Чуй всички приказки

Майстор суфи почувствал веднъж жажда. Той седял сред учениците си и помолил малко момченце, което също било там и го слушало, да отиде и да донесе вода от кладенеца. Дал му глинена стомна, фина изработка, и казал: "Бъди внимателен, стомната е глинена и много фина. Сам разбираш – антикварна ценност. Внимавай да не я счупиш!" След това ударил момчето, а после промълвил: "А сега върви!"
Седящите наоколо не могли да повярват на очите си. Един милосърден човек попитал: "Какво лошо е направило това момче? За какво го наказа?"
Майсторът отговорил: "Нищо не е направило. Но ако беше счупило стомната, каква ще е тогава ползата от наказанието?"

Вечерта настана. Христос седеше на прага. Минал книжовник и попитал: "Защо седиш на входа?" Христос отговорил: "Защото аз съм праг към духа. Ако искаш да минеш, премини през мен."
Нов книжовник попитал: "Истина ли е, че синът на Давид седи на кучешко място?"
Христос отговорил: "Истина е, позориш Давид, моя баща."
Станало тъмно и третият книжовник попитал: "Защо седиш, сигурно се боиш от своя дом?"
Христос отговорил: "Чакам нощната тъма да ме освободи от твоето лице. Истина е, тъма в тъма иди си!"
След това станал и казал на планината Мориа, където стоял храмът: "Моят дядо създаде каменен храм, но седи под шатра от ленено платно."
Книжовникът казал: "Безумец, Соломон се почита жив." И потънали в незнание.
След това от дома излезе Мария и като видя Христос, каза: "Раздели, Учителю, нашата вечеря."
Христос отговорил: "Дар на сърцето сияе в тъмнината."

Веднъж, когато Буда седял под едно дърво, при него дошъл велик философ. Тогава Буда бил вече много стар и след няколко месеца трябВало да си отиде.
Великият философ попитал Буда: "Казахте ли вече всичко, което знаете?"
Буда взел В ръка няколко сухи листа и попитал философа: "Как мислите, колко листа има в ръката ми? Повече ли са от сухите листа в тази гора?"
Цялата гора била пълна с листа. Вятърът духал навсякъде и сухите листа създавали много шум и много музика. Философът погледнал и казал: "Що за въпрос ми задавате? Как е възможно да имате в ръката си повече листа? Вие държите няколко, най-много – дузина, а В гората те са милиони." И Буда отговорил: "Това, което съм казал, са само няколкото листа в моята ръка. А това което не съм казал, са всичките сухи листа в тази гора"
Философът възкликнал: "Тогава още един въпрос! Защо не сте казали всичко това?" Буда отговорил: "Защото това няма да ви помогне. Даже ако бях поискал да кажа това, то не може да бъде казано. Трябва да го преживеете, и тогава ще го научите. То идва чрез преживяването, чрез съществуването."

Един богаташ попитал приятеля си:
– Защо ме упрекват в алчност, когато е известно, че съм се разпоредил след смъртта ми всичко да бъде предадено за благотворителност?
– В отговор – казал приятелят му – ще си позволя да разкажа за това, как свинята се жалвала на кравата, че с нея се отнасят зле: "Хората винаги говорят за твоята доброта и нежни очи. Разбира се, ти им даваш мляко и масло, но пък аз им давам повече: салам, сланина, пържоли, кожа и четина, даже крачетата ми варят! И въпреки това никой не ме обича. Защо е така?" Кравата се замислила малко и отговорила: "Може би, защото всичко, което давам, аз го давам приживе?"

Живяла в Китай стара жена, която повече от двадесет години хранила един монах. Като му построила неголяма колиба, тя издържала монаха, докато той медитирал. Накрая се запитала какви успехи е постигнал той за толкова време.
За да изясни това, тя си подсигурила помощта на младо момиче – богато, надарено със страст. "Иди и го прегърни – казала тя, – а след това изведнъж го попитай: "И сега какво?"
Момичето отишло при монаха, без особени затруднения се гушнало в него и го попитало какво смята да прави.
– Старото дърво расте само през зимата на студена скала, – поетично отговорил монахът. – Тук никъде няма топлина.
Момичето се върнало и разказало какво е чуло.
– Като си помисли човек, че двадесет години съм хранила този човек! – възкликнала старицата. – Той не е проявил внимание към твоята потребност, нито намерение да ти обясни твоето състояние. Той не е длъжен да отговори на страстта, но най-малкото е длъжен да изрази поне някакво съчувствие.
И тя, без да се бави, отишла при колибата на монаха и я изгорила.

Някога в градината на Учителя живяла маймуна. И тъй като маймуните са любопитни, тя започнала да се интересува от Учителя. Виждала, че той седи в мълчание, без да прави нищо и полека започнала да се приближава към него. С какво се занимавал този човек, било тайна. Разбира се, за маймуната най-тайнствено било, че някой стои тихо, без да прави нищо.
Постепенно тя започнала да се приближава все по-близко до Учителя, за да го наблюдава. Колкото по-близо идвала, толкова повече се удивлявала. Не просто самият човек мълчал, но и пространството около него било потресаващо тихо. Даже тя успяла да почувства вибрация, когато се приближила.
Маймуната заобичала този човек и да го наблюдава, се превърнало в едно от любимите й занятия. Всеки път, когато имала време и Учителят седял в градината, тя се приближавала и сядала до него.
Веднъж тя го попитала: "Какво правиш? Моля те, разкажи ми. Аз ти се обричам, приеми ме като ученик."
Учителят погледнал маймуната, почувствал огромно състрадание към нея и казал: "Аз нищо не правя. Ти също можеш да направиш това, тъй като това е недействие. Седи тихо – пролетта ще дойде и тревата ще порасне сама. Ти просто седи и мълчи. Когато настъпи нужният момент, Внезапно ще се изпълниш с необичайна радост и покой, и с Бог. Не трябва да правиш нищо. Всяко действие в теб е възмущение. То създава грапавини, въл-ни. А когато умът ти е развълнуван, Бог не може да влезе. Бог влиза тогава, когато умът е спокойна повърхност, когато всичко е тихо и цари безветрие. Той влиза през вратата на безмълвието, но това е възможно само в случай че ти нищо не правиш. И така, може ли да направиш това, можеш ли да се опиташ?"
Маймуната поклатила глава и казала: "Това е невъзможно. Мислех си, че тук има нещо такоВа, което бих могла да направя, но това е невъзможно. Ако ми кажеш да достигна луната, бих могла да ти я донеса; ако кажеш да преместя Хималаите, бих могла да го направя; ако кажеш да накарам Ганг да тече обратно, бих могла да го направя. Та нали е известно, че в стари времена други маймуни са го правили, например Хануман. Аз съм маймуна, аз имам запас от сили, аз също мога да направя това. Но да седя тихо и нищо да не правя – това е невъзможно. Това е срещу моята природа, това ще ме побърка. Ако Бог идва чрез тишината, то тогава Бог не е за мен и аз не съм за Бога."

Учителят Миларепа често беседвал с животните. Около неговото уединение гнездели пчели, мравките изграждали градове, долитали папагали и маймуните сядали подобно на учителя.
Учителят казал на мравките: "Орачи и строители, никой не знае за вас, но вие издигате високи общини."
На пчелите казал: "Събирайте мед, знания и най-добрите образи. Никой няма да прекъсне сладкия ви труд."
Обърнал се към папагала: "По твоя вик виждам, че се каниш да бъдеш съдия или проповедник."
И заплашил подвижната маймуна: ‘Ти разруши построеното от мравките и похити чуждия мед. Може би си решила да станеш повелителка?"

Веднъж един учител бил извикан от царя за мъдра беседа. Учителят погледнал внимателно владетеля и започнал да говори за красотата на короната му, за блясъкът на полускъпоценните камъни, за висшия символ, заключен в златния обръч, сравнявайки го с магнитно привличане. За удивление на учениците, които го съпътствали и за удоволствие на владетеля, беседата се ограничила с разказ за значението на короната. Когато след това учениците попитали учителя защо на царя не било казано за началото на вселената, учителят отговорил: "Наличието на разбиране на нивото на съзнанието трябва да бъде мерило. Говорейки за началото на вселената, царят в най-добрия случай би изпаднал в скука, в най-лошия – би се потопил в бездната на отчаянието. И едното, и другото било вредно. Но можеше да се забележи, че короната е най-ценното съкровище за царя, затова беше полезно да бъде възвисен и да се напомни за значението на венеца на мира. Постоянно имайте предвид най-доброто, което има вашият събеседник. Дори ако това е най-обикновен предмет, то все пак трябва да се намери най-висшето му значение. Само така ще станете привлекателни и ще отворите пътя за по-нататък. Негоден и даже престъпен е този наставник, който говори не по съзнанието на слушателя."

В едно селце живял тъкач. Той бил много духовен човек. Всички му се доверявали и го обичали.
Веднъж тъкачът отишъл на пазара да продава стоката си. Когато се приближавал купувач и питал за цената на плата, той отговарял; "По волята на Рама преждата струва една рупия, по волята на Рама работата струва четири анна, по волята на Рама два анна е печалбата, по волята на Рама цената на плата е рупия и шест анна."
И хората чувствали такова доверие към него, че незабавно му плащали и взимали плата. Този човек бил истински набожен.
Нощем, след вечеря, той винаги дълго седял и размишлявал за Бога, повтаряйки неговото свято име. Веднъж късно през нощта тъкачът не можел да заспи и пушел, седейки в двора. Наблизо преминавала шайка разбойници. На тях им трябвал носач и като видели тъкача, хванали го и го помъкнали със себе си. След това те разбили вратата на една къща и награбили много ценности и покъщнина, част от които стоварили на плещите на бедния тъкач. В този момент минала стражата. Грабителите побягнали, но бедният тъкач със своя тежък товар бил заловен. Той прекарал нощта зад решетките, а на сутринта го завели при съдията.
Жителите на селцето, като разбрали какво се е случило, дошли да навестят тъкача. Всички те в един глас казали на съдията: "Господарю, този човек не е способен да открадне каквото и да е." Тогава съдията заставил тъкача да опише всичко, което му се е случило. Тъкачът казал: "Господарю, по волята на Рама аз си седях в двора; по волята на Рама беше късна вечер; по волята на Рама аз размишлявах за Бога и за неговото свято име; по волята на Рама по пътя минаваха разбойници; по волята на Рама те ме помъкнаха със себе си; по волята на Рама те нахълтаха в този дом; по волята на Рама те стовариха вързопите с откраднатото на рамената ми; по волята на Рама дойде стражата; по волята на Рама аз бях заловен. После по волята на Рама ме затвориха в тъмницата, а на сутринта по волята на Рама ме доведоха при теб."
Съдията, виждайки невинността и духовността на този човек, заповядал незабавно да го освободят. Излизайки от съда, тъкачът казал на приятелите си: "Волята на Рама ме освободи."
Независимо дали водите светски живот, или сте се отрекли от него, всичко зависи от волята на Рама.

Веднъж Настрадин Ходжа купил месо и го занесъл у дома. Жена му попитала:
– Какво да сготвя от него?
– Откъде да знам аз. Сготви, каквото става от него. Жената го прехвърлила от ръка в ръка, погледнала го и казала:
– Месото е хубаво, от него може да се направи всичко.
-Тогава направи всичко-отговорил Настрадин.