ПРИКАЗКИ

Един пастир видял човек, който седял в размишление под едно дърво. Той седнал до него и се опитал да се замисли, подражавайки му. Започнал той да брои овните си и да претегля на ръка изгодата. И двамата седели мълчаливо. Накрая пастирът попитал: "Господине, за какво мислиш ти?" Онзи казал: "За Бога." Пастирът попитал: "Знаеш ли за какво си мислех аз?" …

Майка дала на сина си празна бутилка и банкнота от десет рупии и го изпратила в бакалията за растително масло. Момчето отишло, напели му масло, но на връщане паднало и изпуснало бутилката. Докато я вдигне, половината се изляла. Като видяло, че бутилката е полупразна, плачейки се върнало при майка си: – Ах, половината бутилка е изгубена! Половината бутилка е изгубена! …

Веднъж при монаха Джошу, за когото разправят, че започнал да изучава дзен на шестдесет години, получил озарение на осемдесет, а след това учил до сто и двадесет години, дошъл ученик с въпрос: -Ако постигна празнота в ума си, какво да правя после? – Изхвърли я – посъветвал го Джошу. – Как мога да изхвърля това, което го няма? – настоявал …

Един човек, мъртво пиян, се добрал до дома на свой близък приятел и се проснал там. В това време приятелят му трябвало да излиза по работа. Закрепил за подплатата на госта си безценен бисер като подарък и заминал. А пияният лежал в несвяст, нищо не чувствал и нищо не разбирал. Когато се надигнал, отишъл в чужда страна да заработва храната …

Цял живот двама братя живели зад високите градски стени. Никога не виждали нито полета, нито градини. Ето че веднъж решили да отидат на село. Вървели братята по пътя и видели оран, на която работел земеделец. Гледали го те и се чудели: "Какво прави той? Разкопава земята и оставя в нея дълбоки бразди! Защо трябва да се разваля равната земя, покрита …

Веднъж група търсачи посетили суфисткия майстор Джунайд и видели, че той седи, заобиколен от невъобразим разкош. Хората го оставили и тръгнали към дома на крайно суров и аскетичен свят човек, чието обкръжение било така просто, че той нямал нищо освен постелка и стомна с вода. Единият от посетителите му казал: – Простотата на вашето поведение и суровата обстановка са много …

Царството Божие е подобно на следното. Все едно човек хвърля семе в земята и то спи. Минава ден и нощ. И как се надига семето и как расте, човекът не знае. Защото земята сама произвежда първо зеленина, после клас, после напълва класа със зърно. Когато съзрее плодът, незабавно изпраща сърп, защото е настъпила жътва.

Конфуций, странствайки из Изтока, забелязал две спорещи момчета и ги попитал защо спорят. – Аз смятам, че слънцето е по-близо до хората, когато изгрява, и по-далече от тях, когато е в зенита си – казало първото момче. – А той смята, че слънцето е по-далече, когато изгрява, и по-близо, когато достига зенита си. И добавил: – Когато слънцето изгрява, то …

На стари години при Настрадин Ходжа дошъл някакъв човек и му казал: – Казват за теб, че си се върнал в детството си. – Не съм се върнал аз в него, а то в мен – отговорил той.

Човечеството спи – казал Настрадин, обвинен в това, че е заспал по време на прием в двореца. – Сънят на мъдреца, това е могъщество, а бодърстването на обикновения човек не носи полза почти на никого. Султанът бил раздразнен. На следващия ден, когато Настрадин отново заспал след хубав обяд, султанът заповядал да го изнесат в съседната стая. Преди да разпусне, съветниците …