Някога, много отдавна, живял един глупав богаташ.
Той бил прост, за нищо нямал ясна представа. Отишъл той при друг богаташ, видял, че онзи има триетажна кула-висока, просторна, величествена. От висотата й се виждала необятна далечина.
лупакът бил обхванат от завист и си помислил: "Аз му отстъпвам по богатство. Защо и аз да не си напея такава кула? Това трябва да се направи без отлагане. Той на минутата повикал дърводелец и го попитал: "Можеш ли да ми построиш същата красива кула като на онзи богаташ?" Дърводелецът отговорил: "Та нали аз съм я строил тази." "Тогава – казал глупакът – същата построй сега и за мен."
Дърводелецът веднага измерил земята и започнал да поставя фундамента за постройката. Глупакът, като видял, че той прави тухлена зидария, за да издигне строежа, се усъмнил в нещо и започнал да се безпокои. Тъй като не било по силите му да разбере кое за какво е, той попитал дърводелеца какво намерение има. "Да строя триетажно здание"- отговорил дърводелецът. Но глупакът продължавал: "На мен не ми трябват два етажа. Ти отначало ми построй най-горния!" "Но къде се е чуло и видяло – отговорил дърводелецът. – Нима е възможно, без да е заложен фундамент, да бъде построен първи етаж? А без да е построен втори, как може да се вдигне трети?" Но глупакът упорито си знаел своето: "Ама на мен не ми трябват долните два етажа. Построй ми най-горния!"

Смята се, че всеки има природата на Буда. Имам ли я и аз. – попитал един монах дзенмайстора. – Нямаш я – отговорил майсторът. Тогава монахът попитал:
– Ако будисткото писание твърди, че на всичко е дадена природата на Буда, защо у мен я няма?
Дърветата и камъните, планините и реките – всички имат природата на Буда. Ако това е така, защо аз я нямам?
– Котките и кучетата, планините и реките – всички имат природата на Буда, но ти -не.
– Но защо?
– Защото ти питаш!

Полусянката попитала сянката:
– Преди се движеше, сега спря. Преди седеше, сега стана. Откъде е това непостоянство в поведението ти?
Сянката отговорила:
– Може би постъпвам така в зависимост от нещо? А може би това, от което завися и заради което постъпвам така, зависи от още нещо? А може би завися от люспичка на корема на змия или от крилото на цикада? Как да се разбере защо това е така, как да се разбере защо това не е така?!

Цжуан Дзи лежал на смъртния си одър и учениците му канели да му организират пищно погребение. Чжуан Дзи казал:
– Небето и земята ще ми бъдат вътрешен и Външен гроб, слънцето и луната – двойка нефритови дискове, звездите – перли, а цялото множество на вещите – посмъртни дарове. Нима нещо не достига за моето погребение? Какво може да бъде добавено към то¬ва?
– Страхуваме се, учителю – отговорили учениците, – че ще ви накълват врани и лешояди.
Чжуан Дзи казал:
– На земята ще съм плячка за браните и лешоядите, под земята ще стана храна за мравките. Защо такова предпочитание към мравките?

Настрадин Ходжа не обръщал внимание на чистотата на своите дрехи. Веднъж един минувач, като видял, че ризата му се е втвърдила от мръсотия, казал:
– Слушай, свети отче, да вземеш да си изпереш ризата!
– Но тя нали пак ще се изцапа, не е ли така? – отбелязал, смеейки се, Настрадин.
-А ти отново я изпери!
– Пак ще се изцапа!
– Още веднъж ще я изпереш.
Помилуй, Господи! Нима сме дошли на този свят ризи да перем?..

Хиляда години преди да стане широко известен на хората, Хидр ходел по земята, търсейки тези, които би могъл да учи. Когато намирал подходящи ученици, той им давал знание за истината и за различни полезни изкуства. Но колкото пъти въвеждал ново знание, толкова пъти то се изкривявало от неправилна употреба. Хората се интересували само от използването на способности и закони, а не от дълбоко разбиране. Затова знанието не можело да се развива като цяло.
Веднъж Хидр решил да използва съвсем други форми на обучение. Много от нещата той превърнал в противоположности. Така например това, което обикновено било мокро, той направил сухо, а сухото – мокро. Като преобразувал огромно количество предмети, Хидр веднъж ще се върне обратно от бъдещето, за да покаже кое какво е. Дотогава, докато не направи това, едва малцина ще имат възможността да получат полза от работата на Хидр. Неспособните да получат полза, са именно хората, които казват: "Това вече го знам", като в същото време всъщност нищо не знаят.

Настрадин Ходжа бил в компания. Един от приятелите му, който седял до него, заспал и силно захъркал. Ходжа го събудил и когато онзи го попитал защо, отговорил:
– Събудих те нарочно, за да можеш със собствените си уши да чуеш колко отвратително хъркаш.

По улицата вървяла жена. След нея се повлякъл мъж. Тя завила зад ъгъла, мъжът – също. Тогава жената заба¬вила крачка.
– Какво искате от мен? Защо Вървите след мен? – попитала тя, като се обърнала към него.
-Защото те обичам…
– Напразно си заобичал мен. След мен Върви сестра ми, тя е сто пъти по-красива от мен. Влюби се в нея!
Мъжът моментално се метнал обратно. Като видял грозотия, той се ядосал и тръгнал да догонва първата жена.
– Ти ме излъга – казал й той.
– Ти също ме излъга. Ако беше влюбен в мен, не би тръгнал при друга жена даже тя да е сто пъти по-красива – му отговорила тя и продължила по пътя си.

Близо до източната порта на Вей живеел човек на име У. Когато починал синът му, той не тъгувал. Икономът го попитал:
– Защо не тъгувате за смъртта на сина си? Та нали вие, господарю, обичахте сина си, както никой друг под небето!
– Защо да тъгувам? – отговорил У, който живеел близо до източната порта. – Преди аз нямах син. Когато нямах син, не тъгувах. Сега синът ми умря и него пак го няма, както го нямаше и преди.

Един човек давал много злато за добри дела, но очаквал възнаграждение. Веднъж неговият учител му изпратил камък с бележка: "Приеми отплата, съкровище от далечна звезда."
Човекът възнегодувал: "Вместо моето злато ми дадоха камък! Какво ме интересуват далечните звезди!" – и хвърлил огорчен камъкът в планински поток.
Но дошъл учителят с думите: "Как намираш съкровището? В камъка беше скрит най-ценният елмаз, който блести повече от всички скъпоценности на света."
В отчаянието си човекът се хвърлил в потока и следвайки течението, се спускал все по-ниско и по-ниско.
Но движението на вълните завинаги скрило съкровището.