Чуй всички приказки

Веднъж на Настрадин Ходжа му се присънило, че му дават девет монети и той започнал да спори: "Дайте ми поне десет."
В този момент се събудил и видял, че дланта му е празна. Той незабавно затворил очи и като протегнал ръка казал: "Добре, дайте девет!"

Творящият благо казал на Чжуан Дзи:
-Ти през цялото време говориш за безполезното.
– С тези, които са познали безполезното, може да се говори за полезното, отговорил Чжуан Дзи. – Нали земята е и голяма, и широка, а човекът я използва само колкото е големината на стъпалото му. А полезна ли е за човека земята, когато редом със стъпалото му копаят неговия гроб?
– Безполезна е – отговорил Творящият благо.
В такъв случай – казал Чжуан Дзи – става ясна ползата от безполезното.

Една жена донесла от юг праскови. Разопаковала ги, сортирала ги, позагнилите изяла, останалите внимателно сложила в щайга. От време на време ги преглеждала. Позагнилите изяждала, а останалите подреждала. Така и не опитала тя една цяла праскова.

Дгулнор се мислел за най-мъдър. Той имал щастието да получи учител от свещената подземна страна, но бил лишен от език и от дясна ръка.
Устремилият се ученик задал въпрос и учителят кимнал с глава.
Ученикът задал два въпроса и учителят кимнал два пъти. Скоро ученикът постоянно задавал въпроси и учителят непрестанно кимал. Три години продължило питането и три години кимал учителят.
"Значи според твоя опит всичко се случва?" И учителят не само кимнал, но и се поклонил доземи и като отворил дрехите на гърдите си, показал изображение на благословения, който давал с две ръце.
Така била утвърдена мъдростта и било възвеличено творчеството на живота.

За двама пълководци на Акбар. Единият получавал пространни указания, другият – само откъслечни. Накрая вторият се обърнал към Акбар с думите: "С какво не съм заслужил пространни обяснения, след като съм донесъл толкова победи?"
Акбар отговорил: "Твоето разбиране удържа потока от думи. Нека всеки миг, съхранен от теб, да бъде отбелязан с най-хубавата перла."
Затова голяма е радостта за тези, които могат да разберат, съхранявайки течността на избора.
Да добавим за третия. Той попитал: "Защо късно или твърде рано се порицава еднакво?"
Акбар казал: "Приятелю мой, няма еднакви величини. Затова, ако преждевременността съдържа находчивост, то цената й е по-добра, защото закъснението е свързано само със смъртта. Преждевременността може да бъде съдена, закъснението вече е осъдено."

Вие познавате моя начин на живот, когато нощем ни познаваха, а денем се извръщаха. Също както и при Христос ходеха нощем, а денем извръщаха лице. Помислих си: ето, аз съм най-нисшата и на слънце се срамуват от мен, но денем също избягват и най-висшия пророк. Така най-нисшето и най-висшето се избягват еднакво.
И ето че аз реших да го намеря и през деня да му протегна ръка. Облякох най-хубавата си дреха и сложих огърлицата от Смирна, напръсках косата си с аромати – така отидох, за да кажа на народа: "На слънчева светлина избягваните от теб най-нисшо и най-висшо се срещат."
И когато го видях седнал сред рибарите, покрит само с ленено платно, останах от другата страна на улицата и не можах да се приближа. Между нас минаваха хора, които еднакво ни избягваха.
Така беше решен животът ми, защото той каза на любимия си ученик: "Вземи щипка прах и я отнеси на тази жена, за да има за какво да се замени нейната огърлица. Наистина в тази пепел има повече светлина, отколкото в нейните камъни. Защото от пепелта може да бъде създаден камък, но от камъка – само прах."
Останалото вече знаете, защото той не ме осъди, но само претегли моите вериги и веригите на позора се пръснаха на прах. Просто решаваше той. Никога не се затрудняваше да изпрати най-простия предмет, който решава цял един живот. До тези пратки той се докосваше, някак си одухотворявайки ги.
Пътят му беше празен, защото народът, получил от него дар, набързо се разбягваше. И желаеше той да положи ръце, и беше празно.
Фуриите на срама се носеха след него и престорено махаха с клонки, когато той вече беше осъден. Цената на разбойника се оказа достойна за тълпата.
Наистина разби веригите, защото даде знание, като не прие отплата.

Живял един учен, който сутрин пеел молитви три, четири, пет часа поред. И така години наред. Той бил велик учен, велик познавач на санскрит, много образован човек.
Накрая Кришна го съжалил и веднъж отишъл при него. Застанал зад човека и поставил ръката си на рамото му. Ученият погледнал нагоре и попитал: "Какво правите? Нима не виждате, че творя своите молитви? Сега ли е моментът да ме безпокоите?"
И Кришна се отдръпнал и изчезнал.

Един папагал умеел да вика "Благ учител!" – но с това не подобрил своите възможности. Една мечка случайно оставила своята плячка на прага на гладуващ, но не престанала да бъде звяр. Пчела случайно пробила абсцес на болен, но не заработила блаженство за себе си. Даже змията веднъж с отровата си спасила живот. Само съзнателността и неотменността дават последствия.

На един ловък негодник била доверена група сирачета. Като забелязал, че децата имат определени силни и слаби страни, той решил да извлекат полза от това знание. Вместо да ги учи на изкуството на ученето, той ги уверявал, че те вече го притежават. След това ги заставял да правят определени неща и да се въздържат от други, като по този начин държал повечето от тях сляпо подчинение. Той никога не разкривал, че първоначално му било заръчано да ги научи да се учат.
Когато децата поотраснали, забелязал, че независимо от усилията му някои се освободили от влиянието му, докато други не излезли от рамките на подчинението.
След това му била доверена втора школа сираци. От тях той не изисквал директно послушание и подчинение. Вместо това ги подчинил на волята си, като им говорел, че културата на ума е единствената цел на образованието, поощрявайки самомнението им. "Умът – казвал той – ще ви даде универсално разбиране."
"Това трябва да е истина – си мислели децата. – В края на краищата защо да не можем да разрешим всички проблеми самостоятелно?"
Той подкрепял това положение с демонстрации. "Този човек – казвал той – е поробен от своите емоции. А този човек се ръководи от интелекта си. Колко по-щастлив е той, че е свободен от емоционалното безумие!"
Но никога не позволявал на децата да предположат, че има алтернатива на избора между емоциите и интелекта, а именно – интуицията, която обаче може да бъде потисната или заглушена от едното или от другото и чиято проява винаги се отхвърля като случайно съвпа-дение и безпочвена догадка.
Има два типа обичайно поведение: единият произлиза от простото подражание, другият е основан на интуицията, обуздаваща и емоциите, и интелекта. Но тъй като интуитивното поведение е свързано с истинската реалност, този зловреден старец просто го премахнал в полза на подражателното поведение.
Независимо от това някои деца подозирали, че определени удивителни страни на живота не се вместват в неговата фрагментарна схема и го питали има ли още нещонеразкрито, някаква тайна сила. На една група питащи той отговарял: "Разбира се, че няма! Такава суеверна представа произлиза от погрешна работа на ума.
Не придавайте значение на съвпадението. Съвпадението не е нищо повече от случайност, която независимо от емоционалната привлекателност е лишена от каквото и да е интелектуално звучене." На друга група казвал: "Да, в живота има повече от това, което някога ще успеете да узнаете, защото това не Може да бъде постигнато с пряко разпространение на научна информация, която съм ви давал и която ще успеете да съберете под мое ръководство."
Но той се погрижил за това, тези две групи да не могат да обменят мнения и да разберат, че той е дал два противоречиви отговора. Сега, когато децата му съобщавали за необясними явления, той ги предавал на забрава като несъотносими с науката.
Той знаел, че без опората на интуицията децата никога няма да се отскубнат от невидимата мрежа, в която ги е оплел, и че интуитивното знание на тайни, изключено от тяхното образование, можело да бъде постигнато само при определена хармония на ума и емоциите. Затова той ги учел да не обръщат внимание на измененията в състоянията на ума, защото, ако откриели, че силата на възприятието се променя всеки час, те биха били в състояние да се досетят колко много е затаил той от тях. Неговото обучение ги лишило от способността да помнят тези прояви на интуицията, с които са надарени, и те били склонни да се придържат към подготвените от негодника логични схеми.
Децата, които обучавал неправилно от първата школа, вече били пораснали и тъй като той им позволил да се доближат до разбирането на истинската природа на живота, някои случайни забележки, направени от тях на членовете на втората школа, разколебали у тях вярата в научната истина. Затова той спешно събрал тези ученици, които му били верни, и ги изпратил да проповядват невразумителните доктрини, претендиращи, че обясняват скрития механизъм на живота. След това той насочил вниманието на учениците от втората школа на тези учители с думите: "Слушайте внимателно, но не забравяйте да обмисляте."
Някои от учениците от първата школа, скъсали с учението на стария негодник, му възразили така: "Ние също отричаме тези учения. Но това, че те са неспособни да обяснят тайния механизъм на живота, който вие търси те, не отрича неговото съществуване." Те отговорили: "Можете ли тогава вие да изложите тайната с логични термини?" Но на тях било казано, че да правят таКа, значи да отрекат истината. Тогава те отговорили: "Неистинско е това, което не може да издържи студената светлина на разума." Някои, независимо от това, възкликнали: "Ние сме готови да вярваме на всичко, което ни казвате! Смятаме ви за забележителни!" Само че те били също толкова безнадеждно загубени като интелектуалните деца и учителите на неизразителните доктрини, тъй като разчитали само на робската доверчивост, а не на интуицията.
Системата на образованието стигнала до състояние на хаос. Наплодили се толкова много направления на мисълта, че често се казвало: "Не мога да се доверя на никого. Трябва да се оправя сам, използвайки висшата воля."
Старият негодник, забъркал цялата тази каша, процъфтявал, подобно на безумец, радващ се на действието на разрушителна сила. Култът му към интелекта бил поощряван, особено егоцентризмът и разногласията. А на тези, които усещали вътрешна неувереност, чувство за непълнота и тяга към нещо цялостно, истинско, той казвал: "Отвлечете своето внимание с честолюбие!" Той ги учел да се домогват до почести, пари, имущество, сексуални успехи, да се състезават с околните, да се отдават на любими занятия и развлечения.
Казват, че когато конят не може да намери трева, яде сено. Поради липса на зелената трева на истината, те се хранели със сухото сено, с което той пълнел техните хранилки.
Старецът изобретявал за тях все повече и повече отвличащи средства: мода, всякакви увлечения, различни течения в изкуството, музиката и литературата, спортни състезания и всякакви видове постижения, които им давали временно облекчение от чувството на липса. Те били подобни на болен, който пие болкоуспокояващи, предписани от неговия лекар, доколкото последният го убеждава, че болестта му е излечима. Или ситуа¬цията им е била подобна на ситуацията на маймуната с дивата ябълка: тя хванала ябълката, намираща се в бу-тилката, но гърлото на бутилката е твърде тясно, за да може да измъкне ябълката от бутилката. Заради бутилката тя не може да избяга – скоро я хващат и слагат в чувал. Тя обаче гордо вика: "Независимо от това аз имам ябълка!"
Фрагментарното гледане на живота, налагано на човечеството от стария негодник, станало общоприето а онези малцина, които се опитвали да покажат действителното местопребиваване на истината, се смятали за безумни и се опровергавали с лекота с помощта на стария аргумент: "Ако това, което казвате, е истина, докажете ни го логично!"
фалшивата монета се взима само защото съществува истинска и много хора дълбоко в душата си са знаели това. Но те са били като децата, родени в дом, от който не им се разрешава да излизат, и обречени да бродят от една стая в друга, без да знаят, че някъде може да има и друг дом, с друга обстановка и друга гледка от прозорците.

Една стара жена постоянно плачела. Причината за това била, че по-голямата й дъщеря била омъжена за търговец на чадъри, а по малката – за търговец на юфка. Когато старицата видяла, че Времето е хубаво и денят ще бъде слънчев, тя започвала да плаче и мислела:
„Ужасно! Слънцето е толкова огромно и времето е толкова хубаво. В дюкянчето на дъщеря ми няма да влезе никой, за да си купи чадър! Какво да се прави?“ Така мислела и по неволя започвала да стене, съкрушена. Ако времето било лошо и валял дъжд, тя отново плачела, този път заради малката дъщеря: „Дъщеря ми търгува с юфка ако тази юфка не изсъхне на слънце, никой няма да я купи. Какво да се прави?“
Така тя тъгувала всеки ден, каквото и да е времето навън: ту заради голямата дъщеря, ту заради малката. Съседите така и не успели да я успокоят и иронично я нарекли Сълзливата старица.
Веднъж тя срещнала монах, който я попитал защо плаче. Тогава жената му разказала за мъката си, а монахът гръмко се разсмял и казал:
– Госпожа, не се убивай така! Ще ти преподам пътя на освобождението и ти няма да плачеш повече.
Сълзливата старица много се зарадвала и започнала да пита що за път е това. Монахът казал:
– Всичко е много просто. Ти само промени начина си на мислене. Когато времето е хубаво, не мисли за чадърите на голямата дъщеря, а мисли за юфката на малката: „Как свети слънцето! Юфката на малката ми щерка ще изсъхне добре и търговията ще потръгне.“ Когато Вали дъжд, мисли за чадърите на голямата дъщеря: „Ето че заваля! Чадърите на голямата ми щерка вероятно ще се продават много добре.“
Като изслушала монаха, старицата изведнъж прозряла и започнала да постъпва така, както й казал той. Оттогава тя не само спряла да плаче, но и винаги била весела, така че от Сълзливата се превърнала във Веселата старица.