Двама мореплаватели претърпели корабокрушение и били изхвърлени на пустинен остров. И двамата едва не загинали от глад и ужас, защото смятали, че завинаги са откъснати от света. Подбрал ги кораб. И на острова бил построен здрав фар. Същите мореплаватели останали при фара, за да служат за спасението на загиващите. Сега настроението им се изменило. Те били щастливи, давайки спасителна светлина и без да се чувстват откъснати от света. Значи съзнанието за общуването със света и ползата за другите напълно преобразява хората. Общото дело е залог за успех.

Поканили Настрадин Ходжа да прочете проповед на жителите на съседното село. Той се качил на катедрата и казал:
– О, хора, знаете ли вие за какво ще ви говоря аз?
Няколко хулигани, решили да се позабавляват, извикали, че не знаят.
– В такъв случай – казал Ходжа с достойнство – засега ще се въздържа от опити да обучавам подобни невежи.
На следващата седмица старейшините на селото, след като получили уверенията на хулиганите за това, че повече няма да пречат на делото със своите забележки, пак поканили Настрадин да ги посети.
– О, хора! – отново започнал Ходжа. – Знаете ли вие за какво ще ви говоря?
Някои от тези, които Настрадин гледал особено свирепо, не знаели как да реагират на това и промълвили: "Да."
– В такъв случай нямам какво да ви кажа – рязко казал Настрадин и напуснал залата.
След настойчиви молби да направи още един опит Настрадин посетил селото още веднъж и отново се изправил пред събралите се.
– О, хора! Знаете ли вие за какво ще ви говоря?
Тъй като на всички се сторило, че Настрадин чака отговор, хората завикали: "Някои от нас знаят, а някои – не!"
– В такъв случай нека тези, които знаят, да разкажат за това на тези, които не знаят – казал Настрадин, като се наканил да си ходи.

Веднъж един кораб попаднал в буря и се разбил в скалите на необитаем остров. Тези, които се спасили, започнали нов живот, тъй като при корабокрушението паметта на всички била нарушена, което се проявявало и в това, че те забравили думите на молитвата.
След няколко години на острова дошли християнски мисионери. Като разпитали обитателите на острова за живота, който водят, те ги научили да се молят правилно. И когато мисионерите напуснали този остров, след известно време забелязали, че хората от острова ги следват, ходейки по водата. Оказало се, че те пак са забравили думите на молитвата и искат отново да ги научат. Мисионерите, като видели такова явление, като ходене по водата, отговорили: "Молете се, както сте се молили преди ние да дойдем. Вероятно така сте по-близо до Бога."

Веднъж един съсед помолил Настрадин Ходжа да му даде магарето си. "Нямам" – отговорил Настрадин. А в това време магарето заревало. Тогава съседът отбелязал: "Ефенди, ти казваш, че нямаш магаре, а ето, чуваш ли, реве магаре."
Ходжа поклатил глава и казал: "Господи Боже мой, чуден човек си ти. Ти вярваш на едно магаре, а на мен, доживелия до побеляла брада, не вярваш."

Настрадин Ходжа се оженил за жена, която преди него била погребала шестима съпрузи. Веднъж Настрадин се разболял. Жената започнала да плаче и да нарежда:
– На кого ме оставяш?
Настрадин надигнал глава от възглавницата и казал:
– Как на кого? На осмия мъж.

Един човек имал двама сина. За да им даде познание за Бога, той ги изпратил при наставник. След няколко години те се върнали у дома и приветствали баща си. Той побързал да узнае какво са научили и попитал по-големия: "Скъпи синко, ти си изучавал всички писания и философски системи, кажи ми на какво прилича Бог?" Големият син се опитал да опише Абсолюта, Брахмана, като цитирал различни места от Ведите.
Като се обърнал след това към другия си син, бащата му задал същия въпрос. По-малкият не отговорил с думи, той останал неподвижен и мълчаливо се стремял да се слее с Бога. Тогава бащата възкликнал: "Скъпо мое дете, ти си се приближил до постигането на Брахман. Твоето мълчание е по-добър отговор от стотици стихове от Ведите, защото Бог не може да бъде описан с думи."

Един млад човек видял прегърбен беловлас старец и го попитал:
-Дядо, на колко години сте?
Старецът отговорил през смях:
-Тази година ставам едва на четири години!
Младият човек се втрещил, но после казал:
-Дядо, не се шегувай. Вие сте побелял, с дълга брада. Как може да сте на четири години?
– Не се шегувам. Аз наистина съм на четири години! Толкова години върших безобразия, грижех се само за собствената си изгода, кривях си душата. Едва преди четири години чух за учението на Буда. Разбрах, че трябва да се прави добро, да се прогони алчността, гневът и глупостта, с ясно съзнание да съзреш собствената си природа. Едва през последните четири години животът ми придоби смисъл и само през тези четири години усещам радост и спокойствие. Ти попита на колко години съм. Тъй като аз живея нормален живот едва от четири години, аз действително съм на четири години.

Минавал веднъж Буда през едно село. Събрали се няколко човека – негови противници, и започнали разгорещено и злобно да обиждат Буда. Той слушал мълчаливо и много спокойно. Заради това спокойствие онези се почувствали някак неудобно. Появило се неловко усещане: те обиждат човека, а той слуша думите им, все едно са музика. Тук нещо не е наред.
Един от тях се обърнал към Буда: "Какво става? Ти какво, не разбираш ли какво говорим?" "Именно, когато има разбиране, е възможно такова дълбоко мълчание – отговорил Буда. – Ако бяхте дошли при мен преди десет години, бих се нахвърлил отгоре ви. Тогава нямаше разбиране. Сега разбирам. И заради вашата глупост няма да наказвам себе си. Това, дали ще ме оскърбявате, или не, си е Ваш избор, но да приемам Вашите оскърбления или не – това е моята свобода. Вие не можете да ми ги наложите. Аз просто се отказВам от тях; те не струват. Можете да си ги Вземете. Аз отказвам да ги приема."

Ученик се обърнал към учителя с раздразнение с думите: "Много четох за учението и въпреки това не знам откъде да започна да го прилагам?"
Учителят отговорил: "Очевидно ти е необходимо преди всичко да се освободиш от раздразнението. Тази мъгла ти пречи да видиш пътя."

Един човек живеел в къща без прозорци и постоянно се оплаквал, че слънцето никога не надниква в дома му. Веднъж той намерил Настрадин Ходжа и казал:
– Ходжа, ти си умен човек. Домът ми е лишен от слънце. Даже и най-малкият лъч не прониква в стаята. Какво да правя?
Настрадин помислил и казал:
-Добре, а в плевнята слънцето огрява ли?
-Да, грее.
– Тогава – отговорил Ходжа – пренеси дома си там.