Веднъж при Настрадин Ходжа дошли няколко бъдещи Ученици и го помолили да им изнесе пропоВед. "Добре – казал той, – следвайте ме." Подчинявайки се на заповедта, Всички се строили в индийска нишка и тръгнали след Настрадин, който яздел отпред, яхнал магарето си с лице към опашката.
Отначало младежите били малко смутени от това обстоятелство, но след това си спомнили, че не бива да подлагат на съмнение даже най-невероятните постъпки на учителя. Накрая обаче повече не можели да понасят насмешката на обикновените минувачи. Като почувствал тяхната неловкост, Ходжа спрял и ги погледнал Най-смелият се приближил до Настрадин: "Ходжа, не ни е съвсем ясно защо седиш на магарето си с лице към опашката?"
"Много просто – казал Настрадин. – Виждате ли, ако вие вървяхте пред мен, това би било неуважение към мен, а ако аз яздех с гръб към вас, това би било неуважение към вас. В този случай това е единственият възможен компромис."

Един гуру давал наставления на своя ученик:
– Единствено Бог е твой, никой друг не ти принадлежи.
Ученикът удивено го попитал:
-А майка ми, жена ми, които така се грижат за мен, които ме обичат и са така нещастни, когато не ме виж¬дат, те са мои нали?
Учителят отговорил:
-Тук грешиш. Аз ще ти покажа, че нито една от тях не те обича истински. Не вярвай нито за миг, че твоята жена или майка ти ще жертва живота си за тебе. Можеш да опиташ, и ще видиш. Иди си у дома и се престори, че чувстваш страшна болка, а аз ще дойда и ще ти покажа какво да правиш нататък.
Ученикът направил така, както му било казано. Извикали лекари, но нито един не можел да му донесе облекчение. Майка му изглеждала много измъчена и въздишала. Жена му и децата плачели. В този момент влязъл гуруто.
-Тази болест е много сериозна – казал той. – И аз не виждам никакъв начин да се спаси болният, освен ако някой не се съгласи да даде живота си за него.
При тези думи на лицата на всички се изписал ужас. Учителят, се обърнал към старата майка с думите:
-Да живееш или да умреш, не е ли все едно за вас на вашата възраст, ако загубите сина си, който храни вас и цялото семейство. Ако можете да дадете за него живота си, то аз бих могъл да го спася. Ако вие, майката не можете да принесете тази жертва, то кой още на све-та ще поиска да го направи?
Но старата жена, запъвайки се, проговорила през сълзи:
-Отче, готова съм да направя всичко, което заповядате, за да спася сина си. Но как да напусна малките дечица? Това е моето нещастие – децата стоят на пъ-тя ми и аз не мога да се съглася.
Слушайки този разговор между гуруто и майката на мъжа си, жена му, горчиво плачейки и обръщайки се към своите родители, казала:
– Заради вас, скъпи мамо и татко, аз не мога да направя тази жертва.
По този начин всеки си намерил причина. Тогава гуруто се обърнал към ученика си с думите:
– Виждаш ли, никой не е съгласен да даде живота си за теб. Сега разбираш ли какво имам предвид, когато казвам, че никой не ти принадлежи?

Един важен господин помолил дзенучителя Такуан да му каже как трябва да прекарва Времето си. Той усещал, че твърде много е посветил дните си на грижите на учреждението и се опитвал да стои неподвижно, за да извоюва уважението на другите.
Такуан написал осем китайски символа и ги дал на човека с думите:
Този ден никога няма да се повтори.
Един миг е по-скъп от съкровища.
Този ден няма да дойде отново.
Всяка минута е безценно съкровище

Учениците в дзен прекарват с учителя не по-малко от десет години, преди да се решат да учат други. Веднъж Тенно, вече преминал ученичеството и станал учител, дошъл на гости на Нан Ин. Валял дъжд, затова Тенно обул дървени обувки и взел чадър. Като се поздравили, Нан Ин отбелязал:
– Предполагам, че си оставил обувките в коридора.
Бих искал да знам къде е сега чадърът ти, – вдясно от обувките или вляво?
Объркан, Тенно не могъл да отговори веднага. Осъзнал, че не въплъщава дзен във всеки миг. Станал ученик на Нан Ин и се учил още шест години, за да достигне Всеки миг дзен.

Навремето Тусуи бил знаменит дзенучител. Той живял в няколко манастира и учил в различни провинции. В последния храм, където бил, се събрали толкова много негови поклонници, че Тусуи обявил намерението си да прекрати своите лекции. Той посъветвал всички да се разотидат, кой накъдето пожелае. След този случай никой не успял да попадне на следите му.
След три години един от учениците на Тусуи го намерил сред просяците, живеещи под един мост в Киото. Той веднага започнал да моли Тусуи да го вземе за ученик. "Ако можеш да правиш всичко, което и аз, поне няколко дни, ще те взема" – отговорил Тусуи.
И така, бившият ученик се облякъл като просяк и прекарал деня с Тусуи. На следващия ден един от просяците умрял. В полунощ Тусуи и ученикът измъкнали тялото му и го погребали на склона на планината. След това се върнали под моста. Остатъкът от нощта Тусуи спокойно си хъркал, но ученикът не можел да заспи. На сутринта Тусуи казал: "Днес не е необходимо да се носи храна. Другарят ни е оставил това-онова." Но ученикът не можел да яде нищо.
– Нали ти казах, че ти няма да можеш да живееш като мен – казал Тусуи. – Върви и повече не ме закачай.

Дзенучителите обучавали младите си ученици са се самоизразяват.
В два дзенхрама имало по един ученик дете. Единят, отивайки всяка сутрин за зеленчуци, срещал по пъгя си другия.
– Къде отиваш? – попитал веднъж единият.
– Накъдето ме носят краката – отговорил другят. Този отговор изумил първия и той се обърнал към учителя си за помощ.
– Утре – казал учителят, – когато срещнеш това момче, задай му същия въпрос. Той ще ти отговор, по същия начин, и тогава ти попитай: "А ако нямаше крака, къде би отивал?" Това ще го постави в затруднено положение.
На следващата сутрин децата отново се срещнали.
– Къде отиваш? – попитал първият.
– Накъдето духа вятърът – отговорил вторият-Това отново объркало първия ученик и той отново се обърнал към учителя.
– Попитай го накъде би отишъл, ако нямаше вятър – предложил му учителят.
На следващия ден децата се срещнали за трети път.
– Къде отиваш? – попитал първият.
На пазара за зеленчуци – отговорил вторият

Веднъж братята от един малък манастир тръгнали при аве Антоний. Като се качили на кораба, за да отплуват към него, те срещнали един старец, който бия в същата посока. Братята не го познаВали. На кораба те си говорели за проповедите на светите отци и за Писанията, разказвали за своите занимания. Старецът си мълчал. Като слезли на пристана, те разбрали, че и старецът отива при ава Антоний. Когато стигнали при него, той им казал: "Добър спътник сте намерили в лицето на този старец!" 
И на стареца казал:
 -Добри братя си намерил ти, аве." "Те са добри – отговорил старецът, – но техният двор няма врата. Който иска, се приближава до коневръза и отвързва магарето."

В една ковачница ремонтирали два плуга. Те изглеждали еднакви. Единият от тях останал да стои в ъгъла на плевнята. Животът му бил по-лек от този на другия плуг, който селянинът натоварил на другата сутрин на каруцата и докарал на полето. Там той станал красив и блестящ. Когато двата плуга отново се срещнали в плевнята, с учудване се погледнали един друг. Плугът, който не влизал в работа, бил покрит с ръжда. Със завист гледал той блестящия си другар.
– Кажи, как стана толкова красив? На мен ми беше толкова добре в тишината на плевнята да си стоя в моя ъгъл.
– Това бездействие те е развалило, а аз станах красив от труда.

Двама влезли в храм да се помолят: единият – фарисей, а другият – бирник.
Фарисеят, като застанал, се молел така: "Боже! Благодаря ти, че не съм като останалите хора, грабители, хулители, прелюбодеи или като този бирник. Постя два пъти седмично, давам десятък от всичко, което притежавам." А бирникът, стоейки отдалеч, не смеел даже да вдигне очи към небето, но удряйки се в гърдите, казвал: "Боже! Бъди милостив към мен, грешника!"

Един човек имал двама сина. И по-малкият казал на баща си: "Татко! Дай ми полагащата ми се част от имението." И баща им разделил имението. След няколко дни по-малкият син събрал всичко и тръгнал за далечна страна и там прахосал всичко, водейки охолен живот. Точно по това време настъпил голям глад в тази страна и той изпаднал в нужда. Тогава отишъл, цанил се при един стопанин и той го пратил да му пасе свинете на полето. Младежът бил радостен да се нахрани с остатъците, които хвърляли на свинете, но никой не давал на него.
Като дошъл на себе си, си казал: "Колко наемници при баща ми имат излишъци от хляб, а аз умирам от глад! Ще стана, ще отида при баща си и ще му кажа: "Татко! Аз съгреших срещу небето и пред теб и даже не съм достоен да се наричам твой син, приеми ме като свой наемник."
Станал и отишъл при баща си. Когато бил още далеч, баща му го видял и го съжалил. Като дотичал до него, го прегърнал и разцелувал.
Синът му казал: "Татко! Аз съгреших срещу небето и пред тебе и вече съм недостоен да се наричам твой син."
А бащата казал на робите си: "Донесете най-хубавите дрехи и го облечете, дайте му пръстен на ръката и обувки на краката. И доведете угоено теле и го заколете: Ще ядем и ще се веселим, защото синът ми беше мъртъв и оживя, изгуби се и се намери." И започнали да се веселят.
Големият син бил на полето. Като се връщал, приближавайки къщата, чул пеене и ликуване. И като повикал единия от слугите, попитал: "Какво става?" Онзи му казал: "Брат ти дойде и баща ти закла угоено теле, защото го намери в добро здраве."
Той се разсърдил и не искал да влезе. Баща му излязъл и го повикал, но той казал в отговор на баща си: "Ето, колко години ти служа аз и никога не съм престъпвал указанията ти, но ти никога не ми даде и козленце, за да се повеселя с приятелите си. А когато синът ти, прахосал имението ти по блудници, дойде, ти заколи за него угоено теле."
А баща му казал: "Сине мой! Ти винаги си с мен и всичко мое е и твое. А за това трябва да се радваме и да се веселим, че брат ти беше мъртъв и оживя, беше загубен и се намери."