Чуй всички приказки

Каквато е причината, такъв е и резултатът. Каквото е семето, такъв ще бъде и плодът. Каквато е постъпката, такива ще са и последствията.
Селянинът засажда две семена в една и съща почва. Едното семе – на захарна тръстика, другото – на ним, тропическо дърво с дървесина и листа с много горчив вкус. Двете семена са в една и съща почва, получават една и съща вода, еднаква слънчева светлина, еднакъв въздух; природата им дава една и съща храна. Два мънички кълна се подават навън и започват да растат. Какво става със семето на нима? То се превръща в растение с горчилка във всяка жилка, докато всяка жилка на захар¬ната тръстика е сладка. Защо природата е толкова добра към едно растение и толкова сурова към друго?
Не, природата не е добра или жестока. Тя работи по неизменими закони. Природата само помага да се проявят качествата на различните семена. Храненето само спомага за разкриването на качествата, криещи се дълбоко в семето. Качеството, което притежава семето на захарната тръстика, е сладко. Затова тя няма да е нищо по-различно от това, да е сладка. Качеството, което притежава семето на нима, е горчиво. Затова растението няма да притежава по-различни свойства от това, да е горчиво. Каквото е семето, такъв ще е плодът.
А селянинът отива към дървото на нима, три пъти му се кланя, обикаля дървото сто и осем пъти, а след това му поднася цветя, благовония, свещи, плодове, сладки.
След това започва да се моли: "0, дух на дървото ним, бъди милостив, дай ми сладките плодове манго; искам сладките плодове манго!" Бедният дух на дървото ним не е в състояние да ги даде, няма власт да направи това. Ако някой иска сладките плодове на мангото, то той трябва да посади семена на дървото манго, и тогава няма да му се налага да иска помощ от някого, тогава всички плодове, които ще получи, ще бъдат сладките пло¬дове на мангото. Каквото е семето, такъв ще е и плодът.
Трудността ни, неведението ни се крие в това, че когато садим семената, сме невнимателни. Ние продължаваме да сеем семената на ним, а когато дойде време да се берат плодове, изведнъж се сещаме, че ни се искат сладките плодове на мангото и се отдаваме на рев и молби, и упование в плодовете на мангото. А смисъл няма никакъв.

В началото Слънцето и Луната осветявали земята еднакво ярко и силно. Но Луната искала да е на първо място.
– Господи! – казала тя. – Не е добре, че светлината на слънцето е равна на моята, тъй като никой сега не може да отличи Слънцето от Луната.
– Добре! – изрекъл Всевишния. – Отсега нататък всеки ще може да ви отличи, защото заради арогантността и завистта ти, аз намалявам твоята светлина.

Стоножката има сто крака. Заекът я видял и не могъл да повярвал. Той казал:
-Лельо, много съм смутен и не мога да си представя как се оправяш. Ако аз имах сто крака, никога нямаше да мога да ходя. Бих се оплел окончателно.
Стоножката никога не се замисляла върху този въпрос и затова не се обърквала. Но сега казала:
– Никога не съм се замисляла, ще взема да помисля.
И започнала да размишлява, осъзнала се. Погледнала си краката и се оплела. Тя паднала! Стоножката казала на заека:
– Никога не задавай такива въпроси! Винаги съм си ходила без проблеми. А сега ти ме обърка. Вече няма да мога да ходя правилно. Този проблем ще ме преследва.
Кой е пръв? Кой е втори? И цели сто крака!

Някой си от страната Чен някога, докато събирал съчки, изведнъж се натъкнал на ослепително красив елен. Той подгонил елена и го убил. Тъй като се боял, че някой ще го види, набързо скрил тялото на елена в една яма и го покрил с листа на живовляк, като ликувал и се радвал на късмета си. Скоро обаче той забравил мястото, където скрил елена.
Мислейки си, че всичко това му се е присънило, тръгнал към къщи, мърморейки си нещо под носа. По това време наблизо минавал човек, който подслушал мърморенето му. Следвайки думите му, той тръгнал и намерил елена. Като се върнал, този човек казал на жена си:
– На дърваря му се е присънило че е скрил елен, но той не знае къде точно, а аз намерих елена. Значи сънят му е действителност.
– Ти си този, който е спал – отговорила жена му. – И на теб ти се е присънил дървар. Той ли е убил елена? Има ли изобщо такъв човек? Ти си убил елена. Иначе как би могъл този сън да бъде действителност?
– Да, права си – съгласил се мъжът. Аз съм убил елена,
затова не е толкова важно дали на дърваря му се е присънил елен, или на мен ми се е присънил дървар.
Когато дърварят се прибрал у дома, започнал да се тюхка за загубения елен, а през нощта му се присънило мястото, където бил скрит еленът, и този, който го отнесъл. На сутринта отишъл на видяното насън място и всичко се потвърдило. Той предприел действия, за да си върне имуществото по законен ред.
Като приключило изслушването по делото, съдията изнесъл следното решение: "Ищецът започна с истински и мним сън. По-нататък той говори за истински сън и за мним елен. Ответникът реално е овладял елена, който се е присънил по неговите думи на ищеца. И сега ответникът се опитва да удържи плячката. По мнение на жена му и еленът, и самият дървар са само част от неговия сън, затова никой не е убивал елена. И все пак, тъй като убитият елен лежи пред нас, нищо не ви остава, освен да си го поделите."
Когато императорът на страната Чен чул за това произшествие, възкликнал: "Сигурно на съдията му се е присънило това дело."

Дърводелецът Цин направил от дърво рамка за камбаните. Когато рамката била завършена, всички се изумили: тя била толкова прекрасна, сякаш самите богове я сътворили. Видял я владетелят Лу и попитал:
– Каква е тайната на твоето майсторство?
– Каква може да бъде тайната на вашия слуга, занаятчия човек? – отговорил дърводелецът Цин. – Въпреки че все пак има някаква. Когато вашият слуга замисля да издяла рамката за камбаните, той не смее да хаби напразно своите духовни сили и непременно пости, за да успокои сърцето. След три дни пости се избавям от всяка мисъл за почести и награди, чинове и заплащане. След пет дни пости се избавям от мислите за похвали и хули, майсторство и неумение. А след седем дни пост достигам такава съсредоточеност на духа, че забравям за самия себе си. Тогава за мен престава да съществува царският двор. Изкуството ми ме обзема целия, а всичко, което ме отвлича, престава да съществува. Едва тогава аз отивам в гората и се вглеждам в небесната природа на дърветата, стараейки се да намеря съвършения Материал. Именно тук вече виждам пред очите си готовата рамка и се хващам за работа. Ако работата не ми върви, я отлагам. Когато се трудя, небесното се съединява с небесното – дали това не е причината работата ми да изглежда божествена?

Учителят на школата Винайя попитал веднъж един майстор на дзен:
– Как се дисциплинирате във всекидневния живот?
Майсторът отговорил:
– Когато съм гладен, ям, когато съм уморен, лягам да си почина.
– Но това го прави всеки. Тогава за всеки може да се каже, че и той също като вас се занимава със самодисциплина?
– Не, това е съвсем друго.
-А защо не е същото?
– Когато те ядат, те не смеят да ядат, умът им е пълен с всякакъв вид планове. Затова казвам, че това е съвсем друго.

Веднъж един ученик дошъл при учителя си и го попитал:
– Как мога да постигна свръхчувствен живот, така
че да виждам Бог и да го чувам, и да говоря с него?
Учителят отговорил:
– Когато бъдеш в състояние поне за минута да се заставиш да влезеш там, където не живее нито едно живо същество, ще видиш Бога.
– Близко ли е това или далече? – попитал ученикът.
– Това е у теб и ако можеш за малко да спреш мислите и желанията си, ти ще чуеш неизразимите думи на Бога – казал учителят.
– Как мога да чуя думите на Бога, след като няма нито да мисля, нито да говоря?
Когато не мислиш от себе си, нито ще желаеш от себе си. Когато умът и волята ти станат спокойни и пасивно се отдадат на възприемане на изразите на Вечното слово и дух. И когато душата ти разпери криле и се издигне над това, що е временно. И когато ти с отвлечено мислене заключиш въображението и външните чувства -тогава Вечният слух, зрение, реч ще ти се открият и Бог ще чуе и види чрез теб, защото ти ще бъдеш орган на неговия Дух и Бог ще говори у теб и ще шепне на твоя дух. И твоят Дух ще чуе неговия глас. Затова блажен си ти, ако можеш да се удържиш от самомислене и саможелание и можеш да спреш колелото на своето въображение и чувства, тъй като всъщност не съществува нищо освен твоя собствен слух и желания, които те възпрепятстват и не ти позволяват да видиш и чуеш Бога.

Веднъж, по време на пребиваването на Настрадин Ходжа в двора, владетелят се оплакал, че поданиците му са лъжливи. Настрадин казал: "Истините биват различни, ваше величество. Преди да могат да използват относителната истина, на хората е необходимо практически да опознаят реалната. Но те винаги се опитват да направят обратното. В резултат на това твърде безцеремонно се отнасят със собствените си изкуствени истини, някъде дълбоко у себе си чувствайки, че те не са нищо повече от измислица."
Всичко това се сторило на владетеля твърде сложно: "Нещата трябва да са или истински, или лъжливи. Аз ще заставя хората да говорят истината и с помощта на това те ще придобият навика да бъдат правдиви."
На следващата сутрин пред отворените градски порти стърчало бесило, обградено от войниците на владетеля, начело с капитана. Глашатаят обявил: "Всеки, който влезе в града, трябва, първо, правдиво да отговори на въпроса на капитана."
Настрадин, който изчаквал отвън, влязъл в града пръв. Капитанът попитал: "Къде отиваш? Казвай истината или ще бъдеш обесен."
Настрадин отговорил: "Идвам, за да бъда обесен на това бесило." "Не ти вярвам!" "Прекрасно. Ако съм излъгал, обеси ме." "Но това би означавало, че си казал истината." "Ето, именно – казал Настрадин, – вашата истина."

Един млад човек отговорил с отказ на молбата на равина да извърши добро дело, като заявил, че счита подобни дела за безполезни.
– Знаете ли, та аз не вярвам в Бога – напомнил той за себе си.
– И аз не вярвам в този Бог, в който не вярвате вие – подкрепил го равинът.

Член на Синедрион питал Христос: "Ще отидеш ли ти при него, ако те повикаме?"
Христос отговорил: "По-добре да отида на гробището, защото там няма лъжа."
Продължил членът на Синедрион: "Защо не ни признаваш, ако даже баща ти е бракосъчетан от наш член?"
"Почакайте, докато се разруши домът ви, тогава ще дойдем ние."
"За какво ще дойдете, да рушите или да градите?"
"Не разрушение и не градеж, но очистване, защото няма да се обърна към старото пепелище."
"Как така ти не уважаваш своите предци?"
"На пир се сервира в нови съдове. Уважавайки дядото, не пият от неговата чаша."