Вечерта настана. Христос седеше на прага. Минал книжовник и попитал: "Защо седиш на входа?" Христос отговорил: "Защото аз съм праг към духа. Ако искаш да минеш, премини през мен."
Нов книжовник попитал: "Истина ли е, че синът на Давид седи на кучешко място?"
Христос отговорил: "Истина е, позориш Давид, моя баща."
Станало тъмно и третият книжовник попитал: "Защо седиш, сигурно се боиш от своя дом?"
Христос отговорил: "Чакам нощната тъма да ме освободи от твоето лице. Истина е, тъма в тъма иди си!"
След това станал и казал на планината Мориа, където стоял храмът: "Моят дядо създаде каменен храм, но седи под шатра от ленено платно."
Книжовникът казал: "Безумец, Соломон се почита жив." И потънали в незнание.
След това от дома излезе Мария и като видя Христос, каза: "Раздели, Учителю, нашата вечеря."
Христос отговорил: "Дар на сърцето сияе в тъмнината."

На смъртния си одър един дзенучител повикал най-близкия си ученик и извадил изпод възглавницата една книга. На всеки било интересно какво представлява тази книга, тъй като той никога и на никого не позволявал да погледне вътре. Понякога учениците нощем над-ничали през ключалката и виждали как той я четял.
Учителя никога не оставял стаята си незатворена и никога не позволявал да влизат в нея без него. Така че никой не бил виждал какво съдържа книгата.
И ето че той извикал най-близкия си ученик и казал:
– Пази тази книга. В нея е всичко, на което съм ви Учил. Пази я така, както видя да я пазя аз. Тя ми беше дадена от моя учител. Сега аз я предавам на теб. Тази книга е наследство.
Ученикът взел книгата и я хвърлил в огъня. Всички останали не могли да повярват на това. Били Ужасени. Но учителят сложил ръка на главата на ученика и го благословил. Той казал: "Ти разбра. Ако беше съхранил книгата, ти не би бил мой ученик. Всъщност в та-зи книга нямаше нищо. Тя беше празна. Ти я изхвърли. Добре. Ти си разбрал моето учение. Никой не бива да следва никого. Всеки трябва да върви надълбоко в собствената си душа."

Веднъж съседът видял, че Настрадин търси нещо, лазейки на колене.
– Какво загуби, Ходжа?
– Ключът си – отговорил Настрадин.
След няколко минути съседът отново попитал:
– А къде го загуби? -У дома.
– Тогава защо го търсиш тук?
– Защото тук е по-светло.

Ши Ченци видял Лао Дзъ и попитал:
– Чувал съм, че вие сте учител, мъдър човек и затова съм дошъл да се видя с вас. Не ме спря и дългият път. Минах покрай стотици страноприемници, краката ми се покриха с мазоли, но не смеех да спра. Сега вече видях, че вие не сте мъдрец: до мишите дупки има остатъци от ориз, да го разхвърляш, както ти падне, е немилосърдно. Вие имате много – и сварен и суров, но вие продължавате да го събирате и трупате без мярка.
Лао Дзъ с безразличие премълчал. На другия ден Ши Ченци отново се видял с Лао Дзъ и казал:
– Вчера се надсмивах над вас. Защо днес сърцето ми искрено се отказва от това?
– Аз самият си мислех, че съм се избавил от тези, които ловко познават проницателните и мъдрите – отговорил Лао Дзъ. – Ако вчера ме бяхте нарекли вол, и аз бих се нарекъл вол. Ако ме бяхте нарекли кон, и аз щях да се нарека кон. Ако срещнал някаква същност, някой й даде име, тогава, ако не приемеш името, ще приемеш от такъв беда. Аз се покорих не защото бях покорен, а покорявайки се, аз не се промених.

Един монах попитал дзенучителя Тосу:
– Какво е Буда?
Тосу отговорил:
– Буда.
– Какво е дао?
 -Дао.
– Какво е дзен?
– Дзен.

Брамините все не можели да разберат как се случва всичко на този свят. И им казали: "Идете в Курукшетру и служете там на децата. Те ще ви разкажат за това." Тогава те всички заедно отишли в Курукшетру и започнали да служат на децата…
Минала година и децата казали:
– Тези брамини наистина изкараха тук цяла година.
Хайде да им разкажем всичко.
И заедно с брамините те излезли на пътя, където насреща им с грохот се носела карета. Децата казали:
– Вижте! Какво е това? Брамините отговорили: 
-Това е карета.
– А как се движи тя?
– Както бягащият кон от Балха подскача, като надигаща се вълна, така подскача и тази карета с теглещите я впрегнати животни и Въртящите се колела. И както онзи кон цвили, когато срещне равен нему, така и тази карета се движи с грохот. И както онзи кон бяга насам-натам и лети напред, все едно се сдържа, все едно се удържа да не скочи, така и тази карета лети ту насам, ту натам, ту напред, все едно се сдържа, все едно се удържа да не скочи. И както онзи кон доставя до жилището му царя или царския слуга, така и тази карета доставя кочияша до дома му.
Вярно ли е? – попитали брамините.
– Вярно е.
И те последвали каретата по пътя й и вечерта стигнали до целта на нейното пътуване.
Когато кочияшът разпрегнал конете, избутал каретата настрани и си отишъл, тя се разпаднала.
– Видяхте ли? Как стана това?
Брамините казали:
– Както пада развързаният наръч дърва, така пада на земята и тази карета. Тя не се движи, не се търкаля и не върви.
– А какво си отиде от нея, защо тя стана такава? – попитали децата.
-Кочияшът.
-Така. Всъщност Атман – това е водачът на тялото, сетивата – конете, сухожилията – ремъците, костите – поводите, кръвта – маслото за смазване, действието – бичът, речта – скърцането на каретата, кожата – покривалото. И както тази карета, оставена без кочияш, не се движи и е безмълвна, така и тялото, изоставено от сведущия Атман не говори, не ходи, даже не диша – то гние, кучетата се събират около него, долитат враните, спускат се ястреби, става цел за чакалите.

Мохамед и Али срещнали веднъж човек, който, мислейки, че Али го е обидил, започнал да го ругае. Али търпеливо и мълчаливо понасял това доста дълго, но после не се сдържал и започнал да отговаря на ругатните с ругатни. Тогава Мохамед се отдалечил от тях.
Когато Али отново се приближил до Мохамед, той му казал: "Защо ме остави сам да понасям ругатните на този дързък човек?" "Когато този човек те обиждаше, а ти мълчеше – казал Мохамед – аз виждах около теб десет ангела и ангелите му отвръщаха. Но когато ти започна да му отговаряш с ругатни, ангелите те оставиха – отдръпнах се и аз."

Един човек, спасявайки се от еднорог, който го гонел, стигнал до края на пропаст, където растяло дърво. Като се качил на него, той решил, че е в безопасност, но като погледнал надолу, видял, че две мишки са започнали да гризат дървото, за чиито клони се е хванал. Погледнал още по-надолу и видял на дъното на пропастта змия, отворила своята паст и готвеща се да го изяде. В това безизходно положение той започнал да се оглежда настрани и видял, че от едно клонче на дървото капе мед. Като забравил за опасността на своето положение, се устремил към тези сладки капки.

Веднъж при Буда дошъл един юноша. Той все плачел, плачел и не можел да се успокои. Буда го попитал:
– Какво има, младежо?
– Господарю, вчера умря баща ми.
– Какво да се прави? След като е умрял, от оплакване няма да възкръсне.
-Да, разбирам това, господарю. С оплакване не може да се помогне. Но аз дойдох при вас, господарю, с особена молба: моля ви направете нещо за моя покоен баща!
– Така ли? А какво мога да направя за покойния ти баща?
– Господарю, направете нещо. Вие сте толкова могъщ. Разбира се, че можете. Вижте, жреците, опрощаващи грехове, живеещи от милостиня, изпълняват всякакви обреди в помощ на умрелите. И в момента, в който на земята бъде изпълнен такъв обред, се отваря вратата на небесното царство и на покойника се позволява да влезе там: дават му пропуск. Вие, господарю, сте толкова могъщ! Ако изпълните ритуал за баща ми, той не само ще получи пропуск, но ще му бъде разрешено да остане там постоянно; ще получи свободен достъп за небесния свят! Моля ви, господарю, направете нещо за него!
Бедният юноша бил толкова смазан от мъка, че не чувал никакви разумни доводи. На Буда се наложило да използва други способи, за да му помогне да разбере, И така, той му казал:
– Добре, иди на пазара и купи две глинени гърнета.
Младежът се зарадвал. Той си помислил, че Буда се е съгласил да извърши обред за баща му. На бегом изтичал до пазара и се върнал с две гърнета.
-Прекрасно – казал Буда. – Напълни едното гърне с Разтопено масло.
Юношата така и направил.
– А другото го напълни с чакъл.
– Той изпълнил и това Сега затвори отворите и ги запечатай добре. Юношата го послушал.
– Сега ги пусни в езерото.
Речено – сторено: двете гърнета се оказали под Водата.
– Сега донеси дълъг прът, удари гърнетата и ги разбий! -казал Буда.
Юношата се зарадвал, мислейки си, че Буда извършва някакъв особен обред за баща му.
По много древен индийски обичай, когато умира мъж, синът му отнася мъртвото тяло до кладата, стъква погребален огън и пали дървата. Когато тялото изгори наполовина, синът взема дебела сопа и с нея разбива черепа. Съгласно древното поверие в момента, в който черепът се отвори в този свят, горе се отваря вратата на Небесното царство. Така че сега юношата си помислил: "Вчера тялото на баща ми беше изгорено и се превърна в пепел. Сега Буда желае аз да разбия тези гърнета като символ." Той бил много доволен от този ритуал. Като взел пръта, както заръчал Буда, силно ударил по гърнетата и ги счупил. Маслото от едното гърне веднага изплувало и се понесло по повърхността, а чакълът се изсипал на дъното. Тогава Буда казал:
– Ето, младежо, направих каквото можах. Сега викай твоите жреци и чудотворци и ги помоли да започнат пес-нопения и молитви: "О, чакъл, вдигни се! О, масло, потъвай!" Да видим какво ще излезе!
– О, господарю, какви са тези шеги! Нима това е възможно? Чакълът е по тежък от водата, той така си и остана на дъното. Той не може да изплува, господарю, това е закон на природата. Маслото е по-леко от водата – то непременно ще остане на повърхността, то не може да потъне, господарю, това е закон на природата!
-Ти, младежо, толкова много знаеш за законите на природата, но така и не си разбрал природния закон. Ако баща ти цял живот е вършил дела, тежки като чакъла, той непременно ще потъне на дъното и кой би могъл да го вдигне? А ако постъпките му са били леки като масло, той непременно ще се вдигне нагоре и кой тогава ще е в състояние да го издърпа надолу?
Колкото по-рано разберем този закон на природата започнем да живеем в съответствие с него, толкова по-рано ще излезем от състоянието си на печал.

Веднъж Хай Шан приемал монаси от други манастири и попитал един от тях:
– Вие откъде сте? Монахът назовал манастира си.
– На какво се учите там?
– На медитация – отговорил монахът.
– Покажи ми как медитирате – поискал Хай Шан. Монахът в отговор седнал, като кръстосал крака в позата на Буда.
Хай Шан започнал да вика по него:
– Ей, дръвник, махай се! В храма си имаме достатъчно каменни статуи на Буда!