Имало някога едно детенце, което задавало много въпроси и това, разбира се, не е нещо лошо, то дори е нещо хубаво. Но да се отговаря на въпросите на това детенце било трудно. Например то питало: — Защо чекмеджетата имат маси? Хората го гледали и понякога отговаряли: — Чекмеджетата служат, за да се поставят вътре прибори. — Зная за какво служат …
Прочетете повече »
На пазара в Гавирате се срещат едни такива хитреци, дето продават всичко: по-способни продавачи от тях не зная дали има някъде по света. Един петък дошло някакво човече, което продавало странни неща: Мон Блан, Индийския океан, Лунните морета и така сладко приказвало, че след час му останал за продан само град Стокхолм. Купил го един бръснар срещу подстригване с фрикция. …
Прочетете повече »
Господин Мързелан бил много чувствителен, но толкова чувствителен, че ако една стоножка ходела по стената, той не можел да спи поради шума и ако някоя мравка изпуснела кристалче захар, скачал изплашен и викал: — Помощ! Земетресение! Разбира се, не можел да понася децата, бурите, мотоциклетите, но повече от всичко го дразнел прахът под краката му, затова не вървял никога дори …
Прочетете повече »
Господин Цезар бил човек с навици. Всяка неделна утрин ставал късно, въртял се из къщи по пижама и към единадесет се бръснел, като оставял отворена вратата на банята. Това бил мигът, който Франческо очаквал. Той бил само на шест години, но показвал вече наклонност към медицината и хирургията. Франческо вземал пакетчето с хидрофилен памук, шишенцето сденатуриран спирт, пликчето с лепенки, …
Прочетете повече »
Когато старата леля Ада станала много стара, отишла да живее в старопиталището, в една стаичка с три легла, където вече били настанени две бабички, стари като нея. Старата леля Ада си избрала веднага едно малко кресло прозореца и натрошила един сух бисквит на перваза. — Много добре, сега ще се завъдят мравки — казали злобно двете други бабички. Но вместо …
Прочетете повече »
Големият пътешественик и известен изследовател Джованино Денгуба попаднал веднаж в Страната на маслените хора. Огреело ли слънцето тия хора — те се размеквали. Трябвало да стоят винаги на хладно и живеели в град, където вместо къщи имало хладилници. Джованино вървял по улиците и виждал тук-там да се показва някой от прозорчето на своя хладилник с торба лед на главата. При …
Прочетете повече »
Веднъж едно момче на име Тонино отишло на училище, без да си е научило урока, и много се тревожело, че учителят можел да го вдигне. «Ах — мислел си Тонино, — ако можех да стана невидим…» Учителят направил проверка и когато стигнал до името Тонино, момчето отговорило «тук!», но никой не го чул и телят казал: — Жалко че Тонино …
Прочетете повече »
Джованино Денгуба бил голям пътешественик. Пътувал той, пътувал и попаднал в една страна с „не“ отпред. — Що за страна е тази? — попитал той един гражданин, който седял на чист въздух под едно дърво. Вместо да му отговори, гражданинът извадил от джоба си едно джобно ножче и го поставил отворено на дланта си. — Виждате ли това? — Това …
Прочетете повече »
В Сант Антонио, на езерото Маджоре, живеела една женица, която така хубаво умеела да прави мармалад, че нейните услуги били търсени и от Валкувия, и от Валтра-валия, и от Вал Дументина, и от Вал Поверина. Хората пристигали от всички долини, когато настъпвал сезонът, сядали на оградата да се любуват на езерото, откъсвали си по някоя малина от храстите и извиквали женицата, …
Прочетете повече »
Един ден малкият Клаудио си играел във входа на къщата и по улицата минал хубав старец със златни очила, който вървял приведен, като се подпирал на бастун. Тъкмо пред входа на къщата бастунът му паднал. Клаудио с готовност го вдигнал, подал го на стареца, но той се усмихнал и казал: — Благодаря, не ми е нужен. Прекрасно мога да вървя …
Прочетете повече »
www.prikazki.com ЦАРСТВОТО НА ПРИКАЗКИТЕ