Ще се помоля само веднъж

В Бенгалия живеел един много учен човек. Наричали го Бхаттоджи. Той бил много известен граматик, но никога не ходел в храма. Вече се състарил, прехвърлил шестдесет, когато баща му казал: "Това вече е прекалено!" Бащата бил на деветдесет години. "Аз ходя в храма и се моля всеки ден! И нищо не съм казвал за теб, мислейки, че ти сам ще достигнеш до разбирателство със себе си! Но ти вече си на шестдесет! Време е да отидеш и да се подготвиш за онзи свят! Кога ще отидеш в храма да се помолиш и да отправиш възхвала към Всевишния?" Бхаттоджи казал в отговор: "Виждайки те многократно да ходиш в храма и да се връщаш все същия, аз се усъмних дали въпросът е в това, колко години и колко пъти се молиш. Струва ми се, че въпросът е в това, как се молиш, въпросът е само в качеството. Аз те наблюдавам толкова години! По два пъти на ден ти отиваш в храма и се връщаш абсолютно същия. Така че какво става, молитвата ли не действа? Не, тук нещо не е наред! Утре е рожденият ми ден. Аз ще отида в храма и ще направя всичко, което е по силите ми. Ще се постарая да вложа цялата си душа, цялото си сърце. Ще се помоля само веднъж, но нищо няма да оставя вътре. Ще се постарая напълно да вляза в това, но само веднъж. Ако нещо трябва да стане, то ще стане. Ако нищо не се случи, с това и ще приключа. Защо да ходя тогава отново, след като няма никаква полза? Значи е безсмислено!" Баща му се разсмял и казал: "Господи, ама че глупак! А на всичко¬то отгоре се слави като умен човек! Трябва да се молиш цял живот, за да се случи нещо! Бог да е с теб, да просвети той ума ти. Давай, давай! Да видим какво ще излезе!"
Бхаттоджи отишъл в храма и повече не се върнал. Той умрял. Само веднъж молейки се пред божеството на храма, той умрял. Той наистина целият влязъл в това – и нищо не останало.