ПРИКАЗКИ

Настрадин Ходжа седял с приятели в някаква компания и разказвал: – Събуждам се аз снощи, припуши ми се. Натъпках си лулата, взех кремък и огниво. Драсках, драсках – не ще да се запали огън и това си е. Ядосах се, угасих свещта и легнах да спя.

Веднъж Настрадин Ходжа се скарал с настоятеля на манастира, в който живеел по онова време. Скоро след това от склада изчезнал чувал с ориз. Настоятелят заповядал всички да се строят в двора на манастира. Когато всички се събрали, той казал, че в брадата на крадеца са се заплели зрънца ориз. "Това е стар начин да застави виновния неволно да се …

В град Флоренция, недалеч от „Пиаца дел Грандука", има малка уличка. Наричат я, струва ми се, „Порта Роза". Тук, около овощарския пазар, се намира един глиган, майстор¬ски направен от мед. Светла и бистра струя вода се лее от устата на животното.Самият глиган е станал от времето зеленикавочервен, само муцуната му блести като полирана. И наистина тя е излъскана от стотиците деца …

Петелът Коко се събуди внезапно. Откакто се помнеше, все по това време се будеше. И винаги бързаше тържествено да съобщи на света за настъпването на новия ден. Той пое сладко дъх, понечи да изкукурига… и се спря. Сети се за вчера: “Ама и тоя петел, какво се е разкудкудякъл по тъмно, само ме буди ” – беше казала малката стопанка, …

[jwplayer config=“Prikazki“ mediaid=“2692″]

Според малките момчета пролетта пристига тук с влака или самолета или с някой превоз друг.Смешни баткови дечица!Запомнете! Пролетта идва тук със колесница, возеща безброй цветя.В колесницата отпред е впрегнат вятърът южняк, боднал в гривата си цвете и с венче като калпак…[jwplayer config=“Prikazki“ mediaid=“2613″]

Един воденичар оставил на тримата си сина скромно наследство своята воденица, магарето си и своя котарак. Делбата станала бързо: Най-големият получил воденицата. Средният — магарето. За най-малкия останал котаракът. Той не можел да се помири, дето му се паднал такъв нищожен дял. — Братята ми, като се сдружат — казал той, — ще могат честно и почтено да си изкар-ват …

Някога при един рибар живеел ратай. За своя труд той получавал по няколко рибки на ден. Веднъж ратаят уловил една красива рибка, погледнал я и си помислил: „Жал ми е за тази рибка, тя също е жива. Нима и тя няма родители или роднини? Нима и тя не знае що е радост и скръб?“ Изведнъж рибката заприказвала с човешки глас: …

Живял едно време в Булон един стар, излязъл в оставка, лоцман с жена си и малкия си син. Той получавал малка пенсия и затова си купил лодка, с която всеки ден ходел на лов за риба. Син му, седем-осемгодишен, молил често баща си да го вземе със себе си в морето, но старият моряк, страхувайки се за единственото си дете, …