Чуй всички приказки

На стари години при Настрадин Ходжа дошъл някакъв човек и му казал:
– Казват за теб, че си се върнал в детството си.
– Не съм се върнал аз в него, а то в мен – отговорил той.

Човечеството спи – казал Настрадин, обвинен в това, че е заспал по време на прием в двореца. – Сънят на мъдреца, това е могъщество, а бодърстването на обикновения човек не носи полза почти на никого.
Султанът бил раздразнен.
На следващия ден, когато Настрадин отново заспал след хубав обяд, султанът заповядал да го изнесат в съседната стая. Преди да разпусне, съветниците донесли спящия Настрадин обратно.
– Ти пак заспа – казал султанът.
– Не, аз бодърствах, както винаги.
– Тогава ми разкажи какво се случи, докато беше в съседната стая.
За всеобщо удивление Ходжа повторил дългата и объркана история, която султанът бил разказал.
– Как успя да направиш това?
– Много просто. По изражението на лицето на султана разбрах, че той се кани да разкаже тази стара история и реших да поспя през това време.

Случило се така, че един брат от малък манастир извършил прегрешение. Старците се събрали и помолили ава Мойсей да се присъедини към тях. Той обаче отказал да дойде. Свещениците му изпратили следното послание:
"Ела, събранието на братята те очаква." Тогава той станал и тръгнал на път, като взел със себе си пробита конница, която напълнил с пясък и влачил след себе си.
Старците, които излезли да го посрещнат, попитали:
– Какво е това, отче?
Старецът отговорил:
– Моите грехове се стелят след мен и аз не ги забелязвам, но сега идвам да съдя чуждите грехове!

Монах на име Шинро дошъл при Секито и попитал: Какво означава: "Бодхидхарма дошъл в Китай от Запад?" Това е равносилно да се попита: "В какво се състои същността на будизма?"
Секито отговорил: 
– По тези въпроси се обърни към онзи стълб. 
–  Нещо не разбирам – отговорил монахът.
– А аз се намирам в още по-голямо неведение – казал Секито.

На едно място имало суша. Земеделците напоявали нивите си, прокарвайки вода по канали от голямо разстояние. Един от тях притежавал голяма решителност и сила на характера. Една сутрин той твърдо решил да копае своя канал, докато не стигне до реката и не прокара бода до нивата си. Започнал работа и скоро загубил Всякаква представа за времето. Дошъл и отминал часът за закуска. Жена му го викала да си дойде вкъщи да се измие и да хапне. "Закуската ще изстине – казвала тя – остави работата и си ела у дома."
Отначало земеделецът не обръщал внимание на думите й, но после я помолил да си иде вкъщи и да не му пречи. "Ти не разбираш – казал той, – че заради тази страшна суша нищо няма да поникне. Няма да има с какво да нахраним децата и всички ще умрем от глад. Решил съм, каквото и да стане, днес да докарам вода на нашата нива. Тогава и ще се измия, и ще се нахраня." Като чула това, жена му се прибрала, а земеделецът работил цял ден и до вечерта прокопал канал до реката. Тогава той седнал на земята и с възторг гледал как водата тече през нивата му. Умът му бил спокоен и щастлив. Прибрал се вкъщи, извикал жена си и казал: "Сега ми сложи да хапна и напълни лулата ми." Измил се той, с удоволствие се нахранил и заспал дълбок сън.
Друг земеделец, който също искал да прокара вода на нивата си, също бил извикан от жена си на обяд: "Ела у дома, измий се и хапни" – казала тя. И той веднага хвърлил лопатата и възкликнал: "Мила, когато ме викаш, аз съм длъжен да дойда." И неговата нива останала суха.
Както земеделецът не може да напои нивата си, така и човекът, стремящ се към Бога, не може да го достигне без твърда решимост.

Веднъж в открито море се надигнала силна буря. Платноходката се носела насам и натам. Пасажерите, скупчени на едно място, започнали да молят Аллах за спасение. А Настрадин Ходжа, седнал в едно ъгълче, спокойно си пушел лулата.
Накрая бурята утихнала, опасността преминала и корабът акостирал.
– Слушай, Ходжа, нима ти не се страхуваше, когато ние всички треперехме от страх? – полюбопитствал един от пасажерите.
– А от какво да се страхувам?
– Как от какво, нима не видя, че по време на бурята бяхме на една ръка разстояние от смъртта?
– Вярно е, но нима не е така и на сушата? – отговорил през смях Настрадин.

Марпа, гуруто на Миларепа, чул за един учител, оти¬шъл при него и напълно му се доверил. След това го попитал:
– Какво трябва да правя сега?
Учителят казал:
– След като си повярвал в мен, нищо не трябва да правиш. Просто продължавай да вярваш. Името ми това е единствената тайна мантра за теб. Всеки път, когато се окажеш в затруднение, просто си спомни името ми, и всичко ще бъде наред.
Марпа паднал в краката му. И решил веднага да изпробва това, тъй като бил прост човек. Тръгнал по реката. Другите ученици, които прекарали години с учите¬ля, не можели да повярват на това – той ходел по водата!
Учителят се удивил. Всички се затичали към реката, а Марпа се разхождал по водата, пеел си песни и танцувал. Когато се приближил към брега, учителят го попитал:
– Каква е тайната?
Марпа отговорил:
– Тайната? Това е същата тази тайна, която ми съобщихте вие – вашето име. Аз мислех за Вас. Казах: "Учителю, позволи ми да ходя по водата." И това се случи.
Учителят не можел да повярва, че неговото име… Той самият не можел да ходи по водата. Но може би… Той никога не бил опитвал. Но било по-добре първо да провери още няколко неща, преди да опита, затова казал на Марпа:
– А ти можеш ли да скочиш от онзи хълм?
Марпа казал:
– Всичко, което заповядате.
Той се изкачил на хълма и скочил, а учениците стояли 6 долината, очаквайки как Марпа ще се разбие на парчета. Но Марпа плавно се спускал, заел поза лотос, с усмивка. Спуснал се в долината и се приземил под едно дърво. Учениците го окуражили.
Учителят казал:
-Това вече е нещо. Ти моето име ли използва?
Марпа отговорил:
-Това беше направено от твоето име.
Тогава учителят казал:
-Това е достатъчно, сега аз самият ще опитам да се разходя по водата.
И с първата крачка изчезнал под водата. Учениците се хвърлили във водата и криво-ляво извадили учителя си. Марпа попитал:
-Какво стана?
Учителят отговорил:
– Прости ми. Аз не съм учител, аз съм просто шарлатанин. При теб е помогнало не моето име, а вярата в него.

Един богаташ самохвалко довел веднъж суфи, за да му покаже дома си. Развеждал го той из стаите, които били пълни с безценни произведения на изкуството, с великолепни килими и всевъзможни фамилни скъпоценности. Накрая попитал:
-Кое ви порази най-много?
Суфият отговорил: 
– Фактът, че земята е в състояние да издържи тежестта на толкова масивно здание.

Веднъж ава Амон искал да се прехвърли на другия бряг на реката. Той намерил кораб, готов да отплува, и седнал край него. В това време доплувал друг кораб, който отивал на същото място и хората в него започнали да го викат:
– Ела с нас, ава!
Той отговорил: 
–  Ще се кача само на обществен плавателен съд. Той носел със себе си връзка палмови клонки. Седнал, заплитал клонките на въже, после го разплитал, а след това отново го заплитал и разплитал дотогава, докато общественият плавателен съд не отплувал и не стигнал другия бряг. Братята, като му се поклонил, попитали:
– Защо правеше това?
Старецът отговорил:
-За да не ходя, обезпокоен от бързането.

Веднъж раби Ицхак Леви се приближил до няколко молещи се, протегнал им ръка и казал: "Здравейте, здравейте!" – все едно са се завърнали отдалеч. Когато те погледнали с недоумение, той казал: "Защо се учудвате? Та нали току-що вие бяхте толкова далеч: ти търгуваше на пазара, а ти плаваше на кораб със зърно. Като свърши молитвата, вие се върнахте обратно. Затова и дойдох да ви поздравя."