ПРИКАЗКИ

Хуей Дзи казал на Чжуан Дзи: – В двора си имам голямо дърво, хората го наричат Дьрво на небесата. Стволът му е толкова крив, че няма начин да долепиш отвес до него. Клоните му са толкова усукани, че няма как да долепиш триъгълник до тях Постави го до пътя, и нито един дърводелец няма даже да го погледне. Така са и …

Един жител на царството Сун за три години изрязал от нефрит за своята държава лист на дървото чу, толкова съвършен – с всяко ръбче и стъбълце, с жилите и власинките, толкова сложен и блестящ, че не можел да бъде отличен от истинските листа на дървото чу даже смесен с тях. Заради майсторството му този човек получил държавна издръжка. Като чул …

Една вечер, козато Шичири Кодзюн четял сутри на глас, при него влязъл грабител с остър меч и казал: "Портмонето или живота!" Шичири му казал: "Не ми пречи.Парите са ей там, В сандъка." И продължил да чете.Скоро той спрял и помолил: "Слушай, не вземай всичко. Утре трябва да си платя данъците."Като взел почти всички пари, неканеният гост се приготвил да си …

Идиот може да бъде наречен обикновеният човек, който е склонен да изтълкува невярно това, което се случва с другите. При това той дава толкова правдоподобни обяснения, че за него и за подобните му светът, в който живеят, изглежда логичен и истински. На един такъв идиот веднъж връчили стомна и го изпратили за вино при един мъдър човек. По пътя идиотът …

Това е историята на Алиса Търкуланка, която падала винаги и всякъде. Дядото я търсел, за да я заведе в градината: – Алиса! Къде си, Алиса? – Тук съм, дядо. – Къде тук? – В будилника. Да, от любопитство била отворила капачето на будилника, за да погледне, търкулнала се между зъбчатите колела и пружините и сега трябвало непрекъснато да скача от …

Веднъж Алиса Търкуланка отишла на морето, влюбила се в него и не искала да излезе от водата. — Алиса, излез от водата — викала я майка й. — Ето, ида — отговаряла Алиса. Но си мислела. «Ще остана във водата, докато ми пораснат перки и стана риба.» Вечер, преди да си легне, си гледала раменете в огле­далото, за да види …

  Според малките момчета пролетта пристига тук с влака или самолета или с някой превоз друг. Смешни баткови дечица! Запомнете! Пролетта идва тук със колесница, возеща безброй цветя. В колесницата отпред е впрегнат вятърът южняк, боднал в гривата си цвете и с венче като калпак…

  Мойта люлка се люлее чак до небесата горе. Ако се засиля с нея, на Венера ще съм скоро. Ама после от Венера има ли назад пътека? Страх ме хваща. И треперя. И се люшкам по-полека.

Събирам в гората листо след листо – така да броя се научих до сто ! Но лист подир лист продължава да пада и скоро ще знам да броя до хиляда ! А щом оголее последният клон, ще знам да броя до цял милион !