Бахдо

Имало едно време една майка и един син. Майката се казвала Асмар, а синът Бахдо. Веднъж майката извикала сина си и му рекла:
— Синко, ти нямаш баща, който да печели и да ни храни. До днес аз просех милостиня от добрите хора и така те отгледах, но сега остарях, нямам вече сили, затова иди при някой майстор и се научи на занаят, иначе ще умрем от глад.
Думите на майката не се харесали на сина. Той заплакал и излязъл, само да се отърве от досадните й молби. Но като се намерил вън от къщи, размислил и си рекъл: «Къде да се дяна? Я по-добре наистина да постъпя при някой грънчар.» И без да му мисли повече, отишъл при един майстор грънчар и го помолил да го вземе за чирак. Грънчарят видял, че момчето е будно, съгласил се да го вземе и го попитал как се казва.
— Чупи-троши — отговорил Бахдо.
— Как?
— Казвам се Чупи-троши — повторил Бахдо.
Грънчарят помислил малко и решил: «Може пък и наистина да се казва Чупи-троши», и се спазарил с него.
Майката на Бахдо се зарадвала много, когато чула, че синът й се е хванал ка работа при грънчаря.
Изминали няколко дни и майсторът казал на чирака си:
— Слушай какво, аз трябва да отида по работа в съседното село, а ти наглеждай добре дюкяна, Чупи-троши, бъди момче на място! Разбра ли?
— Добре, добре, върви където трябва, аз си знам работата!
Когато майсторът излязъл, Бахдо си рекъл: «Щом той ми вика Чупи-троши, я да взема аз да си направя с него шега!» И като грабнал един голям камък, почнал да чупи и троши гърнетата — едно здраво не оставил.
На следния ден, когато се връщал от съседното село, майсторът се отбил в грънчарницата и останал смаян, като видял счупените гърнета.
— Ей ти, Чупи-троши, Чупи-троши! — изкрещял той разярен.
Аха, тук не останаха вече гърнета за чупене и трошене!. . . Майсторът се спуснал да хване момчето и да го набие добре, но то избягало. Върнал се Бахдо при майка си и й разказал, че майсторът го изгонил, загдето счупил, без да иска, няколко гърнета.
— Тогава иди и стани чирак при някой цървулджия — рекла майката. Бахдо отишъл при един цървулджия и го помолил да му стане чирак. — Добре, съгласен съм. А как ти е името? — попитал цървулджията.
— Режи-кожи — отговорил Бахдо.
Поработил той при цървулджията няколко дни. Веднъж майсторът казал на чирака си:
— Не излизай от дюкяна, Режи-кожи, аз ще прескоча до в къщи н скоро ще се върна.
— Добре, ще стоя тук — казало момчето.
Щом майсторът излязъл от дюкяна, Бахдо грабнал ножа и нарязал на малки парчета всички кожи на цървулджията. Като се върнал и видял нарязаните кожи, майсторът ахнал и се спуснал да бие Бахдо.
— Защо ме биеш, нали сам ми каза: «Режи-кожи»? И аз взех, че ги нарязах.
От цървулджията Бахдо отишъл чирак при стъкларя и като се нарекъл Чупи-стъкла, изпочупил всички стъкла. . .
Нещастната майка не знаела вече какво да прави със сина си. И ето че веднъж тя му казала:
— Синко, аз ще отида на светото дърво до крепостната стена да се помоля и да поискам от него съвет за тебе — каквото ми каже дървото, това ще направя.
Купила майката тамян за пет гроша и свещи за пет гроша и отишла да моли светото дърво да вкара сина й в правия път. Скришом от майка си Бахдо избързал по друг път, стигнал до дървото и се скрил в хралупата му, А когато майката прикадила с тамян, запалила свещите и почнала да се моли на колене за съвет, Бахдо се обадил седем пъти от хралупата: «Дай своя син да учи занаят при вуйчо си!. . .»
А вуйчото на Бахдо бил голям крадец. Когато майката отишла при него и го замолила да вземе сина й, та да го научи на своя занаят, вуйчото се съгласил, но при условие, че момчето излезе сръчно.
— Ей сега ще го изпитам и ако издържи проверката, ще го взема — рекъл вуйчото и накарал Бахдо да се покачи на дървото и да вземе яйцата изпод една гълъбица, но така, че гълъбицата да не усети.
Бахдо се покачил на дървото, взел яйцата, слязъл и ги дал на вуйчо си.
— Сега, вуйчо, покажи ми ти как ще ги сложиш обратно в гнездото!
Когато вуйчото взел яйцата и се покатерил на дървото, Бахдо неусетно му събул гащите. Вуйчото слязъл от дървото, видял гащите си в ръцете на момчето и се смаял.
— Прибери си гащите, вуйчо — рекъл Бахдо, — и знай, че в кражбата няма да остана по-назад от тебе.
Вуйчото целунал Бахдо по челото и обещал да го взема със себе си, когато отива да краде. Почнали да ходят нощем да грабят царската хазна. Колкото и да се мъчел царят, все не можел да хване крадците. Тогава той заповядал да изкопаят голяма яма пред вратите на хазната, да я напълнят със смола и да я покрият отгоре със слама, като си правел сметка, че в тъмното крадецът ще падне в ямата и ще се залепи в смолата. През нощта Бахдо и вуйчо му се запътили към хазната. Вуйчо му тръгнал напред, по пред вратата на хазната паднал в ямата и затънал в смолата. Колкото и да се мъчел Бахдо да измъкне вуйчо си, не успял. Така си потънал в смолата и умрял.
На сутринта царската стража намерила в ямата трупа, но не могли да то разпознаят.
След някой ден царят заповядал да пръснат по пътя към извора златни монети, да следят кой ще се навежда да ги събира и да хванат него.
Бахдо.разбрал това, намазал отдолу цървулите си със смола, взел две стомни и почнал да носи вода от извора. По пътя жълтиците залепвали за цървулите му и той незабелязано от стражата прибрал всички монети. Колкото и да се ядосвал след това царят, пак не можал да измисли начин за залавянето на крадена.
А в това време багдадският цар се научил за хитрините на крадена и изпратил до онзи цар писмо, в което му пишел: «Срам и позор за тебе, че в собствената си страна не можеш да намериш един крадец!»
Царят се стъписал и разпратил глашатаи из цялата страна. Заповядал им да обявят следното: «Нека ловкият крадец се яви сам пред царя; царят не само няма да го накаже, но ще му даде и подаръци!»
Отишъл тогава Бахдо при царя и му се представил:
— Царю, аз съм крадецът — прави с мене каквото искаш!
Като видял момъка, царят се учудил. После му показал писмото на багдадския цар и рекъл:
— Ако успееш да ми доведеш самия багдадски цар, ще ти дам дъщеря си за жена. Искам да му дадем добър урок и да го накажем за неговата дързост.
— Бъди спокоен, царю, това няма да е трудна работа.
Бахдо взел една шуба с накачени по нея звънчета, заминал за Багдад и през нощта скришом се вмъкнал в покоите на царя. Там той предпазливо измъкнал от чувала шубата, облякъл я, застанал пред възглавето на спя¬щия цар и почнал да се друса. Царят се събудил от силния звън и разтреперан от страх, попитал:
— Кой си ти? Бахдо отговорил:
— Аз съм архангел Гавраил, дойдох за душата ти.
— Моля ти се, не ми вземай душата, ще ти дам всичко, каквото поискаш! — рекъл царят.
На мене нищо не ми трябва, влизай в този чувал! — отговорил Бахдо.
Разтреперан, царят изпълнил заповедта му.
Бахдо нарамил чувала, излязъл безшумно от царските покои, метнал се на коня и полетял към своята страна.
Когато застанал пред царя си, Бахдо сложил в краката му чувала и му дал знак да го развърже. Радостта на царя била безгранична, когато видял пред себе си изплашения и разтреперан багдадски владетел.
— Е, какво ще кажеш сега? Помниш ли как се подиграваше с мене! Хората иенапразно казват: «Не се надсмивай над чуждото нещастие!»
Царят изпълнил своето обещание — дал дъщеря си за жена на Бахдо и му подарил разкошен дворец. Бахдо се отказал от кражбата. Прибрал в двореца старата си майка и си заживели мирно и честито.
От небето паднаха три ябълки: едната за този, който разказва, другата за този, който слуша, а третата за този, който запомни приказката.