Чуй всички приказки

Ши Ченци видял Лао Дзъ и попитал:
– Чувал съм, че вие сте учител, мъдър човек и затова съм дошъл да се видя с вас. Не ме спря и дългият път. Минах покрай стотици страноприемници, краката ми се покриха с мазоли, но не смеех да спра. Сега вече видях, че вие не сте мъдрец: до мишите дупки има остатъци от ориз, да го разхвърляш, както ти падне, е немилосърдно. Вие имате много – и сварен и суров, но вие продължавате да го събирате и трупате без мярка.
Лао Дзъ с безразличие премълчал. На другия ден Ши Ченци отново се видял с Лао Дзъ и казал:
– Вчера се надсмивах над вас. Защо днес сърцето ми искрено се отказва от това?
– Аз самият си мислех, че съм се избавил от тези, които ловко познават проницателните и мъдрите – отговорил Лао Дзъ. – Ако вчера ме бяхте нарекли вол, и аз бих се нарекъл вол. Ако ме бяхте нарекли кон, и аз щях да се нарека кон. Ако срещнал някаква същност, някой й даде име, тогава, ако не приемеш името, ще приемеш от такъв беда. Аз се покорих не защото бях покорен, а покорявайки се, аз не се промених.

Благословеният разказал притча за Колелото на закона. При изкусен преписвач дошъл почтен човек и поръчал да препише възвание към Бога, за което донесъл достатъчно пергамент.
След него дошъл човек с поръчение да препише писмо, пълно със заплахи, и също дал пергамент, като подканил преписвана да приключи по-бързо.
За да му угоди, преписвачът нарушил реда и побързал с неговото поръчение, като в бързината грабнал кожата за първата поръчка. Заплашващият останал много доволен и побягнал да излее злобата си.
След това дошъл първият клиент и като погледнал пергамента, казал: "Къде е кожата, която дадох аз?" Като разбрал за случилото се, той произнесъл: "Кожата за молитви носеше благословията на изпълнението, докато кожата за заплаха е лишена от въздействие.
Неверни човече, като наруши закона на сроковете, ти лиши молитвата от сила, която трябваше да помогне на болния. Нещо повече, ти проведе в действие заплахи, които са пълни с нечувани последствия. Пропадна трудът на Архат, благословил моята кожа.
Пропадна трудът на Архат, който лиши злото от сила.
Ти пусна в света злобно проклятие и то неизбежно ще се върне при теб. Ти изтика от пътя Колелото на закона и то няма да те води, но ще пресече пътя ти."
Не пишете закони на мъртва кожа, която ще отнесе първият крадец.
Носете законите в духа и диханието на благостта ще поднесе пред вас Колелото на закона, облекчавайки пътя ви.
Неверността на преписвана може да въвлече целия свят в бедствие.

Настрадин Ходжа имал много грозно лице. Един от приятелите му казал на шега:
– Не съчувствам на никого в света както на жена ти.
– Ако я видиш, ще съчувстваш на мен – казал Настрадин Ходжа.

Някога на владетеля на една държава му се родила дъщеря. Той повикал лекаря и казал:
-Дай ми лекарство, от което дъщеря ми веднага ще порасне.
– Ще ти намеря лек, от който дъщеря ти веднага ще стане възрастна – отговорил лекарят, – само че в момента го няма, свършило се е. Трябва да се достави. А дотогава, докато не намеря лекарството, не трябва да виждаш дъщеря си. Едва след това, като й дам лека, ще ти покажат момичето.
И без да се бави, лекарят тръгнал на далечно пътешествие, за да набави лекарството.
След дванадесет години той се върнал от пътешествието си, хванал порасналото момиче за ръка и го повел при владетеля. Той видял дъщеря си, зарадвал се и си помислил: "Наистина превъзходен лекар. Дал е на дъщеря ми лекарство, от което тя е пораснала на мига." Той се разпоредил да наградят лекаря със скъпоценности.

Веднъж Нарада казал на Кришна:
– Господи, покажи ми майя.
Изминали няколко дни и Кришна предложил на Нарада да направят пътешествие в пустинята. Като изминали няколко мили, той казал:
– Нарада, искам да пия. Не би ли могъл да ми донесеш
вода?
– Почакай малко, ще ида и ще намеря вода.
И Нарада заминал. Недалеч имало село. Той влязъл в селото и почукал на една врата. Тя се отворила и на прага застанало прекрасно младо момиче. Като я зърнал, Нарада веднага забравил, че учителят чака за вода и може би умира от жажда; забравил за всичко и започнал да си говори с момичето. Целия ден той останал в селото. На следващия ден Нарада пак бил в същата къща и говорел с девойката. Разговорите прераснали в любов. Той поискал ръката й от баща й, оженили се, родили им се деца. Така минали дванадесет години. Тъстът му починал. Нарада наследил имуществото му и живял много щастливо в дома си, обкръжен от жена, деца, поля, добитък и прочее. Но ето че станало наводнение. Веднъж през нощта реката излязла от бреговете си и заляла цялото село. Къщите започнали да се рушат, хората и животните се давели и всичко било отнасяно от стремителен поток. Нарада трябвало да бяга. С една ръка той повел жена си, с другата – едно от децата, второто седяло на раменете му. Така той се опитал да премине страш¬ния разлив.
Течението обаче се оказало твърде силно и едва направил няколко крачки, детето, което седяло на раменете му, паднало и било отнесено от течението. Нарада изкрещял отчаяно и опитвайки се да спаси детето, изпуснал ръката на това, което водел, и то също загинало. Накрая жена му, която той с всичка сила притискал към себе си, за да спаси поне нея, била откъсната от него от потока и той самичък бил изхвърлен на брега. С ридание паднал на земята и горчиво заплакал. Изведнъж почувствал леко докосване и чул:
– Къде е водата? Нали отиде да ми донесеш вода и те чакам вече половин час.
-Половин час?!
В този половин час той преживял цели дванадесет години и толкова събития! Това е майя.

На един, който много години търсел истината, казали да отиде в пещера и да намери кладенец. "Попитай кладенеца какво е истината – посъветвали го, – и той ще ти я разкрие."
Като намерил кладенеца, търсачът му задал този фундаментален въпрос. От дълбините дошъл отговор: "Иди в селото и там, на кръстопътя, ще намериш това, което търсиш." Изпълнен с надежди и радостни предчувствия, човекът хукнал към селото и намерил на кръстопътя три, с нищо не отличаващи се, лавки. В едната търгували с парчета метал, в другата – с някакви дървенийки, а в третата – с тънка тел. Очевидно било, че всичко това няма никакво отношение към истината. Разочарованият търсач се върнал при кладенеца, за да поиска обяснение, но чул само: "Скоро ще разбереш." Той поискал да възрази, но в отговор звучало само ехото на собствените му възклицания. Сърдит, че са го измамили – а той именно това си и помислил, – търсачът продължил нататък в търсене на истината. Годините минавали, историята с кладенеца постепенно била забравена, когато в една лунна нощ, човекът чул
звуците на цитра. Музиката била прекрасна, изпълнява¬на с вдъхновение от велик майстор. Трогнат дълбоко, търсачът на истината почувствал, че е привлечен от свирещия на цитрата. Той гледал пръстите, танцуващи по струните, а след това започнал да разглежда самия инструмент. И тогава изведнъж възкликнал от радост: цитрата била направена именно от същите метални и дървени детайли, които той видял тогава в трите лавки без да придаде на това никакво значение. Накрая разбрал какво му е казал всъщност кладенецът. Вече ни е дадено всичко, което ни е нужно. Нашата задача е да съберем отдените елементи в едно и да го използваме по предназначение.

Един брамин си вървял към къщи, носейки на рамо козленце, което се канел да принесе в жертва. На средата на пътя го видели мошеници и започнали да си говорят: "Би било добре днес да си хапнем това козленце."
След като скроили план, те избързали напред и тръгнали срещу брамина, като предварително се разделили така, че отначало той да срещне един, после – двама, а накрая – трима.
Първият казал на брамина: "Несъмнено, благочестиви, това куче притежава големи достойнства, след като го носиш на рамо. Сигурно то отлично гони дивеча!"
И като казал това, отминал.
"Какви ги говори този негодник? – помислил си браминът. Да нося на рамо куче? Как е възможно това?!"
Когато се изравнил със следващите двама мошеници, те го попитали: "Що за непотребно дело си замислил, брамине? ЖертВен шнур, четки, стомна за вода, свещен знак на челото, а на рамо – куче! Или може би то много добре гони зайци и глигани?"
И с тези думи отминали.
Тогава браминът решил да провери себе си, хвърлил козлето на земята и много внимателно проверил ушите му, рогата, опашката и т.н.
"Ама че глупаци! – помислил си той. – Да вземат коз¬ето за куче. Как е възможно?" Той пак метнал козлето на рамо и продължил.
В този момент го срещнали тримата и казали: "Внимавай, не ни докосвай, заобиколи? Защо ли? Защото ти само на знаци си свят, брамине, а В действителност явно си лоВец, след като ходиш с куче!"
Казали и отминали.
"КакВо става тук? – помислил си браминът. – След като толкоВа хора казват едно и също, значи това е истина. А и нерядко се срещат измамници, приели чужд облик. Ами ако това е ракшаса в кучешки облик? Да не вземе сега да приеме истинския си вид!"
И Вече, без да се съмнява В нищо, браминът хвърлил козлето на земята и от страх да не се наложи после да извършва изкупителен обред, побягнал, без да се обръща.
А мошениците изяли козлето.

Поканили Настрадин Ходжа да прочете проповед на жителите на съседното село. Той се качил на катедрата и казал:
– О, хора, знаете ли вие за какво ще ви говоря аз?
Няколко хулигани, решили да се позабавляват, извикали, че не знаят.
– В такъв случай – казал Ходжа с достойнство – засега ще се въздържа от опити да обучавам подобни невежи.
На следващата седмица старейшините на селото, след като получили уверенията на хулиганите за това, че повече няма да пречат на делото със своите забележки, пак поканили Настрадин да ги посети.
– О, хора! – отново започнал Ходжа. – Знаете ли вие за какво ще ви говоря?
Някои от тези, които Настрадин гледал особено свирепо, не знаели как да реагират на това и промълвили: "Да."
– В такъв случай нямам какво да ви кажа – рязко казал Настрадин и напуснал залата.
След настойчиви молби да направи още един опит Настрадин посетил селото още веднъж и отново се изправил пред събралите се.
– О, хора! Знаете ли вие за какво ще ви говоря?
Тъй като на всички се сторило, че Настрадин чака отговор, хората завикали: "Някои от нас знаят, а някои – не!"
– В такъв случай нека тези, които знаят, да разкажат за това на тези, които не знаят – казал Настрадин, като се наканил да си ходи.

Вървял Настрадин Ходжа по улицата, някакъв човек му грабнал шапката и избягал. Ходжа разбрал, че няма да успее да хване крадеца. Без да мисли много, той се затичал към гробището, седнал на един камък и зачакал.
– Ходжа, този дето ти грабна шапката – казал един минувач, – побягна към пазара, ти защо дойде тук?
– Не се безпокой – отговорил Настрадин. – Където и да ходи – на пазара или на небето – накрая ще дойде тук.

В източната част на града, в който се родил Буда, живяла една жена. Тя се родила по същото време като Буда и цял живот живяла, където живеел той. Тя не поискала среща с него и не желаела да го вижда. Когато Буда се приближавал до нея, тя правела всичко възможно, за да се скрие. Но веднъж се случило така, че нямало къде да се дене. Тогава закрила лицето си с ръце и – о, чудо! – Буда се появил между всичките й пръсти.