Чуй всички приказки

Какъв е вкусът на твоето блаженство? – някой попитал Буда.

На смъртния си одър един дзенучител повикал най-близкия си ученик и извадил изпод възглавницата една книга. На всеки било интересно какво представлява тази книга, тъй като той никога и на никого не позволявал да погледне вътре. Понякога учениците нощем над-ничали през ключалката и виждали как той я четял.
Учителя никога не оставял стаята си незатворена и никога не позволявал да влизат в нея без него. Така че никой не бил виждал какво съдържа книгата.
И ето че той извикал най-близкия си ученик и казал:
– Пази тази книга. В нея е всичко, на което съм ви Учил. Пази я така, както видя да я пазя аз. Тя ми беше дадена от моя учител. Сега аз я предавам на теб. Тази книга е наследство.
Ученикът взел книгата и я хвърлил в огъня. Всички останали не могли да повярват на това. Били Ужасени. Но учителят сложил ръка на главата на ученика и го благословил. Той казал: "Ти разбра. Ако беше съхранил книгата, ти не би бил мой ученик. Всъщност в та-зи книга нямаше нищо. Тя беше празна. Ти я изхвърли. Добре. Ти си разбрал моето учение. Никой не бива да следва никого. Всеки трябва да върви надълбоко в собствената си душа."

В далечни времена един цар изпратил вестоносец при господаря на съседните земи. Пратеникът закъснял и забързано влетял в тронната зала. Задъхан от бързата езда, започнал да излага поръчението на своя владетел:
– Моят господар… заповяда да ви кажа, да му дадете… син кон с черна опашка… Ако не дадете такъв кон, тогава…
– Не искам да слушам повече! – прекъснал домакинът задъхания пратеник. – Кажи на своя цар, че нямам такъв кон, а ако имах, тогава…
Тук той се запънал, а пратеникът, като чул тези думи от царя, който бил приятел на неговия владетел, се изплашил, изтичал от двореца, скочил на коня си и хукнал назад да доложи дръзкия отговор. Когато царят изслушал донесеното, той страшно се разсърдил и обявил на съседа си война. Тя продължила дълго. Много кръв се проляла, много земи били опустошени и струвала скъпо и на двете страни.
Накрая и двамата царе, като изпразнили хазните си и изтощили войските си, се съгласили на примирие, за да обсъдят претенциите си един към друг.
Когато пристъпили към преговори, вторият цар попитал първия:
– Какво искаше да кажеш с фразата си: "Дай ми син кон с черна опашка, а ако не ми дадеш, тогава…"?
-"…изпрати кон с друг цвят." Това е. А ти какво искаше да кажеш със своя отговор: "Нямам такъв кон, но ако имах, тогава…"
– "…непременно бих го изпратил като подарък на своя добър съсед." Това е.

Живяла някога една крава. В целия свят нямало такова животно, което да дава толкова редовно толкова много мляко с толкова високо качество. Хората се стичали от всички краища на земята, за да видят това чудо.
Бащите обяснявали на децата си колко предано изпълнява тя дълга си. Проповедниците на религии призовавали паството си да я надмине по своему. Правителствените чиновници я давали за пример като образец за правилно поведение, планиране и мислене, който може да бъде възпроизведен в човешкото общество. Накратко, всеки бил в състояние да извлече полза за себе си от съществуването на това чудесно животно.
Имало обаче една черта, която повечето хора не забелязвали – толкова били увлечени те от очевидните достойнства на кравата. Видите ли, тази крава имала един дрребен навик. Щом ведрото се напълвало с нейното несравнимо мляко, кравата го ритала и събаряла.

Желаейки да изпроси милостиня, Настрадин Ходжа се приближил до голяма къща.
– Господаря го няма – казал слугата.
Прекрасно – възкликнал Настрадин. – И Въпреки че той с нищо не може да ми помогне, предай, ако обичаш на господаря си моя съвет. Кажи: "Когато следващия път излизаш, не си оставяй лицето на прозореца – може да го откраднат."

В една гора живели стадо маймуни. Веднъж през зимата привечер те забелязали светулка. Като я видели, маймуните си помислили: "Това е огън." Те внимателно взели светулката, покрили я със суха трева и като приближили към нея ръце, рамена, кореми и гърди, започнали да се почесват, все едно наистина се наслаждават на желан огън.
Сред тях имало една особено измръзнала маймуна, която постоянно раздухвала тревата и била изцяло погълната от това. Тогава една птица, която се казвала Сучимукха, подгонена от съдбата, се спуснала от дървото си и казала на маймуната: "Скъпа, не се хаби. Това не е огън, а светулка."
А маймуната междувременно, без да обръща внимание на думите й, продължавала да раздухва тревата, независимо от нееднократните забележки на птицата. За какво са много думи? Птицата се приближавала досами ушите на маймуната и много й досаждала. Накрая маймуната се ядосала, хванала птицата и я ударила в един камък, като разбила клюна, очите, шията и главата й. Така Сучимукха се пренесла в небитието.

Настрадин чул, че негов приятел скръндза боледува и отишъл да го види.
– Какво е състоянието му? – попитал той, влизайки вдома на болния.
– Много е зле. От вчера целият гори. КакВо ли не правихме, не можем по никакъв начин да го накараме да се изпоти.
-Аз знам какво трябва да се напраВи! – извикал Настрадин и се отправил към болния.
Като забелязал слугата до Вратата, той казал:
– Донеси ми по малко от Всяко от блюдата, които са приготвени днес, и ги постави пред мен. Ще ям тук.
Всичко било изпълнено на мига.
-Ако болният и сега не се облее в пот – казал Настрадин Ходжа, като омитал донесената храна, – нищо друго няма да му помогне, освен да викаме гробаря.

Мравката гледала сочния нектар, когато изведнъж върху цветчето се хвърлило водно конче, опитало нектара и отлетяло, след това се върнало, и пак започнало да смучи от цвета.
– И как живееш без работа и без всякакъв план? – казала мравката. – Ако нямаш реална нито относителна цел, какво е основното направление на твоя живот и какъв ще е краят му?
Водното конче отговорило:
-Аз съм щастливо и най-много от всичко обичам удоволствията. Това е и моят живот и моята цел. Моята цел е да нямам никакви цели. Ти можеш да си правиш каквито искаш планове, но не можеш да ме убедиш в това, че съм нещастно. На теб – твоя план, на мен – моя.
Мравката си помислила: "Това, което е очевидно за мен, е скрито за него. То явно не знае каква е участта на мравките. А аз знам каква е участта на водните кончета. На него – неговия план, на мен – моя."
И мравката запълзяла по пътя си, защото била направила всичко по силите си, за да предпази водното конче. След известно време пътищата им пак се кръстосали. Мравката пропълзяла в магазин за месо и като се нагласила под тезгяха, на който месарите секат месото, започнала търпеливо да чака своя пай. Изведнъж във въздуха се появило водното конче. Като видяло червеното месо, то започнало да се спуска към тезгяха. Но тъкмо кацнало, огромната секира на месаря се стоварила върху месото и разсякла водното конче на две.
Половината от тялото му се търкулнала надолу и паднала в краката на мравката. Като подхванала плячката, мравката я повлякла към дома си, като си мърморела под носа:
– Твоят план свърши, а моят продължава. "На теб – твоят план" повече не съществува, а на мен – моят започва нов цикъл. Наслаждението ти се струваше важно, но то е мимолетно. Ти живееше, за да ядеш, и в крайна сметка самото беше изядено. Когато те предупреждавах, ти реши, че съм мърморка.

Веднъж попитали дзенмайстора Ринзай: "Какъв е пътят за познание на изначалното?"
Той бързо вдигнал гегата си, с която не се разделял никога по време на разходка, право пред очите на задаващия въпроса, при което той се отдръпнал, и казал: "Ето! Наблюдавайте! Просто гега. Ако можете да наблюдавате нея, няма нужда да ходите никъде и не е необходимо да питате."
Човекът бил силно озадачен. Той вдигнал очи, около минута гледал гегата, а след това казал: "Вие сериозно ли предполагате, че може да се достигне просветление просто като се наблюдава една пръчка?"
Ринзай отговорил: "Разбира се, че не. Работата не е в това, какво наблюдаваш, а в това, как го наблюдаваш."

Веднъж Настрадин Ходжа отишъл да навести свой болен приятел и попаднал точно в момента, когато при него дошъл докторът. При посещението си той поставил диагноза на приятеля му. Скоростта, с която го направил, зашеметила Настрадин.
Отначало докторът погледнал езика на пациента след това помълчал малко. След това казал:
– Ял сте зелени ябълки. Престанете да ги ядете и след няколко дни ще се оправите.
Забравил за всичко на света, Ходжа последвал доктора.
– Кажете ми, докторе – задъхано промълвил той, – моля ви, кажете ми как правите това?
– Много е просто, когато се научите да разпознавате различните ситуации – казал докторът. – Виждате ли, веднага щом разбрах, че човекът го боли корем, започнах да търся причината. Когато влязох в стаята на болния, видях купчина огризки от зелени ябълки под леглото му. Останалото беше очевидно.
Настрадин благодарил за урока. Следващия път, когато навестил един от приятелите си, вратата му отворила съпругата му.
– Ходжа – казала тя, – на нас ни е необходим не философ, а лекар. Мъжът ми го боли коремът.
– Не си мисли, че философът не може да бъде лекар, о, жено – казал Настрадин, провирайки се през вратата.
Болният стенел в леглото. Настрадин се приближил до него, погледнал под леглото и извикал жена му.
– Нищо сериозно – казал й той. – След няколко дни ще се оправи. Но трябва да проследиш той да се откаже от навика си да яде седла и хамути.