Щипка пръст

Майка казала на сина си за един велик светец: "Даже щипка прах изпод следите му вече е велика." Случило се така, че светецът преминавал през селището им. Момчето проследило следите му и взело щипка от тази пръст, зашило я в парче плат и започнало да я носи на шията си. Когато го изпитвали в училище, винаги държало ръката си върху тази пръст. При това момчето се изпълвало с такова въодушевление, че отговорът му бил винаги чудесен.
Накрая учителят на излизане от училище го похвалил и попитал какво държи той винаги в ръка. Момчето отговорило: "Пръст изпод краката на светеца, който мина покрай нашето селище." Учителят добавил: "Пръстта на светеца ти служи по-добре от каквото и да е злато."
На това присъствал съсед магазинер, който си казал: "Глупаво момче, събрало е само щипка златна пръст. Ще дочакам преминаването на светеца, ще събера цялата пръст изпод краката му и ще получа най-изгодната стока." И седнал той на прага и напразно чакал светеца. Той така и не дошъл.