ударил с рогата си, а ти бягай, че баща ми ме кара ножовете да намеря да те колим.

И махнала юлара от врата на кравата. Побягнал момъкът, а подир него хукнал великанът. И понеже великанът бягал бързо, а кравата – бавно, почти я настигнал. Тогава момъкът се превърнал в кокошка и пак избягал надалеч. Но великанът се превърнал в лисица и настигнал кокошката. Момъкът се превърнал в птиче, което литнало в небето, а великанът хвърлил просо и птичето кацнало да кълве.

Като видяла това великанската дъщеря разбрала, че баща и ще убие момчето, направила магия, хвърлила огън от устата си и изгорила великана. След това с момъка се оженили и заживели щастливи и доволни.

► чирак (чирáки, хъзмекяри) – прислужник

геран (ханик) – дълбок кладенец

коч (кочóс) – овен

юлар (хамути) – това, което се слага на главата на животното, за да се води

ялова (бибиянутни, бичшавали) – тази, която не може да ражда

s Кои приказки са вълшебни? Възможно ли е в истинския живот човек да се превърне в животно?

Припомнете си в кои други приказки героите се превръщат в животни?

Справедливо ли е наказан великанът? Обяснете защо!

Опишете добродетелите, с които е надарено момчето!

Превърнете пряката реч в непряка! Какви промени настъпват в изреченията?

Check Also

Юлия Mомчилова

  Юлия Mомчилова е музикант по образование и професия. Автор е на голям брой приказки, …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *