Щурецът

Всяка ранна пролет ни обзема вълнение в очакване да видим първия завърнал се щъркел, за да се уверим, че пролетта наистина е вече тук. Тогава, според мартенската обредност, да свалим мартенската кичилка и да я завържем на цъфнало дърво, да я сложим под камък, да я хвърлим под камък или да я запокитим след летящия щъркел и да се провикнем" „Леляко, на ти тебе чернина, дай на мен белина"…
Защо почитаме щъркела?
Има легенда, че някога щъркелът бил човек. Веднъж Господ му връчил един сандък да го пренесе по ръба на високи скали и да не го отваря, докато не стигне до уреченото място. Вървял, вървял човекът с товара на гърба си, уморил се и седнал да си почине. Да, но любопитството да види какво има в сандъка, не му давало покой. Отворил той капака и от него изпълзели змии, гущери и жаби. За това, че не изпълнил заръката, Господ го превърнал на Щъркел, за да събере животинките от земята и отново да стане човек. И до днес той все ги събира и не може да ги събере.
Там, където има щъркелово гнездо, злото не припарва. Там и магиите се развалят. Затова дедите ни смятали за голям грях да се развали щъркелово гнездо или да се похитят яйцата му.
Децата посрещали щъркелите с игри и песни, търкаляли се по земята, за да не ги боли гърбът през годината, и нямала край радостта, че щъркелът е довел пролетта! А момите режат от косите си, за да растат буйно и да са здрави.
И за щъркела народното вярване твърди, че трябва да си сит и да имаш пари в джоба, когато го видиш за пръв път, иначе – беднотия те очаква!