Мохамед казал веднъж на Вабишах: "Не е ли истина, че ти си дошъл, за да ме попиташ какво е добро и какво – зло?" "Да – отговорил той. – Аз дойдох именно за това." Тогава Мохамед потопил пръстите си в миро, докоснал с тях ръката му, като направил знак по посока на сърцето, и казал: "Доброто е това, което придава на сърцето ти твърдост и спокойствие, а злото – това, което те хвърля в съмнение даже когато другите хора те оправдават."

Някакъв монах попитал дзенучителя Лин Дзи:
– В какво се състои основният смисъл на Дхарма Буда?
Наставникът произнесъл:
-Кхе.
Монахът ниско се поклонил.
-Този почтен монах е много добър събеседник – казал Лин Дзи.

Един богат човек имал добра реколта в полето. Той си мислел: "Какво да правя? Нямам къде да събера плодовете свои." И казал: "Ето какво ще направя: ще съборя своите житници, ще построя по-големи и ще събера там всичкия си хляб и цялото си добро. И ще кажа на душата си: душо, много добро лежи за теб, за дълги години; бъди в покой, яж, пий и се весели."
Но Бог му казал: "Безумец! Същата нощ ще ти вземат душата. На кого ще остане това, което си приготвил?"
Така става с тези, които събират съкровища за себе си, а не за Бога забогатяват.

В дзенхрам можел да се отбие всеки странстващ монах, на когото се удавало да спечели диспут за будизма срещу някой от живеещите в него. Ако претърпял поражение, му се налагало да продължи напред.
В един храм в северна Япония живели заедно двама братя монаси. Големият бил учен, а малкият – глупав и едноок. Веднъж странстващ монах поискал приют, предизвиквайки ги, както се полага, на диспут за тънкостите на учението. Уморен от занятията през деня, големият брат заповядал на малкия да отиде вместо него. "Иди и предложи да дискутирате мълчаливо" – предупредил го той.
Младият монах и странникът влезли в храма и седнали там. Скоро пришелецът станал и влизайки при големия брат, казал:
– Малкият ти брат е невероятен човек, той спечели диспута.
– Разкажи ми как стана това – помолил големият.
– Първо аз вдигнах един пръст – започнал странникът, – представяйки Буда, просветления. Той вдигна нагоре два пръста, обозначавайки Буда и неговото учение. Тогава аз вдигнах три пръста, символизирайки Буда, учението му и неговите последователи, живеещи в хармония. На това той размаха под носа ми свит юмрук, показвайки, че всичко произлиза от едно и също осъзнаване. Затова той ме победи и аз не мога да остана повече тук.
Като казал това, пътникът си тръгнал.
– Къде е той? – попитал малкият брат, втурвайки се в помещението.
– Разбрах, че си го победил.
– Не го победих, но затова пък сега ще го надвия!
– Я ми разкажи за диспута.
Едва ме зърнал, той веднага вдигна един пръст, нагло намеквайки, че имам само едно око. Тъй като е чужд човек, реших да бъда вежлив с него и вдигнах два пръста, поздравявайки го за това, че има две очи. Тогава този безсрамен негодник вдигна три пръста, показвайки, че имаме всичко на всичко три очи за двамата. Тука освирепях и тъкмо щях да го набия, когато той избяга.

В един град живял старец на почтена възраст. Той бил знаменит с мъдростта си, но много беден. Веднъж царят чул за мъдростта на стареца и му съобщил, че иска да го посети у дома му.
– С какво ще нагостим царя? – го попитала жена му. -Та ние нямаме почти нищо у дома.
– Ще донесеш това, което имаш и ще направиш така както ти кажа – отговорил старецът.
Когато дошъл царят, жена му донесла една диня. Стопанинът взел динята в ръка, опипал я с пръсти и казал на жена си:
– Има по-добра диня от тази. Иди и я донеси.
Жената отнесла динята, след това се върнала и в ръцете й отново имало диня. Старецът опипал и нея и й казал да я отнесе и да донесе друга. Жената не казала нищо и веднага направила каквото й рекъл. Този път мъжът й останал доволен. Той нарязал динята и нагостил царя. След беседата, царят се върнал в двореца весел и доволен от гостоприемството, което проявил старецът. Той не знаел, че в дома на стареца имало само една диня…

В един град се случила суша. Лятото било в разгара си и градският свещеник призовал всички сутринта да дойдат в храма да се молят за дъжд. Дошъл целият град и всички се надсмивали над едно дете. Детето дошло с чадърче. Всеки се смеел и казвал: "Глупаче, защо си домъкнало чадърче? Ще загубиш. Дъжд няма да вали." Детето казало: "А аз си мислех, че ако се помолите, дъждът ще дойде."

Царството небесно е подобно на десет деви, които са взели светилниците и са излезли да посрещнат жениха си.
Сред тях имало пет мъдри и пет неразумни.
Неразумните, като взели светилниците, не налели масло в тях.
Мъдрите заедно със светилниците си взели и масло.
И тъй като женихът закъснял, те задрямали и всички заспали.
В полунощ се разнесъл вик: "Ето, женихът идва, излезте насреща!"
Тогава всички деви станали и оправили светилниците си.
Неразумните казали на мъдрите: "Дайте ни от вашето масло, защото нашите светилници гаснат."
А мъдрите отговорили: "За да не свърши и нашето, по-добре идете при продавача и си купете."
Когато отишли да си купят масло, женихът дошъл и готовите влезли с него на брачно пиршество и вратите се захлопнали.
След това дошли другите деви и казали: "Господи! Господи! Отвори ни."
А той им отговорил: "Истина ви казвам, не ви познавам."
И така, бодърствайте, защото не знаете нито деня, нито часа, в който ще дойде Синът Человечески.

Един човек спрял Настрадин Ходжа и го попитал днес какъв ден от седмицата е.
– Не мога да ви кажа – отговорил Ходжа. – Не съм тукашен и не знам какви са ви седмиците.

Някакъв учен казал на един суфи:
– Вие, суфите, често казвате, че нашите нелогични въпроси са непонятни за вас. Не можеш ли да ми дадеш пример за това, на какво ви приличат те?
Суфият казал:
– Има такъв пример. Веднъж пътешествах с влак и ние преминахме през седем тунела. Срещу мен седеше селянин, който очевидно никога преди това не беше се возил на влак. След седмия тунел селянинът ме потупа коляното и каза: "Този влак е много сложно устроен. На своето магаре аз мога да се добера до селото си само за един ден, докато с влак, който изглежда, че се движи по-бързо от магарето, ние още не сме се добрали до дома ми, макар че слънцето вече залезе и изгря седем пъти."

Веднъж един демон седял в образ на човек и си клател краката. Виждащ с духовни очи го попитал: 
– Защо нищо не правиш?
Демонът отговорил:
– Нищо не ми остана да правя вече, освен да си клатя краката.: хората правят всичко по-добре от мен.