Веднъж се случило така, че един човек дошъл при Буда, когато той умрял. За тридесет години Буда осем пъти преминавал през неговия град, а човекът нито веднъж не сколасал да се приближи до него. Все отлагал и отлагал, както правят всички, заради заетост – безсмислени занимания. Той имал неголям магазин и му се налагало да издържа малкото си семейство. Ту идвал гост, ту точно преди да затвори, се появявал неочакван купувач. И когато се свършела работата, проповедта също свършвала. И така стаВало много пъти в продължение на тридесет години – ту едно, ту друго, ту трето…
И в този ден, когато чул, че Буда е умрял, се затичал към него. Затворил магазина си посред бял ден и се втурнал натам, където бил Буда. Там започнал да плаче и да вика, защото Буда си бил отишъл, казвайки последно "простете!" на хората. Той питал три пъти преди това: "Някои иска ли да попита нещо?" Но всички викали и плачели и просто нямало кой да попита нещо. След като три пъти задал въпроса си, Буда легнал под едно дърво, затворил очи и се приготвил за последното си пътешествие.
В този момент дотичал онзи човек и казал: "Не ме спирайте, дайте ми да ао попитам! Дайте ми да се приближа до него!"
Ананда, ученик на Буда, му казал: "Аз те познах. Ние осем пъти за цялото това Време преминавахме през твоя град. Буда говори в твоя град, защо не намери Време тогава да дойдеш при него? Къде беше тогава?"
А онзи отвърнал: "Какво можех да направя? Или жена ми беше бременна, или детето боледуваше, или идваха гости, или купувачи, и аз все не успявах да дойда. А сега, когато съм дошъл, не ме спирайте!"
Ананда отговорил: "Сега е късно и ние вече не сме в състояние да го помолим да се върне, тъй като Той отиде в Това."
Но Буда чул всичко и като се върнал в тялото, казал на Ананда: "Ананда, не му пречи, иначе Върху мен ще остане петно, че приживе човек е почукал на вратата ми, а аз не съм отворил и не съм пожелал да му помогна." Буда го попитал: "Е, какво искаш? Какви въпроси имаш?
КакВо търсиш?"
ЧоВечецът му задал много Въпроси и Буда му отговорил. Но никой повече не чул нищо за него. Той не станал просветен. Върнал се в градчето си – при жена си, при магазина си и при своите купувачи.

Някога в Тибет живял знаменит лама, на име Дром. Веднъж Дром видял човек, който обикалял ступа (ритуално съоръжение). – Обхождането на ступа е добро дело – казал Дром. – Но практиката е още по-добро.
Човекът си помислил: „Е, значи трябва да се четат свещени книги.“
Така и постъпил. Но веднъж Дром го видял да чете и казал:
– Четенето на свещени книги е добро дело, но практиката е още по-добро.
Човекът си помислил: „Явно и това е недостатъчно. Сега ще се заема с медитация, това със сигурност е практика.“
Заварвайки го да медитира, Дром казал:
– Медитацията е хубаво нещо, но практиката е още по-добро.
Човекът се изумил и казал:
– Как трябва да се практикува?
Дром отговорил:
– Не се привързвай към този живот, застави съзнанието си да стане практика.
и изпуснал бутилката. Пак половината масло се изляло. Като вдигнало бутилката, момчето се върнало при майка си много доволно:
– Виж, мамо, аз съхраних половината бутилка! Тя падна и можеше да се счупи. Маслото започна да се излива, можеше и всичкото да се излее, а аз съхраних половината!

Дзенмайсторът Шингаи учел учениците си на медитация. Един от тях имал навика нощем да прескача оградата на храма и да отива в града да търси развлечения.
Веднъж, като оглеждал спалното помещение, Шингаи открил отсъствието на този ученик, като при това намерил една висока табуретка, която той използвал, за да прескача оградата. Шингаи отместил табуретката и застанал на нейното място.
Когато бродягата се върнал, без да подозира, че вместо табуретката стои Шингаи, сложил краката си на главата на учителя и скочил на земята.
Когато ученикът видял какво е направил, бил зашеметен.
Шингаи казал:
– Рано сутрин е много студено, внимавай да не настинеш.

Било много горещо и Настрадин Ходжа спял на покрива. Като се събудил сутринта, видял, че вятърът е съборил дрехите му на двора.
– Жена – казала Настрадин, – благодари на Аллах, че през нощта спах гол. Ако бях с дрехи, щях да се пребия и ти щеше да останеш без мъж.

Майстор на дзен се славел сред съседите си с пребедния си живот. Недалеко от него живеело красиво момиче, чиито родители държали бакалия. Изведнъж родителите установили, че дъщеря им е бременна.
Те много се разсърдили. Дъщерята не желаела да назове виновника, но се уморила от разпитите и накрая назовала името на Майстора на дзен. Кипнали от ярост, родителите се отправили при Майстора.
– Нима? – само произнесъл той.
Когато детето се родило, го донесли на Майстора. Той Вече се бил лишил от репутацията си, но това не го безпокояло. С голямо старание се заел да се грижи за детето. Млякото и всички необходимо за бебето набавял от съседите.
След година младата майка не могла да търпи повече и признала на родителите си, че баща на детето е млад човек, който работел на рибния пазар. Майката и бащата се юрнали при Майстора да го молят за прошка. Дълго се извинявали и го помолили да им върне детето.
Майсторът се съгласил. Връщайки детето, само казал:
-Нима?

Настрадин Ходжа си купил от пазара сливи, донесъл ги вкъщи и започнал да ги яде с жена си. Жената изведнъж забелязала, че той гълта и костилките.
– Защо гълташ костилките? – попитала тя.
– А защо да не ги гълтам! – възразил Ходжа. – Ако те са негодни, защо тогава ги продават? Нима може да се продава това, което е за изхвърляне?

Рамана Махариши умирал и един ученик го попитал:
– Бхагаван, къде отиваш?
Онзи отворил очи и се засмял. Той умирал, смъртта му била вън от всякакво съмнение – той умирал от рак и изпитвал силна болка. Въпреки това се разсмял и казал:
-Ти си глупак! През целия си живот ви казвах, че няма къде да се отиде, ние винаги сме тук. Затова къде бих могъл да отида аз? Аз ще бъда тук! Тялото ще си отиде, прахът ще се върне при праха, но къде мога да отида аз? Аз ще си остана част от Вселената, какъвто съм и сега.

Ямаока Тесю като млад ученик в дзен посещавал много учители. Веднъж той отишъл при Докуан от Секоку.
Желаейки да демонстрира знанията си, той казал:
– Разумът, Буда, битието на чувствата в края на краищата не съществуват. Истинската природа на явленията е празнотата.
Не съществува нито въплъщение, нито заблуда, нито мъдрост, нито посредственост. Нищо не може да се даде, нищо не може да се вземе.
Докуан, който пушел спокойно, не казал нищо. Внезапно той силно ударил Ямаока с бамбукова пръчка. Юношата силно се ядосал.
– Ако нищо не съществува – казал Докуан, – откъде е тази злоба?

В Бухара имало един богат и щедър господар. Той заемал висок ранг в йерархията на света – тайната йе-рархия. Бил известен като Президента на света. И всеки ден той раздавал злато само на една категория хора: болни, вдовици и т.н. Нищо не получавали тези, които отваряли уста. Но не всички умеели да мълчат. Веднъж, когато бил ред на адвокатите да получат своя пай от щедростта, един от тях не успял да се удържи и молил, както можал. И не му дали нищо. Но той не спрял опитите си дотук. На следващия ден давали на инвалидите, затова той се престорил, че има увредени крайници. Но Президента го познал и той отново не по¬лучил нищо.
Отново и отново опитвал той, даже като жена се маскирал, но всичко било безполезно. Накрая адвокатът намерил един гробар и помолил да го затвори в ковчег. "Когато Президента мине наблизо, казал адвокатът, той може би ще реши, че съм труп и може би ще подхвърли малко пари за моето погребение. А аз ще дам част от тях на теб."
Така и станало. Благодарение на хитростта им, златна монета паднала от ръцете на Президента право върху ковчега. Адвокатът я грабнал бързо, за да не я вземе гробарят и след това се обърнал към благодетеля: "Вие ми отказахте щедрост, но аз все пак се добрах до нея!"
"Нищо не можеш да получиш от мен, докато не умреш" – казал щедрият човек.

Един човек бил богат и имал управител, за когото му било донесено, че пропилява имението му.
И като го призовал, му казал: "Какво чувам за теб? Дай отчет за управлението си, защото не можеш да управляваш повече."
Тогава управителят си казал: "Какво да правя? Господарят ми отнема управлението на дома. Да копая, не мога, да прося, ме е срам. Знам какво да направя, за да ме приемат в домовете си, когато ме отстранят от управлението на дома."
И като призовал длъжниците на господаря си, всеки поотделно, той попитал първия: "Колко дължиш на господаря ми?"
Онзи казал: "Сто мери масло." И му казал: "Ето ти твоята разписка. Сядай по-скоро и напиши петдесет"
След това попитал друг: "А ти колко дължиш?" Онзи отговорил: "Сто мери пшеница." И му казал: "Вземи си твоята разписка и сядай по-бързо и напиши осемдесет – И похвалил господарят неверния управител, че е постъпил находчиво. Защото синовете на настоящия век са по-досетливи от синовете на светлината в своя род.
И аз (Исус Христос) ви казвам: "Сдобивайте се с приятели с неистинско богатство, така че като обеднеят, да ви приемат във вечните обители.
Верните в малкото и в много са верни, а неверните в малкото са неверни и в многото.
И така, ако не сте били верни с неистинско богатство, кой ще ви повери истинско?
Ако в чуждото не сте били верни, кой ще ви даде ваше?"