Архиви на етикети: Ран Босилек

Имало едно време един цар. Той имал трима синове. Единият бил задомен, другият — годен, третият — неженен. Когато остарял, царят повикал синовете си, па им казал: — Чувал съм, че в далечна земя, в царството на дивна хубавица, извира жива вода. Умие ли се някой от тая вода — ако е млад, не остарява; ако е стар, ще подмладее; …

Похвалил се лъвът пред баба Мецана: — Знаеш ли, Мецано, юнак като мене? — Зная, Лъвчо, зная!—рекла баба Меда. — Погледни как куцам! От човек си патя. От него по-силен на земята няма! — Що думаш? Човек ли? По-силен от мене? — запънал се лъвът.— Де е да го видя? — Зад хълма, в гората! — отвърнала Меца. Подпътил се …

Имало едно време една жена. Тя имала широк двор. Сред двора растяло ябълково дърво. То раждало всяка година само по една ябълка. Но щом узрявала ябълката, до¬хождала лоша хала и я откъсвала. Жената имала трима синове. Едно лято най-големият син ре¬къл на майка си: — Майко, наближава да узрее ябълката. Дай ми нож и орехи. Ще отида да я вардя …

Имал дядо козичка. Цанил си козарче. То си имало свирка. Ама каква свирка! Като я надуе, де що има живо нещо, скача, та се къса. Сутрин ляло му слагал хляб в торбата, пущал го след козите и му думал: — По-малко да надуваш свирката, повече да пасеш козите! Вечер се връщало момчето. Докарало козите. Посрещал го дядо и викнал ядосано: …

Един цар имал хубава градина. Сред градината расло златно дърво. То раждало златни ябълки. По пладне цъфтяло, вечер завързвало и нощем ябълките узрявали. Ала нещо идвало през нощта и ги изяждало. Царят имал трима синове. Веднъж най-големият син се явил пред бащата и казал: — Татко, искам да вардя нощес ябълките. — Добре, синко — рекъл царят. Като се мръкнало, …

Имало едно време една бедна вдовица. Тя си имала едно-едничко момченце. Разболяла се вдовицата. Тръгнало момчето да работи, та да прехранва болната си майка. Една вечер момчето се връщало от работа. По пътя застигнало две деца. Децата биели кученце. — Защо биете кучето? — попитало момчето. — Защото ни се бие! — отвърнали децата. — Дайте ми го! — Ти …

Имала си една баба внуче. Мъничко, ала хитричко. Един ден му се дояли ябълки, а кошницата била нависоко. – Баба, била ли си мъничка? – Била съм, бабиното. Който не е бил мъничък, не може да остарее. – По-добре да не си била мъничка, че да не остаряваш. – Ех, де да съм знаела, бабиното. – Бабо, когато си била …

Един баща имал трима синове. Двамата били едри и хубави. Третият бил нисък, дребен, с голяма глава. Казвали му Главчо. Посял бащата пшеница. Тя израсла буйна и едра за чудо и приказ. Но научило се някакво животно да влиза нощем в нивата. Един ден бащата казал на синовете си: — Деца, отсега нататък ще вардите по ред нивата, та дано …

Имало едно време един умен и хитър момък. Викали го Голобрадко. Умен бил Голобрадко, ала сиромах. Когато умрял баща му, само конопено повесмо му оставил, момъкът нищо не припечелвал. — Докога ще ходиш сиромах, Голобрадко? — питали го често другарите му. — Колко ти струва хитрината, когато нямаш здрава дреха да се облечеш. — Сега само хитрина и ум събирам. …

Имало едно време хубаво мо¬миче. Когато се засмивало, чуден трендафил цъфтял на устата му. Когато заплачело, едър маргарит капел от очите му. Момичето толкова се прочуло, че и царят се научил за хубостта му. Той поискал да се ожени за него. Пратил хора да го доведат в двореца. Царските пратеници отишли, ззели момичето, качили го на царска кола и потеглили. …