Като копаел някаква яма, един циганин изровил от земята златна паница. Отначало много се зарадвал, но после си рекъл: „Никой няма да ми повярва, че не съм я откраднал, ами по-добре да я занеса на царя. От благодарност той може да ме направи и министър”.
Малко преди да тръгне за двореца обаче, циганката извадила златната паница от торбата му и вместо нея напъхала там дървена копанка. Без да знае това, Манго отишъл при царя.
– Добър ден, шефе! – поздравил той.
– Добър ден, Манго! Какво те води насам? – попитал го царят.
– Нося ти подарък! – ухилил се циганинът. Бръкнал в торбата, но като извадил копанката, усмивката му замръзнала, защото царят бил много строг и не обичал да се шегуват с него.
– Ти подиграваш ли се с мен, че ми носиш такъв подарък! – кряснал ядосан владетелят.
– Не, царю! – видял се в чудо Манго и започнал да съчинява: – С тази копанка можеш да побеждаваш всички други царе…
– Как тъй ще ги побеждавам?!
– Ами обзалагаш се, – продължил Манго че един твой човек, колкото пъти му напълнят тази копанка, толкова пъти ще я изпразни. Викаш ме, аз показвам как става това и ти печелиш…
Строгият цар се засмял и наредил богато да нахранят циганина.

Лакома крава влязла в чуждо жито. Пасла що пасла, тъпкала що тъпкала, но стопанинът на нивата я видял и след като я прогонил отишъл и се оплакал на кмета, който заповядал:
– За тази направена пакост собственикът на кравата да даде на стопанина на нивата толкова зърно, колкото да засипе цялата ми патерица! – И куцият кмет топнал по пода с долния край на патерицата си, която била доста дълга. Сума ти чували жито щели да са нужни, за да я покрият догоре.
Стопанинът на нивата с пострадалото жито се зарадвал, собственикът на кравата се ядосал, но цялото село било доволно от справедливото решение…
Минало някое време и в чужда нива влязла кравата на самия кмет. Докладвали му за това и му припомнили какво наказание е наложил при друг подобен случай.
– Знам, не съм забравил. Трябва да дам на стопанина на нивата жито, колкото да покрие патерицата ми. – И той се навел, та оставил патерицата си да легне на пода. Тя била дебела три-четири сантиметра и една кофа зърно щяла да я засипе цялата.
Така куцият „справедлив” кмет приложил и срещу себе си строгия закон.
[jwplayer config=“Prikazki“ mediaid=“2645″]

Трима приятели се наговорили да идат на нощен риболов. Единият от тях нарамил голяма рибарска мрежа и не можел да носи повече багаж, а другите двама взели и по едно одеяло, че щом се мръкне, край реката ставало доста хладно.
Ловували няколко часа и благодарение на голямата мрежа, хванали много риба. Уморили се и легнали да спят. Двамата, дето си носели одеяла, се завили с тях, а третият опитал да се загърне с мрежата, но тя освен на дупки била и мокра, та не можела да го стопли. Направил от нея нещо като колиба и се мушнал вътре.
Това „вътре” обаче, било чисто „вънка”, а през нощта станало студено, той започнал да трепери, докато съвсем замръзнал и започнал да киха. От кихането му другите двама рибари се събудили и стреснато го попитали какво има.
– Не. Нищо! – отговорил им замръзналият, тракайки със зъби. – И като пъхнал показалеца си през дупките на мрежата, добавил: – Само дето се тревожа за вас, защото аз вътре в колибата ще пукна от студ, пък вие навън кой знае как още сте живи…
Макар и сънливи, приятелите му успели да разберат за какво им намеква, извинили се за недосетливостта си и го извикали на топло под техните завивки.
[jwplayer config=“Prikazki“ mediaid=“2643″]

Имало едно време един богат и стиснат селянин. През усиления летен сезон той наемал жетвари, косачи и други работници, които трябвало да отговарят на две условия – много да се трудят, а да искат малко пари.
Скъперникът винаги дълго се пазарял и веднъж успял да намери надничар, съгласен за цял ден да получава само по една медна пара. Това бил здрав момък, с малко глуповат, но добродушен вид. Селянинът го завел у дома си, а на другата сутрин, след закуска, му казал:
– Нивата, на която те пращаме, е много далече и няма как да се връщаш за обяд…
– Ами дайте ми да се наобядвам сега! – прекъснал го момъкът.
Зарадван селянинът си помислил: „Значи този глупчо ще работи чак до довечера без прекъсване”. И ненадейно му хрумнало: „Защо ли не му дадем и вечерята, че да работи без прекъсване до среднощ!?”
Момъкът с апетит си изял обяда, след това вечерята, а когато налапал последния залък, селянинът го подканил:
– Хайде сега тръгвай за нивата!
– Къде? – учудил се работникът. – Кой ходи след вечеря на нивата? Хората щом се навечерят, лягат да спят. – Легнал и захъркал.
[jwplayer config=“Prikazki“ mediaid=“2631″]

Живеел някога един голям лакомник. По-голям от него едва ли можело да се намери по света. От сутрин до вечер той не спирал да яде и продължавал да е гладен. Щом свърши да закусва, започвал да обядва, а щом приключи обяда, нахвърлял се на вечерята. След това дълго не можел да заспи от глад и щом заспи, веднага започвал да сънува, че яде.
Той често излапвал не – само на сън, а и на яве – цяло прасе, не мъничко, а такова, което едва ще се побере в голяма фурна. Разбира се, заедно с него поглъщал и по десетина хляба и десетина кофи със салата.
Коремът му така се натъпквал, че повече и залък нямало къде да се побере. Но дори когато коремът му бил сит и пресит, мозъкът и очите му оставали гладни – изяденото все му се струвало малко. Затова той решил да се обърне с молба към небето:
– Господи, защо си ми дал две ръце и два крака, две очи и две уши, а само един корем?!…
Лакомникът бил богат доста човек, обаче за година-две успял да излапа всичките си пари и всичкия си имот. Докарал се до просешка тояга и като не бил хапвал нищо няколко дена, пак се обърнал към небето:
– Господи! – казал той. – Добре, че си ми дал само един корем. Ако имах два, досега щях да съм пукнал от глад…
[jwplayer config=“Prikazki“ mediaid=“2627″]

Според едно предание – за да има щастие в домовете им, хората заковават стари подкови на вратите си.
Циганин и циганка си вървели по прашния път, циганката видяла нещо на земята и казала на мъжа си:
– Гледай, Манго! Петало!
– Дай го тука! – изкомандвал циганинът.
– Дръж, ама къде ще го туриш? – подала му тя желязото. – Нали бараката ни няма врата, а сме заковали едно парцаливо чердже, колкото да спира вятъра…
– Врата може и да си нямаме, – прибрал подковата циганинът, – ама като намерим още три петала, ще стане цял кон. И тогава – кой като мене! Ще му се яхна, ще препусна до Божи гроб и ще стана хаджия. Хаджи Манго!
– Па като се върнеш, ще му се яхна аз и ще ида на гости у мамини! – добавила радостно циганката. – Да им се похваля че съм станала хаджийска жена.
Мъжът й я сграбчил с лявата си ръка за дрехата, а с дясната започнал да я бие.
– Чакай бе, Манго! Недей така! – изплакала жената… – Или кажи барем защо ма бъхташ?!
– Щото ще умориш добичето, затуй. Още не си е отдъхнало от дългия път да Божи гроб, ти го пришпори по гости…
[jwplayer config=“Prikazki“ mediaid=“2621″]

Имало едно време един човек, който от всичко бил доволен. Лисица влязла в курника му и отвлякла петела, а той се радвал, че не е грабнала някоя от кокошките, защото те снасят яйца. Градушка счупила керемидите на къщата му, той се радвал, че не е паднала на полето, защото ще унищожи житото.
Неговият съсед пък за всичко се ядосвал и спокойствието на вечно доволния го вбесявало. Затова решил да му каже нещо ужасно, та дано веднъж смрази кръвта му от страх.
– Ти научи ли – излъгал го той, – че утре земята ще се обърне?
– Как тъй ще се обърне? – бавно попитал спокойният.
– Ами наопъки. И хората, и животните ще тръгнат с главите надолу. Целият свят ще се прекатуриш. Страшна работа…
– Обърнатият свят не е за предпочитане! – не се разтревожил и този път вечно доволният. – Но всяко нещо си има две страни. Специално за нашето село прекатурването ще е дори полезно.
Полезно ли? – изненадал се съседът, –Това пък откъде ти хрумна? – Няма начин…
– Има, има! – бавно потвърдил спокойният и започнал да обяснява: – Всичките ни магарета имат толкова изтрити гърбове, че вече нищо не са в състояние да носят. А щом се обърнат наопъки, отгоре ще бъдат коремите им. И пак ще ги товарим както някога.
[jwplayer config=“Prikazki“ mediaid=“2608″]