Чудото с Арватка девойка

Из цялата земя – пуста пустулия – се носило името на Арватка девойка, че е юначна и е много жестока. Властна и силна била в своето кралство. Не можело пиле да прехвръкне, нито пък юнак да премине! Плачели людете, плачели и нареждали. Трудно се живеело с такава властница, която е забранила на младите да се женят, камо ли сватби да правят!
Жалбите на сиромасите не трогвали каменното сърце на юначината, макар че гласът им стигал чак до Господа. Чудели се безправните измъчени хора какво да правят и решили да напишат писмо до Марко Кралевити от Прилеп!
Една привечер Марко седял в механата със своите петима приятели – Милош юнак, Янкула воевода, Момчил добър юнак, Груица детенце и Хрельо Шестокрильо, да си пийнат тригодишно червено вино. Пийвали си кротко и си хортували загрижено – за юначеството и за милата им хубава земя, дето е повехнала, посърнала, та е станала – пуста пустелия! Както си седели и свойски се гощавали, в хладната механа дошло писмо. Зачел го Марко Кралевити и заплакал. Сълзите му обливали бялото книжле с черно писмо. Попитали го другарите му – какво пише там, та така горчиво плаче! А Марко им го зачел на глас:
„Фала тебе, Марко Кралевиче, на тебе че молба да сториме, у назека по-скоро да дойдеш, у назека, у нашата земя, да си видиш ка тегльиме нийе, ка тегльиме това цръно тегло, цръно тегло от Арватска мома! … та не дава сватби да се праят, и не дава млади да се женят! Та ега може по-скоро да дойдеш, да убиеш Арватка девойка, да избавиш клети сиромаси!“
Натъжили се юнаците и скокнали от масата. Клетва си дали те – да отърват клетите сиромаси от това зло и да освободят арватската земя. Още същата вечер се приготвили юнаците и рано сутринта потеглили към Арватско.
В това време Арватка мома си седяла на чердака и шиела свилени ръкави на златен гергеф. Улисана в своето ръкоделие, тя не видяла шестимата юнаци, които вече били навлезли на шест часа време в нейните земи. Когато вдигнала глава и ги съгледала, девойката властно се обърнала към своята майка:
Леле, мале, леле, стара мале, скоро справи коня Ластавица, изнеси ми той свилени байрак, изнеси ми лека боздугана, да си идем по поле широко, да причекам шестима юнаци, да ги пита Арватска девойка, що кят они у моя земня, що кят они земня да ми газят?
Приготвила й пъргавата Арваткина майка коня Ластавица, изнесла свиления байрак и всички оръжия, донесла й самурения калпак, който тежал сто оки! Слязла от чардака юначината, метнала се на коня Ластовица и като вихър се понесла под синьото небе.
Срещнала тя шестимата юнаци сред полето! Като я видели така вихрено да лети – уплашили се и се разбягали във всички страни. Засмяла се звънко и победоносно Ар-ватка девойка, замахнала с камшика и ги събрала всичките накуп! Тогава гръмогласно ги запитала какво правят в нейното кралство! А после свалила самурения си калпак, метнала го на земята и им заповядала да го вдигнат:
Фала вазе, шестина делии, който може калпак да подигне, да го тури на негова глава, него чем си любне залюбити, я другите млади че погуба!
Изредили се петимата юнаци да повдигнат самура калпака, но не могли да го сложат на главата си. Дошъл ред на Марко Кралевити. Нали бил той юнак над юнаците, дигнал го високо, ала на главата си го не сложил. Разлютила се девойката. Тя ги шибала с камшика ядно и ги откарала в широките си двори. Затворила ги в занданите на кулата, дето нямало слънце да ги види, камо ли човек да мине! Изпращала им тя само сух хляб и студена вода, колкото да не умрат.
Когато дошъл Великден, Арватка девойка им пратила по червено яйце, та да знаят, че е Великден. Дошъл Гергьовден, тя сама слязла в занданите, отнесла им печено агне и им казала:
фала вазе, шестина юнаци,
да ядете това вакло ягне,
да знаете де йе ден Гергьовден.
Ударила им после по един камшик, а на Марко Кралевити – два!
На Петровден юначината им занесла по петровска ябълка – та да знаят, че е Петровден, на Никулден – шаран, на Ивановден – ледена вода и все получавали по гърба си камшик, а на Марко по два и по три!
Минали три години!
Отново било Великден. Арватка девойка отишла, по обичай, пременена в църквата да се причести.
Дотегнало на юнаците да стоят в тъмницата и нищо да не правят, а земята е пуста, пустелия и очаква да помогнат на сиромасите и да прогонят злото от недрата й. Крали Марко приканил дружината си – да помислят как да се избавят от тъмните зандани.
– Арватка девойка нито ни пуска, нито пък ни погубва – рекъл Хрельо юнак. И нали е шестокрили, дал дума един по един да ги извади през високите кумини.
– Ако не успееш да ни изнесеш с крилата си, ще ни види момата и всички ще ни погуби – казали му петимата юнаци.
Дадената дума закон била. Захванал Хрельо да ги изважда един по един през кумина. Когато дошъл ред Марко Кралевити да изнесе – от тежест сърцето му се свило. Нагърбил се Шестокрильо и с много мъка успял да изнесе и него.
Хукнали юнаците през полето и все се оглеждали, не иде ли юнашката девойка подир тях. А тя… върнала се от Църква и блажено полегнала на майчиното рамо да си подремне. Присънил й се страшен сън, че триглава змия й изпила сърцето. Събудила се девойката и с тревога разказала съня на майка си. Тя веднага я успокоила, че на ден Великден сънищата не се сбъдват. Сетила се тогава Арватка девойка, че е неделя – ден Великден и трябва да занесе на затворниците по червено яйце, та да знаят, че е Великден и да си преброят годините в тъмницата!
Когато отворила тежката порта на зандана и видяла, че са избягали от тъмницата, макар че от там пиле не може да прехвръкне – много се разлютила владетелката! Подвикнала на майка си властно да й приготви коня Ластовица, зеления свилен байрак и литнала да гони бегълците. Забелязали те, че Арватка девойка ги настига, отново ги обзел страх.
– Този път ще ни погуби, казал Хрельо Шестокрили.
Но Марко Кралевити успокоил дружината си, защото бил решил този път с хитрина да си послужи. Ето какво им казал той:
Фала вазе шестина юнаци! Да що сте се толко юплашиле? Вървете по друми широки, я че седна на шарена чешма да си чекам Арватска девойка…
Облякъл Марко калугерско расо и седнал на шарената чешма. Дошла момата като стихия с коня си и се спряла пред чешмата:
Таком бога, цръна калугеро, отде идеш и накъде идеш? Не виде ли тука да проминат, да проминат шестина юнаци?
– Минаха още вчера заран – отговорил й той. – Далеко са, няма да ги стигнеш! Ти си юнак над юнаците, но все пак си жена, като всяка жена – не можеш коня да яздиш и сабя да въртиш като другите юнаци.
– Я слез от коня Ластовица, аз да се кача на гърба му, че да видиш как калугер язди и как върти остра сабя – да видиш как се играе калугерско хоро! Да запомниш, моме, до века, че калугер те е научил на юначество.
Слязла от коня Арватка девойка и подала юздата на калугера. Разиграл го той, развъртял сабята – веднаж, дваж и… погубил момата. Тогава Марко се провикнал колкото му глас държи:
Бог те убил Арватска девойко, Те ти тебе калугерско оро! Не позна ли цръна калугера, дека си йе Марко Кралевиче?
Русата глава на Арватка девойка скачала и говорила, че не е заслужавала такава измама, защото тя не е мислила да ги погубва, а да залюби Марко юнак. Казала му това и го проклела – да не се знае къде е гробът му, а нейният ето тука ще бъде!
Така юнаците избавили сиромасите от неволи, от невестински данъци и забрани. А людете направили пищна гощавка за доброто, дето са им сторили, и ги наградили със свилени ризи, с Арваткиното оръжие и широките й двори с високи кули!