Чуй всички приказки

Чжуан Дзи, облечен в ленена роба, цялата в кръпки, обут в сандали, завързани с върви, преминавал покрай владетеля на царство Вей.
– Колко зле живеете, уважаеми! – възкликнал царят. – Аз живея бедно, но не зле – отговорил Чжуан Дзи. Да имаш пътя и неговата сила и да не ги претвориш в живот – това означава да живееш зле. Да се обличаш в закърпена роба и да носиш пробити сандали – това означава да живееш бедно, но не зле. Това се нарича да се родиш в лош момент. Не ви ли се е случвало да видите ваше величество, как голяма маймуна се катери по дърветата? Тя без затруднение се качва на кедър или на камфорово дърво, ловко скача от клон на клон, така че стрелецът с лък не успява да се прицели в нея. А като попадне в шубрака на дребния бодлив храсталак, тя се движи странично, тромаво и се оглежда и току се спъне и загуби равновесие. И работата не е в това, че й се налага да полага големи усилия или че мускулите й са отслабнали. Просто тя е попаднала в неподходяща за нея обстановка и няма възможност да покаже на какво е способна. Така е и при човека: достатъчно е да се окаже в обществото на лош държавник и чиновници мошеници, и да иска да живее с добро, ще успее ли да постигне желаното?

Веднъж мохамеданските или сарацинските учени попитали свети Кирил, брата на свети Методий, просветители на славяните и създатели на славянската азбука-кирилицата:
– Как вие, християните, единния Бог разделяте на три Бога? Вие имате Бог-Отец, Бог-Син и Светия Дух?
– Не злословете против пресветата Троица – отговорил свети Кирил. – Бог-Отец, Бог-Син и Светия дух са три лица, но съществото е едно. Погледнете слънце¬то, от Бога в образа на светата Троица поставено на небето. В него има три неща: кръг, сияние и топлина. По същия начин е и със светата Троица – Бог-Отец, Бог-Син и Светия Дух. Слънчевият кръг е подобен на Бог-Отец, защото както кръгът няма начало и край, така и Бог е безначален и както от слънчевия кръг се излъчва сияние и топлина, така и от Бог-Отец се ражда Бог-Син и произхожда Светия Дух. Сиянието е подобие на Бог-Син, роден от Отеца, и просветил целия свят с Евангелието. А слънчевата топлина, произлязла от същия кръг заедно със сиянието, е подобие на Светия Дух, който произлиза от същия Отец завинаги.

Един приморски жител обичал чайките. Всяка сутрин той отивал до морето и плувал след тях. Около него се събирали стотици чайки.
Баща му казал:
– Чух, че всички чайки те следват. Хвани ми няколко за забавление.
На другата сутрин, когато любителят на чайките се оправил към морето, птиците кръжали над него, но не се спускали.
Затова казват: "Висшата реч е без думи, висшето действие е неправене." Знанието, което е достъпно за всички,не е дълбоко.

Край пътя лежал ствол на изсъхнало дърво. През нощта минал крадец и се изплашил: помислил си, че там стои и го причаква полицай. Преминал влюбен младеж и сърцето му радостно забило: той взел дървото за своята любима. Дете, наплашено от страшни разкази, като видяло дървото, се разплакало: то си помислило, че това е привидение. Във всички случаи дървото било просто дърво. Ние виждаме света такъв, каквито сме ние самите.

Настрадин Ходжа имал цигулка и постоянно свирел на нея една-единствена нота. Цялото семейство се вълнувало, съседите му се сърдели и казвали: "Каква е тази музика? Ако ще се учиш, учи се правилно. Ти постоянно свириш една и съща нота и това е толкова уморително, че даже денем всички заспиват." А жена му казвала: "Е, стига! Ние слушаме това с месеци, няма такива музиканти! Какво правиш?"
Настрадин отговорил: "Другите се опитват да намерят своята нота, а аз вече съм я намерил. Ето защо те сменят нотите: те са още по пътя, те търсят нужната нота. А аз Вече съм я намерил, така че съм достигнал целта."

Един човек имал двама сина. И по-малкият казал на баща си: "Татко! Дай ми полагащата ми се част от имението." И баща им разделил имението. След няколко дни по-малкият син събрал всичко и тръгнал за далечна страна и там прахосал всичко, водейки охолен живот. Точно по това време настъпил голям глад в тази страна и той изпаднал в нужда. Тогава отишъл, цанил се при един стопанин и той го пратил да му пасе свинете на полето. Младежът бил радостен да се нахрани с остатъците, които хвърляли на свинете, но никой не давал на него.
Като дошъл на себе си, си казал: "Колко наемници при баща ми имат излишъци от хляб, а аз умирам от глад! Ще стана, ще отида при баща си и ще му кажа: "Татко! Аз съгреших срещу небето и пред теб и даже не съм достоен да се наричам твой син, приеми ме като свой наемник."
Станал и отишъл при баща си. Когато бил още далеч, баща му го видял и го съжалил. Като дотичал до него, го прегърнал и разцелувал.
Синът му казал: "Татко! Аз съгреших срещу небето и пред тебе и вече съм недостоен да се наричам твой син."
А бащата казал на робите си: "Донесете най-хубавите дрехи и го облечете, дайте му пръстен на ръката и обувки на краката. И доведете угоено теле и го заколете: Ще ядем и ще се веселим, защото синът ми беше мъртъв и оживя, изгуби се и се намери." И започнали да се веселят.
Големият син бил на полето. Като се връщал, приближавайки къщата, чул пеене и ликуване. И като повикал единия от слугите, попитал: "Какво става?" Онзи му казал: "Брат ти дойде и баща ти закла угоено теле, защото го намери в добро здраве."
Той се разсърдил и не искал да влезе. Баща му излязъл и го повикал, но той казал в отговор на баща си: "Ето, колко години ти служа аз и никога не съм престъпвал указанията ти, но ти никога не ми даде и козленце, за да се повеселя с приятелите си. А когато синът ти, прахосал имението ти по блудници, дойде, ти заколи за него угоено теле."
А баща му казал: "Сине мой! Ти винаги си с мен и всичко мое е и твое. А за това трябва да се радваме и да се веселим, че брат ти беше мъртъв и оживя, беше загубен и се намери."

Веднъж Настрадин Ходжа тичал, пеейки песен.
– Защо тичаш? – попитали го.
Казаха ми – отговорил той, – че гласът ми е хубав отдалеч. И ето че аз бягам, за да чуя гласа си отдалеч.

В един град имало много изкусен бръснар, който вземал само три медни гроша за едно бръснене. Но тъй като всеки ден бръснел много хора, то отделяйки за своята издръжка, над това събирал и по сто медни монети. Имайки определени приходи, той научил, че в един много далечен град дават по-голяма пара за едно бръснене.
– Уви – казал той тогава, – защо да си губя времето тук. Колко работя аз тук за три медни гроша. А там мога да забогатея!
И без да мисли много, разпродал цялото си имущество и тръгнал за този град, където очаквал толкова изгоден доход. На място установил, че всичко, което са му разказвали е вярно. Той получил толкова едри монети, колкото хора обръснал и вечерта, с много пари, доволен, отишъл на пазара да си купи храна. Но там всичко било толкова скъпо, че за да си вземе минималната дневна дажба, похарчил всичко, което бил спечелил, и останал без пукнат грош.
Когато забелязал, че в продължение на определено време всеки ден се повтаря едно и също, че този голям доход не само не му осигурява средства, за да спести нещо, но и не му стига, за да покрива всекидневните си нужди, той помислил трезво и си казал: "Трябва да се Върна обратно на старото си място и да търся предишния си скромен доход, който, осигурявайки ми необходимото за живот, ми даваше и възможност да отделям за старините си. Колкото и малък да беше доходът ми, всичко това, което ми оставаше, натрупвайки се всекидневно не беше никак малко. Вече знам от опит, че там с грошове печелех повече, отколкото тук с едри монети, защото тук не само че не мога да спестя нищо, но не мога и да се изхранвам."

Веднъж монасите разговаряли за смирението. Един от знатните жители на град Газа, като чул думите, че колкото повече се приближава човек до Бога, толкова по-грешен вижда себе си, се учудил и казал:
– Как е възможно това? И без да разбира, искал за научи какво означават тези думи.
Един монах му казал:
– Именити господарю, кажи ми за какъв се мислиш ти в твоя град?
Той отговорил:
– Смятам се за велик и пръв в града.
-Ако отидеш в Кесария, за какъв ще се смяташ там?
– За последен сред техните велможи.
– А ако отидеш в Антиохия, за какъв ше се вземаш там?
-Там ще съм един от простолюдието.
– А ако отидеш в Константинопол и се приближиш до царя, то за какъв ще се приемаш?
-Почти просяк.
– Ето така е и със светците – казал монахът. – Колкото повече се доближават до Бога, толкова по-грешни виждат себе си. Защото Авраам, когато видял Господа, нарекъл себе си пръст и пепел.

В царството Ци живеел богаташ от рода на Владеещите, а в царството Сун – бедняк от рода на Откликващите се. Беднякът дошъл от Сун в Ци, за да разпита за секрета на богатството. Богаташът казал:
– Аз овладях изкуството на похищението. Откак започнах да похищавам, на първата година се справих с изхранването, на втората се сдобих с доход, а на третата – с пълно изобилие. Оттогава раздавам милостиня в селищата на областта.
Беднякът много се зарадвал, но разбрал само думата "похищение", а не начина на извършване на кражбата. И той започнал да прескача огради, да разбива врати и да влачи всичко, което му паднело подръка и му се набивало на очи. В скоро време, след като го осъдили на робство за кражба, конфискували и това имущество, което притежавал преди.
Като си помислил, че богаташът го е излъгал, беднякът отишъл да го упреква.
– Как грабеше ти? – попитал богаташът от рода на владеещите.
И беднякът от рода на Откликващите се разказал каква била работата.
– Ох! – възкликнал огаташът. – Сбъркал си в начина на крадене! Но сега ще ти разкажа за него.
Аз разбрах, че небето дава годишните времена, а земята – прираста. И започнах да грабя от небето времето, а от земята – прираста, влагата – от дъждовния облак, недрата – от планините и равнините, за да посея семена за себе си, за да отгледам зърно, да си вдигна ограда и да си построя къща. От сушата отнемах дивите зверове и птици, от водата крадях рибите и костенурките. 
– Нима това ми принадлежи? Всичко това съм го заграбил. Семената и зърната, земята и дърветата, зверовете и птиците, рибата и костенурките са родени от природата. Аз грабех природата и останах невредим. Но нима не са дар от природата златото и нефритът, елмазът и скъпоценностите, хлябът и коприната, имуществото и стоките? Те са събрани от човека! Как да бъдат упрекнати тези, които са те осъдили, след като си крал!
Объркан, беднякът решил, че богаташът отново го е излъгал и се отправил при Преждеродения от Източното предградие и поискал от него съвет. Преждеродени-ят от Източното предградие му отговорил:
– Нима вече не е похитено и тялото ти? Нали, за да ти бъде създаден живот и тяло са откраднати съединените сили на топлината и студа, още повече че няма как да се размине без похищение на външни вещи! Небето, земята и тъмнината на вещите наистина не могат да бъдат разделени. Този, който мисли, че ги владее, се заблуждава. Грабежът за рода на Владеещите – това е общият път, затова и богаташът е останал невредим. Твоят грабеж – това е личното желание, затова си навлякъл възмездие. Кражбата на общото и частното е същият такъв грабеж, както и загубата на общото и частното. Общото е в общото, а частното в частното – такова е свойството на природата на небето и земята. Нима познаващият свойствата на природата ще мисли някого за крадец или някого за не крадец?!