Чуй всички приказки

Чул Настрадин, че в съседния град ще има банкет и че на него са поканени всички желаещи. И отишъл там толкова бързо, колкото могъл. Когато разпоредителят видял скъсаните му дрехи, го сложил на най-незабележимото място – далеч от голямата маса, където с огромно внимание обслужвали най-важните гости.
Настрадин Ходжа видял, че ще мине най-малко час, преди слугите да стигнат до мястото, където седял той. Затова станал и отишъл у дома си.
Облякъл се в прекрасна самурова роба, сложил тюр-бан и се върнал на празника. Щом хералдиците на емира. домакин на празника, видели, че той изглежда величествено започнали да бият барабани и да тръбят, както се полага за гост от висок ранг. Главният церемониалмайстор излязъл от двореца и придружил великолепния гост до централната част, до мястото му почти редом с емира.
Незабавно пред него поставили блюда с изумителни гозби. Без да мисли дълго, Настрадин започнал с шепи да пъха храната в тюрбана и в робата си.
– Ваши високопреосвещенство – казал емирът, – вие възбудихте любопитството ми с вашия начин на хранене, който се явява нов за мен.
– Нищо особено – отговорил Настрадин. – Робата ме доведе тук, заслужи ми храна. Тя несъмнено заслужава своята порция.

Когато Банкей проповядвал в храма Рюмон, свещеникът от школата Шинсю – от тези, които вярват в спасението чрез повтаряне на името на милосърдния Буда – завидял на огромния брой слушатели на Банкей и решил да поспори с него. Банкей вече бил прочел половината от проповедта си, когато се явил този свещеник и предизвикал такъв шум, че Банкей прекъснал речта си и попитал какво става.
– Основателят на нашата школа – започнал да се хвали свещеникът, – притежава такива чудодейни сили че когато седял на брега на река с четка в ръка, написал свещеното име на Амида на хартия, която държал неговият помощник от другата страна на реката. Ти може ли да направиш такова чудо?
– Възможно е твоят хитрец да е направил този фокус -небрежно се отзовал Банкей, – но това не е в обичая на дзен. Моето чудо е в това, че когато чувствам глад ям, когато чувствам жажда, пия.

Веднъж на едно събрание станало дума за Аравия. Един от присъстващите там казал:
– Странно място е тази Аравия! Там е такава жега, че всички ходят голи.
Настрадин Ходжа седял настрана, заслушал се в разговора и попитал с удивление:
-Добре, но ако там ходят без всякакви дрехи, тогава как различават мъжете от жените?

Веднъж цар Милинда попитал бхикша  Нагасена: 
– Очите – това ти ли си? 
Нагасена отговорил през смях:
-Не.
Цар Милинда настоявал:
– А ушите – това ти ли си?
 -Не!
– А езикът – това ти ли си? 
-Не!
– Но личността ти пребивава в тялото?
– Не, на материалното тяло само му се струва, че живее.
– Вероятно твоята истинска субстанция е разумът?
-Също не!
Милинда се разгневил:
– След като зрението, слухът, обонянието, вкусът, осезанието и разумът – всичко това не си ти, не се явява твоя истинска, съществуваща субстанция, къде пребиваваш тогава?
Бхикша Нагасена се усмихнал и на свой ред попитал:
– Прозорецът – това дом ли е?
Милинда се ядосал, но се насилил да отговори:
-Не!
– А вратата – това дом ли е? 
-Не.
– А тухлите, керемидите – това дом ли е?
-Не.
– Е тогава може би колоните и стените – това е домът?
-Също не!
Нагасена се усмихнал и казал:
-След като прозорците, вратите, тухлите, керемидите, стените и колоните – всичко това не е дом, тогава къде е всъщност къщата?
Тук цар Милинда усетил пробуждане и осъзнал единството на причините, условията и следствията, разбрал, че са неразделни и че не могат да бъдат разглеждани поотделно. Домът става дом благодарение на съчетанието на много причини и условия, човек също става човек, когато се наблюдава определено единство на причини и условия.

Живял някога един земеделец, който се придържал към философията за единство. Той вече бил постигнал някаква реализация, т.е. непосредствено усещане на висшите идеи. Но живеел, подобно на всички други земеделци, със семейството си, имал и дете. И той, и жена му необикновено силно обичали сина си, защото бил единственото им дете. Земеделецът бил високо духовно развит човек, уважаван и обичан от всички в селото.
Веднъж, докато работел на полето, към него се приближил човек и му донесъл вест, че синът му се е разболял тежко. Земеделецът се прибрал, извикал лекари, взел всички възможни мерки, но не могъл да спаси живота на детето и то починало. Всички в дома му били обзети от мъка, но умният земеделец имал вид, все едно нищо не се е случило. Той утешавал другите с думите: "Какво можеш да спечелиш, като оплакваш дете?"
На следващия ден той, както обикновено, отишъл на полето. Като се прибрал у дома, заварил жена си и другите членове на семейството да плачат и да ридаят от мъка. Жена му го упрекнала: "Колко си безсърдечен – не си пролял нито сълза за детето си." Земеделецът спокойно й отвърнал: "Снощи сънувах удивителен сън. Сънувах че съм крал, че имам осем прекрасни деца и че се наслаждавам на всички блага и удоволствия на живота.
Внезапно се събудих и сънят си отиде. И сега съм силно смутен – трябва ли да оплаквам тези осем деца или това единственото?"
Земеделецът бил мъдър и чувствал, че будното състояние е също толкова нереално, както и съня, и че единствената постоянна реалност, това е Духът, Атман (душа)

Веднъж Настрадин Ходжа и жена му седели край огъня. Нощта била студена. Ходжа четял вестник, а жена му плетяла. Домашната котка и кучето също лежали край огъня, дремели и се наслаждавали на топлината.
Изведнъж жената казала:
– Настрадин, погледни котката и кучето колко мирно живеят заедно. Защо ние не можем така?
– Защо ние не можем така? Вържи ги един за друг и Виж какво ще стане.

Един принц купил чистокръвен кон и за да го запази от крадци, го сложил в конюшня, изградена от тухли, охранявана от въоръжен пазач. Една нощ принцът не можел да заспи и решил да се разходи. Като минал покрай конюшнята забелязал, че пазачът изглежда някак си развълнуван от нещо.
– Ей! – извикал го принцът. – Какво става с теб?
– Тревожи ме един въпрос. Когато се забива гвоздей в стена, къде се дява варта?
– Важен въпрос – отбелязал принцът. – Добре е, че мислиш за това.
Той се върнал в двореца, но час по-късно, като не успял да заспи, отново тръгнал на разходка. Пазачът седял пред конюшнята, подпрял с ръце главата си и потънал в дълбок размисъл.
– А сега – обърнал се към него принцът, – за какво мислиш сега?
– Разбирате ли, това прилича на първия ми въпрос. Когато ядете геврек, какво става с дупката?
-Това е сложен въпрос – замислил се принцът. – Добре е, че се интересуваш от него.
Страдащ от безсъние, принцът за трети път минал покрай конюшнята и отново заварил пазача в затруднено положение.
– Още един въпрос? – попитал принцът.
Да, ето какво. Казвам си аз, че конюшнята е тук, стените са тук и аз съм тук. Но коня, къде се е дянал конят?

Веднъж Настрадин Ходжа влязъл в кръчмата и обявил: "Луната носи повече полза от слънцето."
Попитали го защо мисли така. Настрадин казал: "Защото през нощта ние се нуждаем повече от светлина."

Веднъж един търговец си купил за вкъщи скъп полилей. Кристален, украсен със скъпоценни камъни, той струвал цяло състояние. Търговецът окачил полилея в хола, а края на връвчицата закачил за кука на чардака.
Веднъж в дома на търговеца дошло бедно момче и помолило за стари дрехи. Пратили го на чардака, където се пазели ненужните вещи и му казали да избира, каквото му хареса. Момчето събрало чувал с дрехи и започнало да се оглежда с какво да го завърже. То забелязало опънатата връвчица и без да мисли много, я срязало.
– Раздал се страшен грохот и след миг стопанинът се втурнал на чардака. Какво направи?! – разкрещял се търговецът.
– Нищо – отговорило смутено момчето. – Аз само исках да отрежа малко парченце връвчица.
– Ти получи своето парче връвчица – мрачно отговорил търговецът – и ме разори. На другия й край висеше скъпоценен полилей…

Веднъж един търговец плавал на кораб за стока към друга страна. Изведнъж се надигнала буря, корабът започнал да се люлее толкова силно, че търговецът започнал да мисли за края на живота си. Като паднал на колене пред каютата си, той започнал да се моли:
– Боже, помогни ми! Остави ме жив! За това ще ти построя храм.
Бог чул молитвите на търговеца, пожалил го и вятърът затихнал. Търговецът благополучно се добрал до страната, където искал да попадне.
Минало известно време. Търговецът, забравил за своето обещание, отново се впуснал в морско пътешествие, предвещаващо голяма печалба. Отново се вдигнал вятър, буря отново размятала кораба така, че пътниците мислели за смъртта си. Търговецът отново застанал на колене и започнал да се моли.
– Боже, помогни ми! За това аз ще ти въздигна два храма.
Но изведнъж чул:
– Не мога – много дълго ви събирах всичките на едно място.