Една нощ Настрадин Ходжа видял на лунна светлина че в градината му стои някакъв внушителен човек, величествено протегнал ръце. Той събудил жена си и казал: "Донеси ми по-скоро лъка и стрелите!" Той бързо изопнал тетивата и призовавайки името Божие, пуснал стрелата. Стрелата попаднала точно В корема. "Да, с нас не бива да се шегуват! – гордо казал Ходжа. – Сега да го оставим на мира, а до сутринта той ще се погърчи-погърчи и ще предаде Богу дух."
След това Настрадин се прибрал вкъщи, залостил здраво вратата и легнал да спи. На сутринта, като слязъл в градината, гледа, през нощта е стрелял в собствената си туника, която предния ден жена му била изп¬рала и проснала на простора, за да изсъхне до сутринта. Стрелата била разкъсала туниката точно в областта на пъпа. Ходжа паднал ничком и започнал да се моли на висок глас: "Благодарение на Господа, хиляди благодарности за Божията милост! "Какво се е случило? – удивила се жена му. – Обясни ми причината за твоите словоизлияния." "Ех ти, чудачка – отбелязал Настрадин, -нима не виждаш къде е попаднала стрелата: тя е пробила туниката на самия пъп и е излязла навън, а туниката се е разкъсала. Ако аз в този момент бях в туниката, какво щеше да стане с мен?"

Като чул, че един от приятелите му е болен, Настрадин Ходжа отишъл да го види. Трябва да се спомене, че приятелят му бил много хладнокръвен човек. Настрадин го попитал как е състоянието на здравето му.
– Покоси ме заболяване на жлъчката и простуда – казал болният.
На което Настрадин отговорил:
– Що се отнася до жлъчката, нищо не мога да кажа, но е напълно невероятно такъв хладнокръвен човек като теб да го хване простуда.

На един човек му изсъхнал чинарът и старият съсед му казал:
– Сухият чинар е предвестник на беда!
Човекът бързо отсякъл дървото, а старецът го помолил да му го да де за дърв а. Опечалил се чо векът и казал:
– Ето какъв е моят съсед! Ама че е хитър! Значи на него са му трябвали дърва и затова ме подучи да отсекадървото!

Така се случило веднъж, че един последовател на Нагарджуна, един от най-великите мистици, родени В Индия, реализирал своето безгранично същество и светът изчезнал. След това се появили последователи, а последователите са преди всичко копия, тъй като те не се опитват да вникнат в реалността и не се отказват да приемат думите на Майстора на вяра.

Ученик в дзен дошъл при Банкей и се оплакал:
– Учителю, имам такъв необуздан характер. Как да го оправя?
– Това е нещо много странно – отговорил Банкей, – я ми дай да го погледна.
– Не мога да го покажа сега, веднага – отговорил ученикът.
– А кога ще можеш? – попитал Банкей.
– Той се проявява неочаквано, – отговорил ученикът.
– Тогава – заключил Банкей, – той не може да е истинската ти природа, иначе ти щеше да си в състояние да ми го покажеш във всеки един момент. Ти си се родил без него и родителите ти също не са ти го предавали. Помисли си добре.

Веднъж Настрадин Ходжа помолил жена си да приготви много халва и й дал всичко необходимо за това. След това изял почти всичката халва.
Посред нощ Ходжа събудил жена си.
– Хрумна ми важна мисъл.
– Каква?
– Донеси ми остатъка от халвата и ще ти я кажа. Жената донесла халвата и повторила въпроса си. Но Настрадин първо се справил с халвата, а после казал:
– Дойде ми наум, че човек никога не бива да си ляга да спи, преди да е изял всичката халва, приготвена през деня.

Гълъбицата, страдайки от жажда, летяла и търсела вода. Скоро тя видяла нарисуван на стена тас с вода. Гълъбицата бързо долетяла до нарисувания тас и се опитала да се напие от него. Летяла тя около таса и взирайки се в рисунката, се удряла в стената, докато не паднала мъртва. Умирайки, птицата казала: "Ама подмами ме нечистата сила! Защо не си спомних за водата, която се съдържа в другите водоеми и реки?"

В един град имало много изкусен бръснар, който вземал само три медни гроша за едно бръснене. Но тъй като всеки ден бръснел много хора, то отделяйки за своята издръжка, над това събирал и по сто медни монети. Имайки определени приходи, той научил, че в един много далечен град дават по-голяма пара за едно бръснене.
– Уви – казал той тогава, – защо да си губя времето тук. Колко работя аз тук за три медни гроша. А там мога да забогатея!
И без да мисли много, разпродал цялото си имущество и тръгнал за този град, където очаквал толкова изгоден доход. На място установил, че всичко, което са му разказвали е вярно. Той получил толкова едри монети, колкото хора обръснал и вечерта, с много пари, доволен, отишъл на пазара да си купи храна. Но там всичко било толкова скъпо, че за да си вземе минималната дневна дажба, похарчил всичко, което бил спечелил, и останал без пукнат грош.
Когато забелязал, че в продължение на определено време всеки ден се повтаря едно и също, че този голям доход не само не му осигурява средства, за да спести нещо, но и не му стига, за да покрива всекидневните си нужди, той помислил трезво и си казал: "Трябва да се Върна обратно на старото си място и да търся предишния си скромен доход, който, осигурявайки ми необходимото за живот, ми даваше и възможност да отделям за старините си. Колкото и малък да беше доходът ми, всичко това, което ми оставаше, натрупвайки се всекидневно не беше никак малко. Вече знам от опит, че там с грошове печелех повече, отколкото тук с едри монети, защото тук не само че не мога да спестя нищо, но не мога и да се изхранвам."

Веднъж Настрадин Ходжа сякъл дърва в гората, а в това време един вълк сдавил магарето му. Когато Ходжа се върнал, вълкът се втурнал да бяга. Някой вдигнал шум: „Стража, дръжте го!“ Ходжа отбелязал: „Ех, защо, човече, безсмислено викаш. Вълкът си е напълнил тумбака и сега му е трудно да се изкачва нагоре по планината. Пожали го!“

Докато прехвърлял един учен педант през бурна река, рибарят казал нещо, което се сторило на онзи граматически неправилно.
– Нима ти никога не си учил граматика? – попитал ученият.
-Не.
– Значи си изгубил половината си живот.
След известно време се надигнал вятър и рибарят се обърнал към своя пътник:
-Учил ли си се някога да плуваш?
– Не, а защо? – отговорил онзи.
– Значи си изгубил целия си живот – потъваме!