Архиви на етикети: Доналд Бисет

Имало едно време един крал, който бил много упорит и понеже бил крал, винаги правел каквото си искал. „Ще правя каквото си искам!" — казвал постоянно той. Затова хората го нарекли: „Ще правя каквото си искам!" Веднъж жена му, както гледала през прозореца, казала: — Я виж, ваше величество и мили мой, железната ограда на двореца май ще трябва да …

Имало едно време, високо в небето, два облака. Единият се казвал Малък облак, а другият — Дъждовно небе. Слънцето греело, птичките пеели, а децата играели навън. — Знаеш ли какво, Малък облак? — казал Дъждовно небе. — Искаш ли да повалим малко? — Разбира се — съгласил се Малък облак. И те заваляли. Хората долу завикали: — Уф, какъв противен …

Имало едно време една стоножка на име Крачета. В една хубава, пролетна утрин тя тръгнала на разходка. Птичките пеели и слънцето греело. Крачета била много щастлива. И както си вървяла безгрижно, видял я един кос и отворил широко човка да я глътне. Добре, че в последния миг Крачета го забелязала и се скрила в една малка дупка. Вътре се спотайвало …

Имало едно време едно скакалче на име Дейвид. Веднъж Дейвид тръгнал на разходка. Повървял малко и срещнал една жаба. — Квак, квак, квак! — изквакала жабата. — Ти си лошо скакалче. Скакалците не бива да вървят, а да подскачат. — Да подскачам ли? — казал Дейвид — Та аз не зная как! — Не знаеш как да подскачаш! — учудила …

Имало едно време едно паяче на име Албърт. Албърт имал кафеникаво-медножълта окраска и осем крачета — доста добър брой за крака, особено, когато бързаш за някъде. И така, в един летен ден Албърт се чудел да тръгне ли на разходка, или да си изплете нова паяжина върху къпиновия храст където живеел, или просто да си седи и да си мисли, …

Имало едно време едно червено лисиче, което живеело в замък с високи кули. В една от тях, точно на върха, имало малка стаичка. Когато лисичето поглеждало през прозорчето, то виждало селския площад, пътя и хората, които вървяли по него. Така че по света се случвали съвсем малко неща, за които лисичето да не знае. И макар че било малко, то …

Това се случило в Лапландия преди много, много години. Веднъж един лапландец излязъл от дома си и отсякъл с брадва елхичката, която растяла наблизо. — Ти ще бъдеш моето новогодишно дръвче! — казал лапландецът. Той го занесъл у дома си, поставил го в голям съд и го украсил с лампички, разноцветни свещички и гирлянди. А вечерта, щом светлинките бляснали сред …

Имало едно време един пощенски раздавач, който много обичал да разнася писма и колети. Но най-вече обичал да пъха много големи писма или колети през съвсем тесни отвори на пощенските кутии. То се знае, много големите писма малко се попрегъвали и после трудно се разчитали, а снимките и нещата, сложени в тях, се поизмачквали и затова хората казвали на пощенския …

Имало едно време едно кученце на име Роджър, което по цял ден се оглеждало в огледалото. — Роджър, престани най-сетне да се оглеждаш в огледало! — карала се майка му. Ала Роджър не преставал. — Няма що, хубаво кученце съм! — казвал си той и махал с опашка. Един ден, докато Роджър играел, майка му скрила, огледалото и на негово …

Имало едно време едно мече на име Чен Пу, което живеело с майка си в една пещера високо, в планините на Тибет. По цял ден там валял сняг, но на Чен Пу му било топличко и приятно в пещерата. Понякога денем излизал навън да поиграе, ала нощем стоял у дома, близо до майка си. Когато и да погледнел навън от …