Един богобоязлив човек карал с магарета храна на пазара. Покрай него минавал бедняк, който умирал от глад, протегнал ръка и помолил за парче хляб. Човекът в стремежа си да изпълни молбата на бедняка отворил един сандък и видял, че хлябът е изсъхнал. Затова потърсил друго и намерил кифла. Но изведнъж си спомнил, че на дъното на сандъка има пирожки. Накрая намерил пирожките и с радост се обърнал към бедняка, но той вече лежал на земята – бил умрял от глад.

Настрадин Ходжа потропал веднъж в три часа сутринта на чужда врата. Той бил абсолютно пиян. Домакинът отворил прозореца, погледнал надолу и казал: "Настрадин, много пъти съм ти казвал, че това не е онази врата. Това не твоята врата. Иди си у дома и тропай там."
Настрадин погледнал нагоре и казал: "Сигурен ли си? Може би ти гледаш от неправилния прозорец? Откъде знаеш?"

Един човек, който имал градина, засадена с алеи смокини, ябълки и нар, я дал под аренда. Като отишъл там след известно време, той намерил градината напълно запусната, обрасла в тръни. Той извикал хора, за да изсекат тръните, но в този момент сред бодливите храсти забелязал пищно цъфтяща роза, издаваща упоително благоухание. И казал: "Заради тази роза съм готов да оставя всичко в градината недокоснато."

Огорчил се Пазителят на седемте врати. „Давам на хората безкраен поток от чудеса, но те не ги разпознават.
Давам нови звезди, но светлината им не променя човешкото мислене.
Потапям надълбоко Във водата цели страни, но мълчи съзнанието човешко.
Въздигам планини и учения за истината, но даже главите на хората не се обръщат на зова.
Изпращам войни и мор, но даже ужасът не заставя хората да помислят.
Изпращам радостта на знанието, но хората правят от свещената трапеза чорба.
Нямам аз знаци, за да отклоня човечеството от гибел!“
Казал висшият на Пазителя: „Когато строителят започва да строи здание, нима той оповестява всички работещи на строежа? Малка част знае за разрешените размери, на малцина е доверено предназначението на зданието. Тези, които ровят камъните на старите основи, няма да положат даже една от новите основи. Строителят не може да се огорчи от това, че в облика на работещите няма знание за същността на неговия замисъл. Той може само да разпредели работата.“
По същия начин и в съзнанието на хората ще знаем, че неразбиращите и невнимаващите могат да изпълняват само най-нисшата работа.
Нека един разбрал да се утвърди като сто хиляди мъдреци. И знаците ще се превърнат за него в начертания.

Видял веднъж Настрадин Ходжа, че във водата на езерото пляскат патици. Когато притичал, за да ги хване, патиците отлетели. Настрадин седнал до езерото и като намокрил хляба си във водата, започнал да се храни. Някой му казал: "Приятен апетит, Ходжа! Какво ядеш?" Патешка супа" – отговорил Настрадин.

Един пастир видял човек, който седял в размишление под едно дърво. Той седнал до него и се опитал да се замисли, подражавайки му.
Започнал той да брои овните си и да претегля на ръка изгодата.
И двамата седели мълчаливо. Накрая пастирът попитал: "Господине, за какво мислиш ти?" Онзи казал: "За Бога."
Пастирът попитал: "Знаеш ли за какво си мислех аз?"
"Също за Бога."
"Грешиш, за изгодата от продажбата на руно."
"Истина е, също за Бога. Само че моят Бог няма нищо за продан, а твоят Бог трябва първо да отиде на пазара. Но може би той по пътя ще срещне разбойник, който ще му помогне да се обърне към това дърво."
Така говорел Гаутама.
Идете на пазара. Направете го по-скоро, за да се върнете.

Веднъж на Настрадин Ходжа му се присънило, че му дават девет монети и той започнал да спори: "Дайте ми поне десет."
В този момент се събудил и видял, че дланта му е празна. Той незабавно затворил очи и като протегнал ръка казал: "Добре, дайте девет!"

Един човек имал парче земя, цялото с купчини боклук, и решил да го продаде. Този, който купил земята, я изчистил от боклука и там намерил извор с превъзходна вода. Той посадил грозде и нар, а останалото място разделил на лехи за ароматни растения. Завързал посадените растения за колци, построил кула и назначил на мястото надежден пазач.
Минувачите не могли да се налюбуват на това място. Случило се оттам да мине старият собственик. Като видял в какво се е превърнала някогашната пустош, възкликнал: "Горкият аз! Такова място съм продал! От такава благодат съм се лишил!"

Веднъж магарето, което яздел Настрадин Ходжа, се втурнало в галоп и Ходжа паднал. Децата през смях завикали: "Ходжа падна от магарето! Ходжа падна от магарето!" "Ех, деца, деца! – казал Настрадин. – Та нали, ако не бях паднал, все едно щеше да ми се наложи да сляза от него."

Ако пшениченото зърно не умре, след като е паднало на земята, то ще си остане само. А ако умре, ще донесе много плодове.
Обичащият своята душа ще я погуби, а ненавиждащият душата си в този свят ще я съхрани за вечен живот.