Звездата на Аллахабад посочи пътя. И така ние посетихме Сарнат и Гая. Навсякъде злоупотребяваха с религиите. По обратния път при пълнолуние стана паметното изявление на Христос. По време на нощния преход водачът загуби пътя. След търсене аз намерих Христос, седящ на пясъчен хълм и гледащ пясък, залят от луната. Аз казах: "Загубихме пътя, трябва да изчакаме звездното положение." "Россул М., …
Прочетете повече »
Имаше някога двайсет и пет оловни войници, които бяха направени от една стара оловна лъжица. Те държеха пушките си на рамо, стояха с дигнати глави и бяха облечени в червени мундири, украсени със синьо — да, чудно хубави бяха тия войници! Първите думи, които те чуха, когато отвориха капака на кутията им, бяха: „Ах, оловни войници!" Тия думи извика едно …
Прочетете повече »
Семенцето се завъртя, литна подхванато от вятъра. После меко тупна на земята. След малко отгоре се спусна голямо листо и надеждно го покри. Мравка пролази, влачеше два пъти по-голямо от нея клонче. Изпусна го, тръгна нанякъде и повече не се върна. Високо горе в клоните прошумя вятър. Няколко листа се откъснаха и бавно полетяха надолу. Бръмбар се закатери по купчинката. …
Прочетете повече »
Немотията така притиснали един селянин и жена му, че из двора на малката им къща се мотаела само една кокошка. И като нямало какво друго да ядат, чудили се, чудили, па решили да заколят кокошката. Речено – сторено. Мъжът веднага взел да й скубе перушината, а стопанката се качила на тавана – дано намери там щипка сол, защото даже сол …
Прочетете повече »
Б або мила, бабо драга – казваме на баба ние.Но щом дойде Баба Яга, бягаме или се крием.Тази страшна баба има роден дом в Сибир далечен, но по нрав неудържима и при нас върлува вече.Руските деца как плаши ужким само е позната, ала и децата наши стряска, яхнала метлата. С тази си метла тя горе се разхожда по небето – …
Прочетете повече »
Аз съм мъничка пътечка. Тръгвам от далечен кът. Кретам като буболечка към един крайселски път. И от него взела сили, стигам главното шосе. Стадо от автомобили със ръмжене там пасе. Ще ме сгазят. Не! Не искам. Искам тишина край мен. Дъх на здравец да ме плиска! И светът за е зелен! Ще се върна, откъдето тръгнах мъничка на път и …
Прочетете повече »
Живеели някога цар и царица. Те били честити, защото се обичали взаимно и поданиците им ги почитали. Едно не стигало, за да бъде пълно щастието им: нямали си наследник. Един ден царицата седнала край един извор и се отдала на своята мъка: — Колко съм нещастна, че си нямам дете! Трябва ли да умра без утеха? Както се окайвала така, …
Прочетете повече »
Имало едно време двама братя. Единият бил богат, другият – беден. Богатият нищо не работел, а печелел много. Бедният ловял риба и така се прехранвал. Веднъж богатият вдигнал сватба — сина си женел. Събрали се много гости в дома му. „Ще ида и аз на гости на брат си“ — рекъл си бедният. Взел на заем от съседите кравай и …
Прочетете повече »
Някога отдавна, много отдавна на морския бряг живяла една старица. Имала си тя малка колибка — толкова стара, че едва се крепяла да не падне. Старата жена си нямала ни деца, ни близки — нямало на кого да се порадва, нямало кой да й помага. За да не умре от глад, тя събирала дребни рибки, изхвърлени на морския бряг, и …
Прочетете повече »
На брега на Балтийско море, до самото устие на Неман, живеел един рибар с жена си. Дълги години живели те, но си нямали деца. Най-сетне им се родила ръщеря; лежи в люлката бяла, румена, здравичка. Мила била тя и веселичка като слънчицето, което сутрин играе по балтийските вълни. Родителите нарекли дъщеря си Неринга. Много ли, малко ли време минало, израсна …
Прочетете повече »
www.prikazki.com ЦАРСТВОТО НА ПРИКАЗКИТЕ