Веднъж верният ученик и последовател на Евреи от Пшисухи, раби Перец, го съпровождал по време на разходка из гората. Като слушал чуруликането на птичките, Перец казал:
– Бих искал да знам какво си говорят!
-А това, което казваш ти самият, понятно ли ти е? – поинтересувал се учителят.

Попитали Настрадин Ходжа: "Защо, когато настъпи утро, един човек отива на една страна, а друг – на друга?" "Ако всички тръгнат в една посока – разяснил Ходжа, – би се нарушило равновесието в света и светът ще се преобърне."

Вървели веднъж заедно равин и сапунджия.
– Какъв е смисълът от еврейската религия? – попитал сапунджията. – Виж колко беди и страдания има по света! Не помагат нито хилядолетията познание на доброто, истината и справедливостта, нито изучаването на Тора, нито мъдростта на праведниците, нито високите идеали на пророците. Ако нашата вяра наистина е истинска, защо е толкова лошо?
Равинът нищо не отговорил. Те продължили нататък и гледат: дете играе в канавката, цялото в кал, изцапано. И равинът казал:
– Виж това дете. Ти казваш, че сапунът измива калта от хората, а то цялото е в кал. Каква е ползата от сапуна? В света има безкрай много от него, а детето си остава мръсно. Затова те питам – нима сапунът помага?
– Но раби – възразил сапунджията, – сапунът не може да помогне, ако не се използва.
– Вярно! – оживил се равинът. – Същото е и с нашата религия. Тя не помага, ако не се изповядва всеки ден, цял живот!

Настрадин бил заобиколен от учениците си, когато един от тях попитал за взаимовръзката на нещата от този свят с нещата, отнасящи се до друго измерение. Настрадин казал: "Трябва да разбираш алегорията." Ученикът отговорил: "Покажи ми нещо на практика, например райска ябълка."
Настрадин вдигнал ябълката и я дал на този човек. Онзи казал: "Но тази ябълка е наполовина гнила, а небесната непременно би била съвършена."
"Небесната ябълка действително трябва да е съвър¬шена – отговорил Настрадин, – но отчитайки твоите настоящи способности като цяло и способността ти да съдиш за райската ябълка в частност, а също и това, че и ти, както всички ние, се намираш в това обиталище на разложението, можеш да смяташ, че ти така или иначе не би видял райската ябълка в друг вид."

Трима амбициозни политици се разхождали по плажа и планирали стратегически ходове, за да свалят могъщ съперник. След това се приближили до Настрадин Ходжа, който ловял раци. Хванал поредния рак, Настрадин го слагал в плетена кошница.
Като надникнал в нея, един от политиците предупредил Настрадин:
– Ходжа, по-добре затвори кошницата. Ако не вземеш мерки, раците ще се измъкнат и ще избягат.
– О, на мен не ми трябва капак. Тези раци са родени политици и ако един рак се опита да се измъкне, другите го теглят обратно.

Един човек пресичал поле, сред което живеел тигър.
Той бягал с всички сили, а тигърът – след него. Стигнал до пропаст и започнал да се катери по склона, вкопчил се в корен на дива лоза и увиснал на него. Тигърът изсумтял отгоре. Треперейки, човекът гледал надолу, където друг тигър го причаквал, за да го изяде. Само лозата го удържала.
Две мишки – една черна и една бяла, полека започнали да прогризват лозата. Човекът видял до себе си ароматна ягода. Вкопчен с една ръка за лозата, с другата започнал да къса ягоди. Колко сладки били те!

Настрадин имал най-хубавата в страната ябълкова градина и всеки път, когато ябълките узрявали, съседските деца се промъквали в градината и ги откъсвали. Със същото постоянство Настрадин изтичвал от къщата, размахвайки пушка и проклинайки бягащите деца.
Многогодишен свидетел на това безуспешно преследване, съсед на Настрадин, веднъж му казал:
– Не те разбирам, Настрадин. Та ти си спокоен и великодушен човек, реколтата ти е десет пъти повече, отколкото ти трябва, защо не отстъпиш част на децата?
– Хъм – усмихнал се Настрадин, – аз искам те да взимат ябълките, но аз самият съм бил момче и знам: ако не виках и не ги гонех, те нямаше да идват.

Великата чистота попитала Безкрайността: "Вие знаете ли пътя?" "Не, не го знам" – отговорила Безкрайността След това Великата Чистота задала същия въпрос на Неправенето, а Неправенето й казало: "Аз знам пътя.”
"А твоето знание има ли число?" – попитала Великата Чистота. "Да, има." "И какво е това число?" "Моето знание за пътя може да въздигне и може да унижи, може да свърже и може да разедини. Ето как може да се брои благодарение на моето знание."
Великата Чистота попитала за тези думи Безначал-ното: "Кой е прав: Безкрайността, която не знаеше, или Неправенето, което знаеше?" "Незнанието е дълбоко, знанието е повърхностно – отговорило Безначалното. – Да не знаеш, това е вътрешно, да знаеш, това е външно." Тук Великата Чистота въздъхнала и казала: "Значи ние знаем благодарение на незнанието! А не знаем заради знанието! А кой знае знанието, което не знае?" "Пътят не може да бъде чут. Ако чуваме нещо, значи това не е пътят. За пътя нищо не може да бъде казано, а ако ка¬жат нещо за него, значи това не е пътят. Който е постигнал Безформеното, което дава форма на формите, той знае, че на пътя не може да бъде дадено име." И Безначалното казало още: "Да отговаряш на въпроси за пътя, значи да не знаеш пътя. А питащия за пътя никога не е чувал за него. Няма смисъл да се пита за пътя, а ако попиташ, няма да получиш отговор. Да питаш за недостъпното, означава да питаш напразно. Да отговориш там, където не може да има отговор, означава да загубиш вътрешното. Този, който е загубил вътрешното и пита напразно, не вижда Вселената около себе си, а вътре в себе си – не забелязва Великото Начало. Затова той никога няма да се качи по-високо от планините Кун лун и няма да може да странства във Великата Празнота."

При качване на кораба откраднали на един пътник кесията със злато. Всички се възмутили, но пострадалият се усмихвал и казвал: "Кой знае?"
Извила се буря и корабът се разбил. Само един пътник бил изхвърлен на брега.
Когато островитяните нарекли неговото спасение чудо, той пак се усмихнал и казвал: "Просто аз платих по-скъпо за превоза."

Веднъж един глупак хапнал сурови сусамови семена и решил, че не са вкусни. Той ги опържил, опитал ги-харесали му.
Помислил си: "А не е ли по-добре да се садят пържени семена? Тогава те ще пораснат направо вкусни."
Той опържил семената и ги посадил. Но те не покълнали.