Около един уважаван учител се събрали много ученици. Занятията вървели успешно, но после тръгнал слух, че в един отдалечен град се е появил друг учител. Това сведение постепенно посадило у учениците съмнение, раздвоение на мненията, обезсилило вниманието им и ги лишило от успешност.
Веднъж учителят казал: "Ще ида в планините, вие междувременно укрепнете в усвояването на учението." Учителят си отишъл. Но скоро след това учениците неочаквано били посетени от новия учител, на когото много се зарадвали. Накрая един ученик в желанието си да каже нещо приятно на новия учител, възкликнал: "Колко твоето учение превъзхожда и е по-понятно от предното!"
Тогава новият учител смалил тюрбана си, разтворил дрехата си, сменил израза на лицето си и всички ученици разпознали в него предишния учител. Те изпаднали в смут и шепнели: "Защо си променил облика си?"
Той им казал: "Искахте да имате нов учител и превъзходно учение и аз ви помогнах за това."

Един пустинник бил избран за архиерей. Той дълго отказвал, но братята настояли. Тогава той си помислил: "Не знаех, че съм достоен, навярно у мен има нещо хубаво." В това време му се явил ангел и му казал:
– Редови монах, какво се възнасяш! Хората там са прегрешили и им е нужно наказание. Ето затова са те избрали, защото по-лош от теб не са намерили.

Ученик попитал майстора на дзен Содзан:
– Кое е най-ценното нещо на света?
– Главата на умряла котка – отговорил учителят.
– Защо главата на умряла котка е най-ценното нещо на света? – се опитал да изясни ученикът.
– Защото никой не може да назове нейната цена – отговорил Содзан.

Напълнил си Настрадин Ходжа джобовете с праскови и като срещал по пътя си приятели, казвал, сочейки джобовете си: "Който познае какво имам в джоба си, ще му дам най-голямата праскова." "Имаш праскови" – казвали му. Поразен, Ходжа възкликнал: "И кой е този негодник, който ви е казал?"

Както си вървял по пътя, Настрадин Ходжа намерил магарешка подкова. Той й се зарадвал и казал: "Хубаво ще е да намеря още три подкови и едно магаре – и няма повече да вървя пеш."

Имало един велик Бог мъдрец на име Нарада. Както сред хората има мъдреци – велики йози, така и сред боговете има йоги. Нарада бил добър йога, достигнал голяма духовна висота. Той бил ходил навсякъде и веднъж, пресичайки една гора, видял човек, който толкова отдавна бил потънал в дълбок размисъл, че термитите построили около тялото му огромен мравуняк.
– Къде отиваш? – обърнал се той към Нарада. Нарада отвърнал:
– Отивам на небето.
-Тогава попитай Бога кога ще се смили над мен, кога ще постигна свободата?
Нарада продължил нататък и видял друг човек. Той пеел, скачал и танцувал. Гласът и жестовете му били диви.
– Нарада, накъде си тръгнал? – попитал той.
– Отивам на небето – отговорил Нарада.
– Тогава попитай кога ще бъда свободен. Нарада продължил нататък.
След време, минавайки по същия път, Нарада отново видял човека, размишляващ от толкова време, а около незо- израснал мравуняк.
– Нарада, попита ли Бога за мен?
-Да.
– И какво каза той?
– Боз каза, че след като се родиш още четири пъти, ще постигнеш свободата.
Тогава човекът започнал да плаче и ридаейки възкликнал:
-Аз размишлявах, докато около мен израсна мравуняк и ми предстои да се родя още четири пъти!
Нарада продължил нататък и срещнал другия човек.
– Предаде ли въпроса ми на Бога?
-Да. Виждаш ли това тамариндово дърво? Трябва да ти предам, че колкото листа има на това дърво, толкова пъти ще се родиш и едва тогава ще постигнеш свободата.
Като чул това, човекът попитал отново:
– Толкова скоро ще бъда свободен? – от радост отново започнал да танцува.
В този момент се чул Глас: "Дете мое, ти вече си свободен." Такава била наградата за неговата настойчивост.

Казали на един кон:
– Дай да ти отрежем главата, а като награда за това ще ти дадем пълен хамбар овес.
– Глупаци – отговорил конят, – ако ми отрежете главата, кой ще яде вашия овес?

Настрадин Ходжа бил безработен много-много години, защото искал да бъде актьор, но не притежавал талант. Въпреки това всеки ден той ходел при агента. С надежда чукал на вратата, влизал в кантората и питал:
– Нещо да се е случило? Записан ли съм някъде? Агентът винаги отговарял едно и също:
– Нищо не мога да направя, няма никаква възможност. Минавали дни, седмици, минали години и чукането на Настрадин станало обичайно. Независимо от сезона, от времето – добро или лошо – агентът бил сигурен в едно: Ходжа ще дойде. И Ходжа пак питал с надежда, и агентът пак повтарял едно и също:
– Настрадин, нищо не мога да направя, няма никаква възможност.
Веднъж се раздало друго почукване, малко печално, и като влязъл Ходжа, агентът бил учуден от опечаления му вид. Настрадин казал:
– Слушай, две седмици не ме записвай никъде, защото ще бъда в отпуска.

В едно селце живял тъкач. Той бил много духовен човек. Всички му се доверявали и го обичали.
Веднъж тъкачът отишъл на пазара да продава стоката си. Когато се приближавал купувач и питал за цената на плата, той отговарял; "По волята на Рама преждата струва една рупия, по волята на Рама работата струва четири анна, по волята на Рама два анна е печалбата, по волята на Рама цената на плата е рупия и шест анна."
И хората чувствали такова доверие към него, че незабавно му плащали и взимали плата. Този човек бил истински набожен.
Нощем, след вечеря, той винаги дълго седял и размишлявал за Бога, повтаряйки неговото свято име. Веднъж късно през нощта тъкачът не можел да заспи и пушел, седейки в двора. Наблизо преминавала шайка разбойници. На тях им трябвал носач и като видели тъкача, хванали го и го помъкнали със себе си. След това те разбили вратата на една къща и награбили много ценности и покъщнина, част от които стоварили на плещите на бедния тъкач. В този момент минала стражата. Грабителите побягнали, но бедният тъкач със своя тежък товар бил заловен. Той прекарал нощта зад решетките, а на сутринта го завели при съдията.
Жителите на селцето, като разбрали какво се е случило, дошли да навестят тъкача. Всички те в един глас казали на съдията: "Господарю, този човек не е способен да открадне каквото и да е." Тогава съдията заставил тъкача да опише всичко, което му се е случило. Тъкачът казал: "Господарю, по волята на Рама аз си седях в двора; по волята на Рама беше късна вечер; по волята на Рама аз размишлявах за Бога и за неговото свято име; по волята на Рама по пътя минаваха разбойници; по волята на Рама те ме помъкнаха със себе си; по волята на Рама те нахълтаха в този дом; по волята на Рама те стовариха вързопите с откраднатото на рамената ми; по волята на Рама дойде стражата; по волята на Рама аз бях заловен. После по волята на Рама ме затвориха в тъмницата, а на сутринта по волята на Рама ме доведоха при теб."
Съдията, виждайки невинността и духовността на този човек, заповядал незабавно да го освободят. Излизайки от съда, тъкачът казал на приятелите си: "Волята на Рама ме освободи."
Независимо дали водите светски живот, или сте се отрекли от него, всичко зависи от волята на Рама.

Веднъж попитали дзенмайстора Ринзай: "Какъв е пътят за познание на изначалното?"
Той бързо вдигнал гегата си, с която не се разделял никога по време на разходка, право пред очите на задаващия въпроса, при което той се отдръпнал, и казал: "Ето! Наблюдавайте! Просто гега. Ако можете да наблюдавате нея, няма нужда да ходите никъде и не е необходимо да питате."
Човекът бил силно озадачен. Той вдигнал очи, около минута гледал гегата, а след това казал: "Вие сериозно ли предполагате, че може да се достигне просветление просто като се наблюдава една пръчка?"
Ринзай отговорил: "Разбира се, че не. Работата не е в това, какво наблюдаваш, а в това, как го наблюдаваш."