Архиви на етикети: Народна приказка

Един човек навестил болен и той по негова молба разказал за болестта си. Посетителят казал: – От тази болест почина баща ми. Болният силно се разстроил. Посетителят му казал: – Не се разстройвай; аз ще се моля на Господ за теб и той ще те излекува. Болният отговорил: – И още, помоли го в своята молитва да не срещам жестоки хора.

По цял ден Кот и Котаран във хола си седяха. Така на малкия екран те ягуар видяха. Обаче този ягуар за тях си беше котка, запътила се на пазар или пък на разходка. И изведнъж яви се там, срещу му, слон грамаден, но колкото да бе голям, ягуарът го изяде. Решиха Кот и Котаран, че сигурно се крие подобен глад …

Тази приказка е за Малечко Палечко. Но не за Малечко Палечко, който вие знаете, а за един Малечко Палечко с дълги черни коси и черни бадемови очи, които блестят върху жълтото му лице. Защото този Малечко Палечко е японец и се нарича Исъмбоши, което на японски ще рече точно... Малечко Палечко! Исъмбоши се родил малък, ама съвсем малък. И малък си останал. Един ден неговите родители го взели със себе си на полето и го настанили върху един дънер, като стократно му заръчали никак да не мърда. Той бил толкова малък, че можел лесно да се загуби зад някоя буца пръст. Исъмбоши всъщност бил много послушен и се възхищавал на хубавата околност, като пеел с тъничкото си гласче една песен, която сам си бил съчинил. — Не е голям нашият Исъмбоши, но колко е умен! Същински поет! — си казвали родителите му с мъничко гордост, като продължавали усърдно работата си.

Една хубава лунна вечер малкият язовец си играел пъргаво в една овесена нива, като си напявал весело: „Тра-ла-ла, тра-ла-ла…“ Изведнъж, без да разбере какво става с него, се видял увиснал на едно въженце. Опитал се да се освободи, но както и да се извивал, не могъл да се избави и заплакал горчиво. В това време един вехтошар минал оттам и …