Home » ПРИКАЗКИ » Елхичката

Елхичката

aТова се случило в Лапландия преди много, много години. Веднъж един лапландец излязъл от дома си и отсякъл с брадва елхичката, която растяла наблизо.
— Ти ще бъдеш моето новогодишно дръвче! — казал лапландецът.
Той го занесъл у дома си, поставил го в голям съд и го украсил с лампички, разноцветни свещички и гирлянди. А вечерта, щом светлинките бляснали сред клонките, дръвчето станало още по-хубаво.
Не минало много време и една вечер дядо Мраз тръгнал да пътува по небето с шейната си, теглена от два елена — баща и майка. Дядо Мраз гледал надолу към земята и се мъчел да измисли какво най-много ще хареса на децата за Нова година. В ръката си държал дълъг списък с новогодишни подаръци и като поглеждал надолу, все прибавял нещо към него. Дядо Мраз преминал над всички страни в света и видял какво правят децата, а наоколо му се простирал студеният мрак на нощта и сребристо-златистите блещукащи звезди.
И тогава, от високото, видял украсената елхичка в Лапландия.
„Колко е хубава!" — рекъл си дядо Мраз. Видял още майката и бащата да -вечерят до нея, а в съседната стая спяло дълбоко тяхното малко момченце.
— Няма да забравя да ти донеса подарък за Нова година, малко момченце! — казал дядо Мраз и погледнал в списъка.— Ти ще бъдеш едно от последните, защото трябва да отида в много други страни.
Щом се върнал у дома, дядо Мраз нахранил елените с топла ярма и сено. После си легнал. На другата сутрин, като станал, видял едно новородено еленче.
— Гледай ти, каква изненада! — извикал той и се обърнал към майката на еленчето — ти си умна майка, родило се е точно навреме, за Нова година.
Дядо Мраз се заел да пълни с играчки големия си чувал, а малкото еленче, което още треперело на крачката си, го гледало учудено.
— Може ли да дойде с нас, когато тръгнем да раздаваме подаръците на децата? — попитала майка му. — То ще си лежи отзад в шейната, между играчките. Сигурна съм, че ще бъде послушно.
— Добре! — съгласил се дядо Мраз. — Нека дойде.
Когато всичко било готово, потеглили. Небето приличало на прекрасно синьо кадифе и всички звезди греели край тях. Старият дядо Мраз погледнал надолу към къщите.
— Тихо е в тях — казал той, — децата са заспали в очакване на подаръците си.
— Мили дядо Мраз! — обадила се майката на еленчето.— Моля ти се, обясни на нашето еленче откъде знаеш какви подаръци да дадеш на всяко дете?
— Понякога ги чувам, когато си пожелават нещо — отго¬ворил дядо Мраз. —- Понякога те ми пишат, а понякога просто сам се сещам.
— Ето — казала майката на еленчето, — сега вече знаеш.
Те пътували през цялата нощ и дядо Мраз се спускал в много комини и оставял новогодишните подаръци в детските чорапки.
Призори пристигнали в последната страна — Лапландия и дядо Мраз раздал на децата новогодишните им подаръци. Само едно малко момченце останало без подарък и това било момченцето в къщата с хубавата елхичка, която бащата бил отсякъл и украсил. Преобърнал дядо Мраз големия си чувал, поотръскал го. Чувалът бил празен.
— А бях обещал да не забравям това момченце! — затюхкал се той. — Ами сега, какво да правя?
Той погледнал към майката и таткото елени, потупал се по дългата бяла брада и се замислил.
— Искате ли да оставите до утре вашето еленче в Лапландия? — казал най-сетне той. — После може да се върнете и да заживеете завинаги тука.
Майката и таткото елени се съгласили на драго сърце, защото Лапландия е страната, от където са дошли елените. Те лизнали своето еленче на сбогуване „до утре", Дядо Мраз го измъкнал от шейната, поставил го до креватчето на момченцето и там то заспало. Добрият старец го покрил грижливо с единия край на пухения юрган.
— Когато утре заран момченцето се събуди — казал той, — ще намери еленчето като новогодишен подарък.
На излизане дядо Мраз минал покрай елхичката.
— Ей, че чудесна украса! — извикал той. — Това сигурно е най-хубавото новогодишно дърво в света!
Той отново седнал в шейната, изкачил се високо на небето, а погледнел ли назад, виждал земята заляна от светлината на слънцето, което сега греело над Финландия, а След малко щяло да огрее Лапландия и да разбуди всички.
После дядо Мраз се върнал у дома, нахранил елените и като новогодишен подарък боядисал рогата им със златна боя. Те станали много хубави. Сетне си легнал.
На сутринта видял, че муцуните на елените са подути.
— Ох, горкичките! — извикал той. — Разболели сте се от заушка! — И той им приготвил вкусно ядене и ги сложил в леглото да лежат на топло. След две седмици елените оздравяли.
— Сега ще ви заведа долу, на земята — казал им дядо Мраз, — та да се съберете отново с вашето детенце.
Той впрегнал два други елена в шейната и потеглил, следван от майката и таткото елени. Когато стигнали Англия, преминали над Северното море за Норвегия и оттам — в Лапландия. Цялата земя под тях била замръзнала и тъмна и само малко светлинка се пръскала от домовете на хората.
Дядо Мраз стигнал до къщата, където било малкото еленче и видял, че бащата на момченцето построил за еленчето дървена къщичка в пасбището си.
— Изглежда много уютна — казал дядо Мраз. — После пуснал двата елена в пасбището и те отишли право в къщичката. Майката пъхнала глава и близнала чедото си. То дори не се събудило.
Двата елена се върнали при шейната на дядо Мраз, той се .прегърнал с всеки поотделно и се сбогувал.
„Сигурно утре лапландецът много ще се изненада, като намери два елена с позлатени рога в пасбището си — рекъл си дядо Мраз.— И разбира се, ще остане много доволен."
Тъкмо да се качи в шейната, добрият старец забелязал, че от кофата за смет пред къщата се подава една елхичка. Била същата елхичка, която лапландецът отсякъл и украсил така хубаво. Сега клоните й били сухи и голи.
— Бедното дръвче! — извикал дядо Мраз. Той пошепнал нещо на тъмния облак, който минавал по небето. Веднага завалял сняг, отначало слабо, а сетне по-силно и по-силно, докато дръвчето в кофата за смет се покрило със снежна мантия. Чак тогава дядо Мраз подкарал шейната и се върнал у дома си, за да приготви играчки и други подаръци за следващата Нова година.
Малко по-късно децата излезли да играят с момченцето и неговото еленче. Те забелязали елхичката в кофата за смет. Клоните й били покрити със сняг, който блестял на слънцето — Ей, че е красива! — извикали радостно децата.

Check Also

Юлия Mомчилова

  Юлия Mомчилова е музикант по образование и професия. Автор е на голям брой приказки, …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *