Светлината попитала Тъмнината: "Ти съществуващ ли, или не съществуваш?" – но не получила отговор.
Вгледала се внимателно в нейния облик: тъмно, празно. Цял ден да я гледаш – няма да видиш, слушайки я няма да чуеш, пипай я – няма да я докоснеш.
"Съвършенство! – възкликнала Светлината. – Кой още би могъл да достигне такова съвършенство? Аз съм способна да бъда или да не бъда, но не съм способна абсолютно да не бъда. А Тъмнината – как го е постигнала?"

Живял някога един селянин, който заклал прасето си. Обичаят повелявал да изпрати парче месо, салам и дроб на всички съседи. Този селянин, който вече много пъти получавал подобни подаръци, решил, че ако следва обичая, може да си остане без нищо. Като посветил в това един съсед, казал:
-Аз заклах прасето и ако изпратя по парче месо на Всеки, от когото съм получавал преди, за мен няма да остане нищо. Затова сега те моля, посъветвай ме какво да правя.
На което съседът отговорил:
– На твое място бих увесил прасето пред отворения си прозорец за през нощта, а на следващия ден бих казал на всички, че са го откраднали. Тогава би било простено, ако не направиш подаръци.
Селянинът много се зарадвал на дружеския съвет на съседа, върнал се у дома и го направил на практика. А съседът, който го посъветвал, възползвайки се от тъмнината на нощта, свалил прасето и го отнесъл у дома си. Колко бил разтроен селянинът, когато рано сутринта не намерил прасето! Той ругаел съседската идея, от която бил възхитен предната вечер. Тръгнал да сподели мъката си и първия, когото срещнал, бил съседът съветник, на когото разказал за нещастието си с думите:
– Съседе, как мислиш? Откраднали са ми прасето! 
– Така, така – казал съседът, – точно така, продължавайтака. Разкажи тази история на всички, които срещнеш, и аз не се съмнявам, че те ще ти повярват.
Селянинът започнал да протестира и тържествено да се кълне, че прасето му наистина е откраднато. Но колкото по-силно изразявал мъката и досадата си, толкова по-високо се възхищавал съседът му: – Точно така, точно така, приятелю. Дръж твърдо на своето и тогава всички ще ти простят липсата на подаръци.

Един княз три месеца обсаждал вражеска крепост и все не успявал да я превземе. Недоволен от войската си, той заповядал на съветника си да изпрати писмо у дома със заповед да му изпратят като подкрепление още една дружина от най-отчаяните храбреци. Съветникът му оаче обърнал внимание, че армия от овни под командването на лъв е по-добра, от армия от лъвове, командвана от овен. И предложил да изпратят друг комансдващ.

Веднъж един човек дошъл при великия учител Бахаудин Накшбанди и го помолил за помощ и съвет по пътя на Учението.
Бахаудин му заповядал да се откаже от духовни занятия и веднага да напусне дома му. Добросърдечният посетител започнал да протестира срещу решението на Бахаудин.
– Ще получиш доказателство – казал мъдрецът.
В този момент в стаята влетяла птица и започнала да се мята насам-натам, без да знае къде да се дене, за да излети. Суфият почакал, докато птицата кацнала край единствения прозорец, и тогава изведнъж плеснал с ръце. Разтревожена, птицата излетяла директно през отворения прозорец навън.
Тогава Бахаудин казал:
– За нея моето плясване с ръце беше нещо като шок, даже оскърбление – съгласен ли си?

Една сутрин Бахаудин Накшибанди дошъл на бухарския пазара с дълъг прът в ръка. Той започнал да вика с хриплив глас, докато не се събрала тълпа, породена от подобно поведение на човек с такава репутация и достойнство.
Когато се събрали стотици хора, недоумяващи какво да мислят или да правят, Бахаудин вдигнал своя прът и започнал да преобръща подносите със стока. Скоро бил обкръжен от купчини плодове и зеленчуци.
Емирът на Бухара изпратил човек в дома на Бахаудин, молейки го незабавно да се яви в двореца и да обясни поведението си.
Бахаудин отговорил:
– Заповядайте да съберат юристите, висшите придворни, министрите, военачалниците и най-знатните търговци награда!
Емирът и съветниците му решили, че Бахаудин е полудял. Като решили да изпълняват капризите му, докато не съумеят да го изпратят в Обителта на здравето, повикали изброените от Бахаудин.
Когато се събрали всички, Бахаудин влязъл в залата за приеми.
– Без съмнение – казал емирът – вие, високопочитаеми Бахаудин, разбирате защо сте тук. Знаете също и защо присъстват всички останали. Затова, моля ви, ка¬жете ни всичко, което трябва да кажете. Бахаудин казал:
– О, Височайши Врати на мъдростта! На всеки е известно, че поведението на човека се приема за показател на неговите ценности. При нас това е достигнало такава степен, че за да бъде един човек приветствай или одобряван, той трябва всичко на всичко да се държи по определен начин, независимо от това, какво е вътрешното му състояние. И обратното, ако човек просто прави нещо,
което подлежи на порицание, той бива порицаван.
Владетелят казал:
– Ние все още не разбираме на какво се опитвате да ни научите.
Бахаудин отговорил:
– Всеки ден и всеки час у всеки човек присъстват мисли и несъответствия, на които ако бъде дадена воля, те ще имат точно толкова пагубни прояви, колкото и моите на пазара. Моето учение се състои в това, че тези мисли и несъвършенство заради недостатъчно разбиране също вредят и задържат развитието на обществото и човека, както и ако той се държеше разюздано -даже повече.
– Какво е решението на проблема? – попитал владетелят.
Решението – казал Бахаудин – е в това, да се осъзнае, че хората трябва да станат по-добри вътрешно, а не просто да бъдат сдържани от обичая от прояви на гРубост и разрушение или да се поощряват да не ги проявяват.

Каква беше зимата тази година? – попитали Настрадин Ходжа.
– Толкова сурова – отговорил той, – че даже и в банята не можех да се къпя без шуба.

Веднъж един човек приготвил обед и разпратил слугите си да поканят гости. Един от поканените пита изпратения при него слуга:
– Нима твоят господар не намери някой по-добър от теб да изпрати при мен?
На което посланикът отговорил:
– Добрите ги изпратиха при добрите, а мен – при ваша милост.

Веднъж попитали Бодхидхарма: "Кого можем да наречем съобразителен ученик и кого – глупав ученик?"
Бодхидхарма отговорил: "Съобразителният ученик не е привързан към думите на учителя, той използва своя собствен опит, за да намери истината. Глупавият ученик разчита на това, че до него постепенно ще достигне разбирането благодарение на думите на учителя. Учителят има два вида ученици. Едните слушат думите на учителя, без да се вкопчват в материалното или нематериалното, без да се привързват към формата и към отсъствието на форма, без да мислят за живото и неживото – това са съобразителните ученици. Други, които жадуват разбиране, натрупвайки знания и смесвайки доброто и злото – това са глупави ученици. Съобразителният ученик разбира мигновено: той не използва нисшия ум, когато слуша учението, но и не следва ума на мъдрия, той трансцедентира и мъдростта и невежеството."

Един дървар сънувал много хубав сън, когато изведнъж го събудили. Разгневен, той възкликнал:
– Защо ме събудихте? Аз бях цар. Имах седем сина. Те всички учеха различни науки, а аз седях на трона и управлявах страната си. Защо разрушихте всичко това?
Човекът, който го събудил, казал:
– Но нали това беше сън. За какво съжаляваш сега!
Дърварят отговорил:
– Върви си, глупако! Ти не разбираш, че аз бях истински цар, както сега съм дървар. Ако е вярно, че сега съм дървар, то точно толкова е вярно, че тогава бях цар.

Веднъж на император Чжуан Чжоу му се присънило, че е пеперуда, весело пърхаща пеперуда. Той се наслаждавал от сърце и не осъзнавал, че е Чжоу. Когато се събудил обаче, изведнъж се изненадал, че е Чжоу и не можел за разбере дали на Чжоу му се е присънило, че е пеперуда, или пеперудата сънува, че е Чжоу. Именно това наричат превръщане на нещата – тогава, когато между Чжоу и пеперудата непременно има разлика.