Щурецът и мравката

Щурецът пя цялото лято.
Когато северният вятър задуха и извести, че идва зимата, той нямаше никаква храна.
-Ех, че лошо време настана за бедните! – измърмори той, като потрепера, ив същия миг си спомни за мравката.
-Ще я навестя – каза си той. – Може да ми помогне.Тя е толкова богата!
И се запъти към мравката като влачеше с мъка вкочанясалите си крачка. Колко силно духаше вятърът!
За щастие къщата на мравката беше вече наблизо. Щурецът потропа на вратата. Чук, чук…
Ключът се завъртя в ключалката и вратата се открехна ( o, но много малко!) и мравката, след като хвърли строг поглед върху щуреца, го запита:
-Какво искаш?
-Искам… искам…
-Но побързай, защото ми е студено! – отсече грубо мравката.
-Моля те да ми направиш една услуга – каза плахо бедният щурец. – Знам, че хамбарът ти е пълен с жито.Моля те да ми заемеш малко, колкото да преживея до лятото.Давам ти честна дума, че ще ти платя житото още преди да е дошъл месец август и ще го платя по толкова, по колкото пожелаеш.
Всяко добро и щедро насекомо, като видеше щуреца, че умира от глад и студ, веднага би му разтворило широко вратата на къщата си и би му казало:
-Влез и се стопли край огъня!И се чувствувай като у дома си!
Но мравката не беше нито добра, нито щедра: тя не смяташе да дели с когото и да било храната и къщата си.Затова каза грубо на щуреца:
-Какво си правил цяло лято, когато беше топло?
Клетникът отвърна със слаб глас:
-Пях ден и нощ, до прегракване.Не бях предвидлив, не работих, както правеше ти.Аз съм роден да пея… и пях.
Мравката се изсмя. ( Трябва да се каже, че тя нямаше сърце!)
-А, пял си? – каза след това безсърдечното насекомо. – Много ми е приятно. Е, добре… сега пък поиграй!
Тя затвори вратата и превъртя два пъти ключа, като остави щуреца сам със своята неволя.