ПРИКАЗКИ

Веднъж Настрадин влязъл в магазин. Собственикът се приближил, за да го обслужи. Настрадин казал: – Преди всичко – най-важното. Видя ли как аз влязох в твоя магазин? -Разбира се. -А някога преди това виждал ли си ме? – Никога през живота си. -Тогава откъде знаеш, че съм аз?

Поръчали на един художник символично изображение на вярата. Майсторът изобразил непреклонна човешка фигура. Ликът й бил обърнат към небето, изражението му било на несломим устрем, взорът – изпълнен с огнено сияние. Образът бил величествен, но изпод гънките на дрехата се виело нещо като черна змия. Когато попитали художника какъв смисъл е вложен в тази черна добавка, която не съответства на …

Срещнали се веднъж вълк и елен. Еленът започнал да упреква вълка за това, че погубва живи същества и затова ще го настигне лоша карма. Еленът пък, хранейки се с растителна храна, се имал за много добродетелен и разчитал да постигне вечно лаженство. Само че след смъртта на двамата приятели нещата се развили не както предполагал еленът: заедно с растителната храна …

Смята се, че всеки има природата на Буда. Имам ли я и аз. – попитал един монах дзенмайстора. – Нямаш я – отговорил майсторът. Тогава монахът попитал: – Ако будисткото писание твърди, че на всичко е дадена природата на Буда, защо у мен я няма? Дърветата и камъните, планините и реките – всички имат природата на Буда. Ако това е …

Учителят Ле Дзи се учел при Горския учител от планината Чаша и Горският учител казал: – Ако постигнеш умението да стоиш назад, ще можем да говорим за това, как да се сдържаш. – Искам да чуя за това, как да се държа назад – отговорил Ле Дзи. – Обърни се, погледни сянката си и ще разбереш. Ле Дзи се обърнал …

Великият пътник имал обичай да чертае по пясъка различни знаци, а после ги замитал. Учениците питали защо учителят не пише същите знаци на нещо постоянно? Но учителят начертал знаците във въздуха и казвал: "Ето най-постоянния видим божествен закон. Нищо няма да изтрие тези очертания." Така учителят разяснил силата на мисълта.

Хубаво беше извън града. Беше чудно лято. Ръждата жълтееше по полетата, овесът зеленееше. Сеното бе събрано на копи по ливадите, а щъркелът се разхождаше на дългите си червени нозе и говореше по египетски — тоя език той беше научил от майка си. Край по¬летата и ливадите се простираха големи гори, а в горите имаше дълбоки езера. Да, чудно хубаво беше …

Кладенецът беше дълбок, затова и въжето беше дълго. Всеки път, когато изваждаха пълната кофа, въжето с мъка се навиваше. Водата в кладенеца беше прозрачна, но слънчевите лъчи не стигаха никога до дъното. Затова пък навсякъде, където те надничаха между камъните и стените, растеше зелена тревица. Долу в кладенеца живееше едно жабешко семейство. То беше попаднало там съвсем случайно, след като …

В  дворчето на баба Мина има хубава градина с най-различни зеленчуци за любимите й внуци.Ред с домати, ред със чушки, по-нататък чашки люшкат ярко шарени лалета – на дъгата с цветовете.А съвсем до магданоза грее и червена роза. Нищо че неделя днес е баба Мина им донесе,докато е още рано и водичка от герана – да не клюмат гладни-жадни като …