В една гора живеел мъдрец, който имал много ученици. Той ги учел на следната истина: "Бог живее във всички вещи и знаейки това, вие трябва да се покланяте на колене пред всичко, което видите."
Веднъж един от учениците му отишъл в гората за дърва. По пътя видял носещ се насреща му побеснял слон. Човекът, който яздел слона, извикал: "Махни се от пътя, бързо се махни от пътя! Слонът побесня!" Но ученикът, вместо да се махне, си спомнил уроците на учителя си и започнал да разсъждава: "В слона живее Бог, също както и в мен. Богът не може да нанесе каквато и да е вреда на Бога. Защо да бягам?"
Мислейки по този начин, той останал на мястото си и приветствал слона, когато той се приближил. Ездачът продължавал да вика: "Махни се от пътя!", но ученикът не помръднал. Бесният слон го хванал, вдигнал го във въздуха и с всичка сила го хвърлил на земята. Ученикът там и останал да лежи, целият в кръв и в безсъзнание. Мъдрецът, като чул за нещастния случай, дошъл с другите си ученици, за да отнесе пострадалия у дома. Когато след известно време ученикът дошъл на себе си, той разказал какво му се е случило. Мъдрецът му отговорил: "Приятелю мой, истина е, че Бог се проявява във всичко, но ако той беше в слона, той е бил също и в ездача. Кажи ми защо не обърна внимание на предупрежденията му?"

Един юноша дошъл при Настрадин Ходжа и го попитал колко време ще му трябва, за да стане суфи. Настрадин го повел със себе си в селото.
Преди да ти отговоря на въпроса, искам да дойдеш с мен. Трябва да посетя един учител по музика, за да се науча да свиря на лютня.
Като стигнали при учителя, Настрадин се осведомил за заплащането. Онзи казал:
– За първия месец – три сребърни монети, после – по една сребърна монета на месец.
– Отлично, ще намина след месец! – извикал Настрадин.

Веднъж един ученик дошъл при учителя си и го попитал:
– Как мога да постигна свръхчувствен живот, така
че да виждам Бог и да го чувам, и да говоря с него?
Учителят отговорил:
– Когато бъдеш в състояние поне за минута да се заставиш да влезеш там, където не живее нито едно живо същество, ще видиш Бога.
– Близко ли е това или далече? – попитал ученикът.
– Това е у теб и ако можеш за малко да спреш мислите и желанията си, ти ще чуеш неизразимите думи на Бога – казал учителят.
– Как мога да чуя думите на Бога, след като няма нито да мисля, нито да говоря?
Когато не мислиш от себе си, нито ще желаеш от себе си. Когато умът и волята ти станат спокойни и пасивно се отдадат на възприемане на изразите на Вечното слово и дух. И когато душата ти разпери криле и се издигне над това, що е временно. И когато ти с отвлечено мислене заключиш въображението и външните чувства -тогава Вечният слух, зрение, реч ще ти се открият и Бог ще чуе и види чрез теб, защото ти ще бъдеш орган на неговия Дух и Бог ще говори у теб и ще шепне на твоя дух. И твоят Дух ще чуе неговия глас. Затова блажен си ти, ако можеш да се удържиш от самомислене и саможелание и можеш да спреш колелото на своето въображение и чувства, тъй като всъщност не съществува нищо освен твоя собствен слух и желания, които те възпрепятстват и не ти позволяват да видиш и чуеш Бога.

На едно място имало суша. Земеделците напоявали нивите си, прокарвайки вода по канали от голямо разстояние. Един от тях притежавал голяма решителност и сила на характера. Една сутрин той твърдо решил да копае своя канал, докато не стигне до реката и не прокара бода до нивата си. Започнал работа и скоро загубил Всякаква представа за времето. Дошъл и отминал часът за закуска. Жена му го викала да си дойде вкъщи да се измие и да хапне. "Закуската ще изстине – казвала тя – остави работата и си ела у дома."
Отначало земеделецът не обръщал внимание на думите й, но после я помолил да си иде вкъщи и да не му пречи. "Ти не разбираш – казал той, – че заради тази страшна суша нищо няма да поникне. Няма да има с какво да нахраним децата и всички ще умрем от глад. Решил съм, каквото и да стане, днес да докарам вода на нашата нива. Тогава и ще се измия, и ще се нахраня." Като чула това, жена му се прибрала, а земеделецът работил цял ден и до вечерта прокопал канал до реката. Тогава той седнал на земята и с възторг гледал как водата тече през нивата му. Умът му бил спокоен и щастлив. Прибрал се вкъщи, извикал жена си и казал: "Сега ми сложи да хапна и напълни лулата ми." Измил се той, с удоволствие се нахранил и заспал дълбок сън.
Друг земеделец, който също искал да прокара вода на нивата си, също бил извикан от жена си на обяд: "Ела у дома, измий се и хапни" – казала тя. И той веднага хвърлил лопатата и възкликнал: "Мила, когато ме викаш, аз съм длъжен да дойда." И неговата нива останала суха.
Както земеделецът не може да напои нивата си, така и човекът, стремящ се към Бога, не може да го достигне без твърда решимост.

На един човек му се струвало, че живее много тежко. И отишъл той веднъж при Бога, разказал за нещастията си и го помолил: "Може ли да си избера друг кръст?" Погледнал Бог човека с усмивка, завел го в хранилището, където се пазели кръстовете, и казал: "Избирай."
Влязъл човекът в хранилището, погледнал и се учудил: "Какви само кръстове има тук – и малки, и големи, и средни, и тежки, и леки." Дълго ходил той из хранилището, като търсел най-малкия и лек кръст, и накрая намерил едно мъничко-мъничко и леко кръстче, приближил се до Бога и казал: "Боже, може ли да взема този?" "Може – отговорил Бог. – То това си е твоят."

Един чист човек искал да види Буда, удържайки вниманието си върху най-разнообразни предмети. Ръцете
му не хващали мъдрите образи и очите му не пронизвали предмети на почит – явлението не се случвало.
Накрая търсачът се преклонил в молитва и почувствал как на челото му се спуснала нишка на паяжина. Той я отстранил и се чул ясен глас: "Защо прогонваш моята ръка? Лъчът ми те следваше, позволи ми да те прегърна."
Тогава затреперил у човека слънчев змей и намерил той отхвърлената нишка. И в ръцете му тя се превърнала в четиридесет перли и всяка носела лика на Буда. По средата стоял камък, и на него надпис "Храброст, отчаяние, наслада." Последователят на Буда получил наслада, защото знаел пътя към нея.

Веднъж търговците замислили да посетят чужди страни. Съгласно закона за пътешествието, първо, трябвало да си намерят водач и едва след това можело да се отправят на път.
Впуснали се в търсене всички търговци и си намерили водач. Той веднага ги повел. И ето че наближили края на голяма пустиня. Там имало храм, където принасяли жертва на небето. Трябвало да се принесе в жертва човек и едва след това можело да се продължи нататък.
Търговците започнали да се съветват помежду си:
– Всички ние се падаме роднина един на друг. Как може да бъде убит някой от нас? Остава само водачът. От всички нас само него можем да принесем в жертва на небето.
И ето че приключила церемонията по жертвоприношението. Пътешествениците, не знаейки накъде да вървят, се изгубили. И всички загинали от изтощение и умора.

Взел веднъж Настрадин Ходжа в ръце кирка и започнал да копае яма в градината. Минал съседът му и го попитал какво прави. Ходжа отговорил: "Съседите все мърморят как да постъпят със земята, натрупана след ремонта по средата на улицата. Е, аз искам да заровя тук целия този боклук." "Добре – казал съседът, – а какво ще правиш с тази маса, която изкопаваш от ямата?" Ходжа се разсърдил: "Е, братко, в такива тънкости не мога да навлизам."

Случило се така, че Джунайд дошъл при своя Майстор. А той седял в храма. Когато Джунайд влязъл, Майсторът го посрещнал с думите: „Джунайд, ела сам! Не води със себе си тълпа!“
Джунайд се огледал, защото си помислил, че с него е влязъл още някой. Но нямало никого.
Майсторът се разсмял и казал: „Не гледай назад, а гледай навътре!“ Джунайд затворил очи и разбрал, че учителят му е прав. Той оставил жена си, но умът му се стремял към нея. Оставил децата си, но образите им били с него. И приятелите, дошли да се простят за последно, били с него, в ума му.
Майсторът казал: „Излез и ела сам, защото как бих могъл да говоря с тази тълпа?“
И на Джунайд се наложило да чака една година извън храма, за да се освободи от тълпата. След година Майсторът го извикал: „Сега, Джунайд, си готов да влезеш. Сега си сам и диалогът е възможен.“

Веднъж управителят на областта посетил един дзенучител, наречен от народа Птиче гнездо заради това, че медитирал, седейки на дърво сред гъстия листак. Управителят огледал мястото за медитация и казал:
– Какво опасно място имаш там, на върха на дървото!
– Твоето е много по-лошо от моето – възразил учителят.
– Аз съм управител на тази област и не виждам каква опасност може да ме грози.
– Значи не познаваш себе си! Когато изживееш страстите си и съзнанието ти загуби устойчивост, какво може да бъде по-опасно от това?
Тогава управителят попитал:
– В какво се състои учението на будизма?
Учителят произнесъл следните известни думи:
Да не вършиш зло, а да използваш доброто.
И да съхраниш сърцето чисто – ето какво е учението на будите.
Управителят обаче възразил:
-Това го знае всяко тригодишно дете.
– Може и да го знае всяко тригодишно дете, но и дори на осемдесет годишния старец е трудно да го осъществи на практика – направил извод дзенучителят, седейки на своето дърво.