Приказка за Шивар и змията

Живял някога един цар. Веднъж той видял насън, че от небето се сипят лисици. Събрал царят всички мъдреци и гадатели от своята страна, разказал им съня си и им заповядал да го разтълкуват, докато изтекат четиридесет дни — «в противен случаи всички ще си загубите главите!»
В едно село, недалеч от града, където управлявал този цар, живеели мъж и жена. Те били толкова бедни, че едва си изкарвали хляба.
Научила се жената за царската повеля и взела да подсторва мъжа си да отиде и да разтълкува съня. . .
«Ако не може да го разтълкува — мислила си тя, — царят где му отсече главата и аз ще се отърва от него.»
Колкото и да се дърпал мъжът, всичко оставало напразно — жена му настоявала на своето. Видял той, че няма да излезе наглава с нея, грабнал тоягата си и тръгнал. По пътя срещнал една голяма змия, която изпълзяла изпод един камък.
— Накъде си се запътил, Шивар (човек, който се е объркал, не знае какво прави)? — попитала го змията.
— И аз не зная — отвърнал той.
— Не се бой, Шивар — рекла змията. — Иди при царя и му кажи: «Царю, ти си сънувал, че от небето се сипят лисици, а това означава, че си заобиколен с ласкатели и измамници. Затова трябва да бъдеш нащрек, да не ги оставяш да ти напакостят!» Но знай едно: колкото пари получиш от царя за това, половината на мене ще дадеш!
Шивар отишъл при царя и му предал точно думите на змията.
Царят се зарадвал много, заповядал на везира да му насипе от хазната четири камилски товара жълтици, разгонил мъдреците и гадателите и назначил селянина за тълкувател на сънищата си.
Шивар взел златото и се върнал в къщи, но не минал по същия път, по който отишъл при царя, за да не го види змията и да не си поиска дела от жълтиците.
Като видяла златото, жената на Шивар много се зарадвала. Изминали се няколко години и царят пак сънувал чуден сън: от небето се леела кръв. Свикал топ отново своите мъдреци да му разтълкуват съня. Но изведнъж се сетил за своя тълкувател на сънища Шивар и заповядал да го намерят и да го доведат в двореца. Когато царските бързоходци намерили Шивар и му казали защо го вика царят, той се изплашил: «Какво да правя сега? Първия път змията ми помогна да разтълкувам съня на царя, но сега не мога да отида при нея за помощ, защото тогава не й дадох нейния дял и царят ще ми отсече главата. Няма що, пак ще трябва да потърся змията — може и да ми помогне. Ако ли не, нека ме погуби» — по¬мислил си Шивар и се отправил към змията.
Като стигнал до камъка, змията изпълзяла изпод него и рекла:
— Здравей, братко Шивар, как си? Миналия път ти ме измами и не ми даде моя дял от царското злато, но нищо. Този път царят видял насън, че от небето се лее кръв. Това означава, че враг иска да го нападне. Нека събере войска и да бъде нащрек — тогава ще се спаси от тази беда. Но този път внимавай, донеси ми половината от онова, което получиш от царя.
— Бъди спокойна — отвърнал Шивар, поклонил се ниско на змията и се отправил към царския дворец.
Когато се явил пред царя, Шивар казал:
— Сто години да живееш, царю! Тн си сънувал, че от небето се лее кръв. Това означава, че те заплашва враг. Събери цялата си войска, бъди нащрек и врагът не ще бъде опасен за тебе!
Царят благодарил на Шивар, възнаградил го двойно по-богато от първия път и го изпратил да си върви.
Щом получил царската плата, Шивар съвсем си изгубил ума и забравил за голямата услуга на змията. Той помислил малко п решил да отиде и да убие змията, за да си присвои и нейния дял от богатството.
«Тогава то ще стигне не само на мене и на децата ми, но и на внуците и правнуците ми. Змията вече няма да може да ми направи нищо, а колкото до царя — той няма всеки ден да сънува такива сънища я!» — решил Шивар.
Натоварил той камилите с царското злато и тръгнал да намери змията. Щом тя изпълзяла, той се навел бързо, грабнал един камък и я замерил с него. Но змията успяла да се скрие обратно и камъкът само я засегнал едва-едва, като откъснал крайчеца на опашката й.
Изминали още няколко години и па царя па-к се присънил чуден сън — от небето се сипела пшеница. Този път царят не свикал мъдреците си, а направо изпратил за Шивар. Когато дошли при него царските бързоходци, Шивар просто се вкаменил от страх.
— Жено, сега вече е свършено с мене, царят ще ми отсече главата.
И след като помислил малко, Шивар решил: «Щом ми е съдено да умра, нека поне ме погуби змията, на която отвърнах със зло за стореното ми добро.»
И Шивар се отправил към големия камък.
— А, здравей, Шивар, мой глупавичък братко! Защо не помисли, че царят може още веднаж да те повика и ти няма да се оправиш без мене — казала змията, като изпълзяла изпод камъка.
— Ех, сестрице — отвърнал Шивар, — признавам, че постъпих зле, и затова дойдох сега да постъпиш и ти с мене, както намериш за добре.
— Не, на злото аз ще отвърна с добро — рекла змията. — Иди при царя и му кажи: «Ти си видял насън, че от небето се сипе пшеница. Това означава, че в твоята страна ще настъпи изобилие и ти до края на живота си няма да имаш никаква грижа.» Царят ще ти даде за това много злато и ти и е донесеш половината на мене.
— Бъди спокойна — отговорил Шивар, — дано мога този път да се явя пред тебе с чисто сърце.
Когато Шивар отишъл при царя и му разтълкувал съня, царят го нагостил с шербет и заповядал да му отпуснат от хазната двойно повече злато, отколкото предишния път. Шивар натоварил на камилите подареното от царя богатство и тръгнал към големия камък. Вървял той и си мислел: «Аз измамих първия път змията, която ми направи толкова голямо добро, а втория път едва не я убих. Стига ми това, което имам, а сега ще занеса и ще дам на змията всичкото това злато, за да й се отплатя.»
Стигнал Шивар до големия камък, разтоварил златото и извикал змията.
— Вземи своя дял — рекъл й той, когато тя изпълзяла изпод камъка.
— Братко, на мене не ми трябва земно богатство — отговорила змията. — Аз исках да те изпитам: първия път, когато на връщане от царя ти мина от друго място, беше през лисича година — времена измами и затова ти ме излъга и мина отдругаде; втория път, когато ме замери с камък и проля кръвта ми, беше година на кръв, затова и царят беше видял в съня си кръв, която се лее от небето. А сега, когато царят сънувал пшеница, е време па изобилие и хората престанаха да се лакомят. Вземи своето богатство и се върни в къщи!
При тези думи змията изчезнала. Шивар натоварил пак на камилите златото си, върнал се в къщи и до края на живота си се веселил и гощавал. А на нас с тебе — нищичко не ни се падна. Ни насън — ни наяве.