Веднъж преподобният Антоний Велики запитал: "Господи! Защо едни живеят малко, а други – до дълбока старост? Защо едни са бедни, а други – богати?"
Отговорът, който получил Антоний, бил прост: "Антоний! Слушай себе си!"

В кръчмата влязъл монах и казал: "Моят учител ми нареди да известя хората, че човечеството няма да достигне съвършенство дотогава, докато хората, които не са изпитали върху себе си несправедливост, не започ¬нат да се отнасят към нея със същата нетърпимост, както хората, които действително са я изпитали."
Тези думи мигновено поразили всички събрали се. След това Настрадин казал: "А на мен моят учител ми е казвал, че никой не трябва да се отнася нетърпимо към каквото и да е дотогава, докато не се убеди, че предпола¬гаемата несправедливост действително е несправедливост, а не скрито благо!"

Веднъж попитали Настрадин Ходжа:
– Ходжа, в какво се крият неподправените искрени човешки черти?
– Неподправените искрени човешките черти са две -отговорил Настрадин. – Първата: когато говорят знаещи хора, трябва добре да се слуша. Втората: когато говориш ти, претегли и осъзнай какво говориш.

Един човек се събудил през нощта, тъй като му се припушило. Той се приближил към дома на съседа и започнал да чука по вратата. Отворили му и го попитали какво му е необходимо. Човекът казал: "Искам да пуша. Бихте ли ми дали огънче?"
Съседът отговорил: "Какво става с вас? Ставате през нощта, идвате тук, будите всички ни, а в ръцете си държите запален фенер."
Това, което е необходимо на човека, в действителност винаги се намира у него самия, но той все пак обикаля по света и го търси.

Раби Хаим избрал няколко бедняци от своя град и им давал пари всеки месец – не скромни пожертвования, а толкова, колкото били необходими на тях и за семействата им. Веднъж в пазарен ден един търговец донесъл прекрасна пуйка, каквато нямало втора в Зенсе. Той веднага я занесъл в дома на раби и предложил на жена му да купи пуйката за събота. Но на нея цената й се сторила твърде висока и търговецът бил принуден да си тръгне ни лук ял, ни лук мирисал. След известно време жената на раби разбрала, че един от тези, които получавали милостиня от мъжа й, е купил пуйката.
– Аз не можах да купя тази птица, за мен тя беше твърде скъпа, а той я е купил! – казала тя на мъжа си.
На което раби отговорил:
– Значи на него му е било необходимо. Досега не знаех това, сега ще трябва да му увелича месечната издръжка.

Живял един човек, самотен и нещастен. Той се обърнал с молба към Бога: "Господи, изпрати ми прекрасна жена, много съм самотен, имам нужда от приятел."
Бог се разсмял: "А защо не кръст?"
Човекът се разсърдил: "Кръст?! Да не ми е омръзнал животът? Искам само красива жена."
Получил той красива жена, но скоро станал още по-нещастен, отколкото бил преди: тази жена била болка сърцето и камък на врата му. Той отново се обърнал с молба: "Господи, изпрати ми меч." Той се канел да убие жената и да се освободи от нея, мечтаел да си върне доброто старо време.
И отново Бог се засмял: "А защо не кръст? Да ти изпратя ли вече кръст?"
Човекът се разгневил: "А не мислиш ли, че тази жена е по-зле от който и да е кръст? Прати ми меч!"
Появил се меч. Човекът убил жената, бил заловен и осъден да бъде разпнат.
И на кръста, молейки се на Бога, той гръмко се смеел: "Прости ми, Господи! Аз не те послушах, а ти ме питаше от самото начало дали да не ми изпратиш кръст. Ако те бях послушал, щях да се избавя от цялата тази ненужна суета."

Настрадин Ходжа играел на карти с кучето си. Видял го негов познат и много се учудил – песът наистина играел. Той казал на Настрадин: "Имаш удивително мъдър, пес!"
Настрадин отговорил: "Нищо подобно – той не е толкова мъдър, колкото изглежда. Когато има хубави карти, маха с опашка!"

Някога, много отдавна, живял акробат, който правел номера на бамбуков прът. Веднъж, като изправил пръта, той се обърнал към ученичката си, момичето Медакат-халика,с думите:
– Приближи се, драга, покатери се по пръта и застани на раменете ми.
– Да, учителю – отговорила тя и направила, каквото й наредил.
Акробатът казал:
– Сега, драга, пази ме добре и аз ще пазя теб. Така, следейки се един друг, като се пазим Взаимно, ще показваме умението си, ще печелим хляба си и в безопасност ще слезем от бамбуковия прът.
Но ученичката Медакатхалика казала: 
– Не е така, учителю! Вие ще пазите себе си, и аз ще пазя себе си. Така, пазейки себе си и предпазвайки другите, ние ще демонстрираме своето умение, ще печелим хляба си и безопасно ще слизаме от бамбуковия прът.

Веднъж двама монаси дошли при ава Йосиф с молба да им обясни дали е по-добре с радост да посрещат посещаващите ги братя, или да не изразяват тази радост. Не успели даже да си отворят устите, за да изложат затруднението си, когато той предугадил въп¬роса им и влязъл в килията си. Там той се облякъл в стари парцали и се разходил между тях, без да промълви и дума.
След това свалил парцалите, облякъл хубави дрехи, които слагал по празници, и отново се разходил между тях. Накрая се облякъл както обикновено и седнал с тях.
Монасите го гледали с удивление, без да разбират нищо от това, което представил той.
Тогава той казал:
-Добре ли проследихте какво направих?
– Да – отговорили те.
– Но – добавил Йосиф – забелязахте ли, промяната в дрехите да е променила нещо у мен? Станах ли аз по-лош, облякъл парцали? Станах ли по-добър, облечен с най-хубавите си дрехи?
– Разбира се, че не!
– Помнете тогава, че също като това всичко създа¬дено, даже и хората, не трябва да променят нищо с появяването си в нашия вътрешен свят. Приемайте с радост и невинност и с християнска любов братята, които ще ви посетят. А ако никой не дойде при вас, запазете съсредоточеност на духа.

В източната част на града, в който се родил Буда, живяла една жена. Тя се родила по същото време като Буда и цял живот живяла, където живеел той. Тя не поискала среща с него и не желаела да го вижда. Когато Буда се приближавал до нея, тя правела всичко възможно, за да се скрие. Но веднъж се случило така, че нямало къде да се дене. Тогава закрила лицето си с ръце и – о, чудо! – Буда се появил между всичките й пръсти.