Хитър Петър бил сиромах човек и нали си нямал пари за бръснар, веднъж отишъл при своя богат съсед и му рекъл: — Съседе, ти имаш остър бръснач, я ме обръсни, защото с тая брада съм замязал на таралеж. — Сядай! — викнал съседът, който минавал за шегобиец, и подал на Хитър Петра стол. Обърнал го срещу слънцето, изкарал бръснача и …
Прочетете повече »Архиви на етикети: Ангел Каралийчев
Старият елен и малкото еленче
Старият елен поведе стадото си към високата планинска поляна, където растеше зелена и мека трева. Той вървеше с уверени стъпки през старата букова гора, защото знаеше всичките долчинки и скатове, познаваше накъде извеждат козите пътеки и по кои места ловците поставят засади и копаят дълбоки ями, за да пропадат в тях елените и сърните. Старият елен познаваше още всяка бука …
Прочетете повече »Братче и сестриче
Изгубили се братче и сестри-че в гъста гора. Вървели, вървели, братчето видяло изворче и рекло: — Ще пия вода. — Не бива! — спряло го сестричето. — От нея мечка е пила. Ако сръбнеш, ще, станеш мечка. Като повървели още малко, братчето пак рекло: — Много съм жаден. Ще сръб¬на от това изворче. — Недей! — казало сестричето. — Вълк …
Прочетете повече »Човекът, змията и лисицата
Цял ден газил рибарят в реката и хвърлял мрежата си, но торбичката му била празна. Не можал да хване нито една рибка. Надвечер тъкмо когато прибирал мрежата си и се канел да си ходи, зад гърба му се изправил един непознат човек — пътник, и рекъл: — Чакай, не прибирай мрежата. Хвърли я още един път на мой късмет. Каквото …
Прочетете повече »Камъкът и коларите
Една нощ в планината забучал градоносен облак. Гръмотевици продънили небето, рукнал проливен дъжд, втурнали се бесни порои надолу към реката. Тия порои рушели всичко напреде си, изтръгвали дърветата с корените, дълбаели долищата, търкаляли едри камъни. От страхотно надвисналата над тесния планински път бяла гранитна скала се откъснал огромен камък и рухнал надолу в тъмнината. Тоя камък паднал насред пътя, забил …
Прочетете повече »Неблагодарната мечка
Един селянин отишъл в гората за дърва. Тръгнал между дърветата и намерил една яма, два човешки боя дълбока. В ямата — мечка. Върти се назад-напред и ръмжи. Чака да дойде ловецът, който е изко¬пал ямата, за да я прибере. — Какво правиш тука, мецано? — попитал дърварят. — Строполих се като кьорава надолу с главата и не мога да изляза. …
Прочетете повече »Старите хора
Един жесток цар изкарал закон да бъдат погубени всички стари хора. — Каква полза от тях – казал той – нито орат, нито жънат, нито дърва секат. Само ядат хляб и се пречакат в къщи. По-добре ще живеем без тях. Запретнали се царските палачи. Всичките стари хора минали под нож. Останал само един старец – баща на болярин. Дожаляло на …
Прочетете повече »Двамата старци и месечината
Дядо, дядооо – рекла една вечер бабичката, – къде ще се денем отсега нататък – очите ни слабо виждат, краката ни запряха, ръцете ни отмалняха. Как ще да си изкарваме прехраната, като си нямаме помощница! Не знам отвърнал старецът и тежко въздъхнал. Де да имахме една дъщеричка, друго щеше да е! оборила глава бабичката. А в туй време месечинката подслушвала …
Прочетете повече »Дарените години
През един суров зимен ден, когато дърво и камък се пукали от мраз, конят, волът и кучето отишли при човека и похлопали на вратата му. — Кой хлопа? — попитал човекът. — Ние сме: конят, волът и кучето. — Какво искате? — Искаме да влезем при тебе, за да се постоплим на твоето огнище Ако не ни отвориш вратата си, …
Прочетете повече »Клан-клан-недоклан
Старият паток излязъл вън от селото да се поразходи покрай реката и да си глътне две-три рибки от бързея. Като минал моста, той проточил шия, извадил едното си око, погледнал към дядовата Медаркова воденичка и видял, че нещо дими. (А то димяло торището на воденичаря.) — Гааа — отворил устата си глупавият паток, — тая работа не е хубава. Какво …
Прочетете повече »