ПРИКАЗКИ

Знаеш ли колко са месеците в годината? – Дванайсет. А как се казват? – януари, февруари, март, април, май, юни, юли, август, септември, октомври, ноември, декември. Щом свърши единият месец, веднага започва другият. И нито веднъж не се е случвало февруари да дойде преди да си отиде януари, а май да изпревари април. Месеците идват един след друг и никога …

По горския път се задала една кола, натоварена с нови секири, току-що излезли от ковачницата. Младите дръвчета, които растели покрай коловозите, се разтревожили, зашумели с листа, захванали да си шепнат. — Какво има? — попитал един стар бук, който се бил разположил навътре в гората. — Свършено е с нас! — отвърнали дръвчетата. — Защо? — Защото в гората пристигнаха …

Било късна есен. Пожълтели тревите по поляните, листата по дърветата. Жеравите, поели път на юг, писукали високо над нивите… — Мъжо, тръгвай да сееш, че зима иде! — подканила една чевръста жена своя ленив мъж. — Натовари ралото, донеси на колата чувала със семето и впрегни воловете, тогава ще тръгна. Жената наринала от житницата пет кринчета жито в един чувал, …

Веднъж Хитър Петър подгонил с тоягата си един заек. Заекът бягал към поляната и Хитър Петър хвърчал подире му. Гонитбата трая¬ла цял ден. Най-сетне пред дългоухия бегач се изпречила река Вит. Заекът, без да мисли много, се хвърлил да я прескочи. Но река Вит прескача ли се? Заекът паднал сред реката и се удавил. Хитър Петър спрял запъхтян на брега, …

Това е историята на Алиса Търкуланка, която падала винаги и всякъде. Дядото я търсел, за да я заведе в градината: – Алиса! Къде си, Алиса? – Тук съм, дядо. – Къде тук? – В будилника. Да, от любопитство била отворила капачето на будилника, за да погледне, търкулнала се между зъбчатите колела и пружините и сега трябвало непрекъснато да скача от …

Веднъж Алиса Търкуланка отишла на морето, влюбила се в него и не искала да излезе от водата. — Алиса, излез от водата — викала я майка й. — Ето, ида — отговаряла Алиса. Но си мислела. «Ще остана във водата, докато ми пораснат перки и стана риба.» Вечер, преди да си легне, си гледала раменете в огле­далото, за да види …

  Според малките момчета пролетта пристига тук с влака или самолета или с някой превоз друг. Смешни баткови дечица! Запомнете! Пролетта идва тук със колесница, возеща безброй цветя. В колесницата отпред е впрегнат вятърът южняк, боднал в гривата си цвете и с венче като калпак…

  Мойта люлка се люлее чак до небесата горе. Ако се засиля с нея, на Венера ще съм скоро. Ама после от Венера има ли назад пътека? Страх ме хваща. И треперя. И се люшкам по-полека.

Събирам в гората листо след листо – така да броя се научих до сто ! Но лист подир лист продължава да пада и скоро ще знам да броя до хиляда ! А щом оголее последният клон, ще знам да броя до цял милион !