Учителят Миларепа често беседвал с животните. Около неговото уединение гнездели пчели, мравките изграждали градове, долитали папагали и маймуните сядали подобно на учителя.
Учителят казал на мравките: "Орачи и строители, никой не знае за вас, но вие издигате високи общини."
На пчелите казал: "Събирайте мед, знания и най-добрите образи. Никой няма да прекъсне сладкия ви труд."
Обърнал се към папагала: "По твоя вик виждам, че се каниш да бъдеш съдия или проповедник."
И заплашил подвижната маймуна: ‘Ти разруши построеното от мравките и похити чуждия мед. Може би си решила да станеш повелителка?"

Настрадин чул, че негов приятел скръндза боледува и отишъл да го види.
– Какво е състоянието му? – попитал той, влизайки вдома на болния.
– Много е зле. От вчера целият гори. КакВо ли не правихме, не можем по никакъв начин да го накараме да се изпоти.
-Аз знам какво трябва да се напраВи! – извикал Настрадин и се отправил към болния.
Като забелязал слугата до Вратата, той казал:
– Донеси ми по малко от Всяко от блюдата, които са приготвени днес, и ги постави пред мен. Ще ям тук.
Всичко било изпълнено на мига.
-Ако болният и сега не се облее в пот – казал Настрадин Ходжа, като омитал донесената храна, – нищо друго няма да му помогне, освен да викаме гробаря.

Един суфистки учител обяснил как е бил разобличен лъжесуфият:
– Истинският суфи изпратил един от учениците си да му служи. Ученикът денонощно обслужвал самозванеца, угаждайки му и в най-малката дреболия. В края на краищата всеки започнал да забелязва колко се харесват на измамника тези знаци на внимание. И хората го напускали, докато не останал съвсем сам.
Един от слушателите на този разказ си казал: "Каква прекрасна идея! Да ида и аз да направя същото."
Той отишъл там, където можел да намери лъжесветец, и изразил страстно желание да стане негов ученик. След три години благодарение на безграничната му преданост около него се били събрали стотици ученици. Те си мислели: "Този мъдрец трябва наистина да е велик човек, след като е успял да вдъхне такава лоялност и преданост на своя ученик."
Затова този експериментатор се върнал при суфия, от когото чул разказа, и му обяснил какво е станало.
– Човек не може да разчита на твоите разкази – казал той, – защото, когато се опитах да приложа един от тях на практика, резултатът беше напълно противоположен.
Уви – отговорил суфият, – в твоя опит да употребиш суфистките методи има само един неправилен момент – ти не си суфи.

На един, който много години търсел истината, казали да отиде в пещера и да намери кладенец. "Попитай кладенеца какво е истината – посъветвали го, – и той ще ти я разкрие."
Като намерил кладенеца, търсачът му задал този фундаментален въпрос. От дълбините дошъл отговор: "Иди в селото и там, на кръстопътя, ще намериш това, което търсиш." Изпълнен с надежди и радостни предчувствия, човекът хукнал към селото и намерил на кръстопътя три, с нищо не отличаващи се, лавки. В едната търгували с парчета метал, в другата – с някакви дървенийки, а в третата – с тънка тел. Очевидно било, че всичко това няма никакво отношение към истината. Разочарованият търсач се върнал при кладенеца, за да поиска обяснение, но чул само: "Скоро ще разбереш." Той поискал да възрази, но в отговор звучало само ехото на собствените му възклицания. Сърдит, че са го измамили – а той именно това си и помислил, – търсачът продължил нататък в търсене на истината. Годините минавали, историята с кладенеца постепенно била забравена, когато в една лунна нощ, човекът чул
звуците на цитра. Музиката била прекрасна, изпълнява¬на с вдъхновение от велик майстор. Трогнат дълбоко, търсачът на истината почувствал, че е привлечен от свирещия на цитрата. Той гледал пръстите, танцуващи по струните, а след това започнал да разглежда самия инструмент. И тогава изведнъж възкликнал от радост: цитрата била направена именно от същите метални и дървени детайли, които той видял тогава в трите лавки без да придаде на това никакво значение. Накрая разбрал какво му е казал всъщност кладенецът. Вече ни е дадено всичко, което ни е нужно. Нашата задача е да съберем отдените елементи в едно и да го използваме по предназначение.

Някога един човек тежко се разболял. Изкусен лекар го прегледал и казал, че му е необходимо редовно да изяжда месото на един фазан и само така може да се отърве от болестта.
Човекът си купил от пазара един фазан, изял го и повече не повторил.
След известно време лекарят го видял и попитал: "Мина ли ти болестта?" Болният отговорил: "Миналия път ти, докторе, ми заръча да ям редовно месото на един фазан. Този фазан, който ядох, вече свърши, а аз не смея да ям повече."

Живял някога на света един алчен мелничар. Него-вата малка воденица стояла на брега на не неголяма рекичка. Накрая на гората мелничарят преградил рекичката с голям бент. Зад бента се насъбрала много вода, така че се образувало цяло езеро. По специална тръба водата падала от голяма височина на мелничното колело и по този начин го привеждала в движение.
Всеки ден той смилал в своята мелница мнозо чували със зърно.
Веднъж мелничарят забелязал неголяма пукнатина в стената на бента. Посъветвали го веднага да я ремонтира, за да не се случи някакво нещастие. Но алчният мелничар казал, че не си струва даже да се говори за такава дреболия и че няколко капки, които се процеждат през пукнатината, не могат да навредят на бента. Всъщност на него не му се искало да харчи време и пари за ремонт. Вечерта пукнатината станала по-широка. Но алчността на мелничаря затъмнявала здравия му разум.
– Днес вече е късно – казал той, – ще почакаме до утре.
В полунощ мелничарят се събудил от силен шум. Скочил от кревата, слязъл на бегом по стълбите и видял, че бентът е скъсан. И водата от преливника се разливала по полята му. Когато изгряло слънцето и настъпил денят, мелничарят видял, че почти цялата му земя е залята с вода.
Малка причина, а какви големи последствия.

Един "велик човек на епохата" казал на роба си: "Иди на пазара и купи със свои пари парче месо, приготви го, а аз ще го изям и ще те освободя."
Робът, зарадван, приготвил печеното и го донесъл на господаря си. Господарят изял гарнитурата, а месото върнал на роба. На другия ден казал: "Приготви от това месо грахова супа, ще я хапна и ще те освободя." Робът изпълнил и това, приготвил и поднесъл. Господарят изял бульона, а месото върнал на роба. На следващия ден месото се развалило и господарят казал: "Продай го, купи масло и приготви от него храна. Аз ще хапна и ще те освободя." На което робът отговорил: "О, господарю, нека аз завинаги да остана твой роб, но ти по-добре освободи месото."

Веднъж ученикът на Конфуций Дзи Гун срещнал старец градинар. Последният в това време работел в своята градина: вадел вода от кладенеца за поливане и я носел в гърне. Дзи Гун посъветвал градинаря да използва водна помпа, а той му отговорил:
– Знам от своя учител, че този, който използва механизми, ще прави всичко механично. А този, който действа механично, ще има механично сърце. Ако в гърдите бие механично сърце, тогава първичната чистота ще бъде изгубена. А когато е изгубена първичната чистота, жизненият път няма да бъде в покой…
Ти си от тези, които в този свят търгуват със слава. Нима си забравил за духа си и си презрял тялото си? Ти не умееш да управляваш самия себе си – какво остава да подреждаш света! Върви си и не ми пречи да работя!

Настрадин Ходжа се върнал от столицата на империята в своето село и селяните се събрали, за да послушат разказите за неговите приключения.
– Сега мога да кажа само едно: с мен разговаря самият падишах – казал Настрадин.
Всички били поразени. Жител на тяхното село е разговарял със самия падишах! За грубите селяни това била доста пикантна новост и слуховете за това събитие започнали да се разпространяват. Но най-нетактичните сред слушателите отново дошли при Настрадин и попитали какво точно му е казал падишахът.
– Падишахът съвсем ясно за всички ми каза: "Марш от пътя!"

Мандаринът на провинцията Лю се запътил да посрещне задморската птица, която се появила в околностите, и я проводил в парадните покои.
По този повод бил заколен вол, овца и прасенце и в чест на задморската птица бил устроен пир, на който прекрасни музиканти свирели музика, съчинена под наблюдението на император Шуен. Но птичката гледала на всичко това разсеяно, била унила и печална, не опитала нито късче месо, не се докоснала до нито един бокал. И след три дни умряла. Мандаринът хранел птичката, както би се хранил самият той, но не разбрал, че с нея трябва да се отнася като с птица, а не като с император. Музиката не значи много за птицата, а волът, овцата и прасето не стават за нейна храна. Мандаринът убил птицата.