Архиви на етикети: Народна приказка

Веднъж се завързал спор между Настрадин Ходжа и един дервиш, който се представял за мъдрец. Ходжа му задал няколко въпроса, но дервишът не отговорил нито на един. Накрая дервишът се разсърдил и казал: -Аз мога да ти задам такива въпроси, на които няма да може да отговори даже дядо ти. – Няма на света такова нещо – отговорил Настрадин, – …

Както си вървял по пътя, Настрадин Ходжа намерил магарешка подкова. Той й се зарадвал и казал: "Хубаво ще е да намеря още три подкови и едно магаре – и няма повече да вървя пеш."

Тази приказка е за Малечко Палечко. Но не за Малечко Палечко, който вие знаете, а за един Малечко Палечко с дълги черни коси и черни бадемови очи, които блестят върху жълтото му лице. Защото този Малечко Палечко е японец и се нарича Исъмбоши, което на японски ще рече точно... Малечко Палечко! Исъмбоши се родил малък, ама съвсем малък. И малък си останал. Един ден неговите родители го взели със себе си на полето и го настанили върху един дънер, като стократно му заръчали никак да не мърда. Той бил толкова малък, че можел лесно да се загуби зад някоя буца пръст. Исъмбоши всъщност бил много послушен и се възхищавал на хубавата околност, като пеел с тъничкото си гласче една песен, която сам си бил съчинил. — Не е голям нашият Исъмбоши, но колко е умен! Същински поет! — си казвали родителите му с мъничко гордост, като продължавали усърдно работата си.

Една хубава лунна вечер малкият язовец си играел пъргаво в една овесена нива, като си напявал весело: „Тра-ла-ла, тра-ла-ла…“ Изведнъж, без да разбере какво става с него, се видял увиснал на едно въженце. Опитал се да се освободи, но както и да се извивал, не могъл да се избави и заплакал горчиво. В това време един вехтошар минал оттам и …