Чуй всички приказки

Три мишки се приближили към отшелник, привлечени от неговата неподвижност. Той казал на всяка от тях: "Ти си се заселила в брашното. Макар че запасите от нея ще стигнат за целия ти род, от това ти не си станала по-добра…
Ти си избрала местожителство в книгите и си прогризала немалко от тях, но не си станала по-образована…
Ти си се наместила сред свещени предмети, но не си станала по-възвишена…
Казано правичката, мишки, вие можете да станете хора. Като хора вие срамите дадените ви съкровища."
Три лъва дошли при отшелника. Той казал на всеки: "Ти току-що си умъртвил пътник, който е бързал да се прибере при семейството си…
Ти си похитил единствената овца на слепеца…
Ти си унищожил коня на важен вестоносец…
Можете, лъвове, да станете хора. Сложете страшна грива и започнете война. Не се учудвайте, че хората ще се окажат по-жестоки от вас."
Три гълъба долетели при отшелника. Той казал на всеки: "Ти си изкълвал чуждо зърно и си зо сметнал за свое…
Ти си изровил лечебно растение и се приемаш за свещена птица…
Ти си се присламчил към чужд храм и в името на суеверието си ги заставил да те хранят…
Наистина, гълъби, време ви е да станете хора. Суеверието и лицемерието славно ще ви осигурят прехрана."

В едно градче, като гръм от ясно небе, пристигнала една много млада красива жена. Никой не знаел откъде е дошла тя. Произходът й бил абсолютно неизвестен. Тя била толкова прекрасна, така очарователно красива, че никой даже не си и помислил да проучи откъде се е появила. Хората наизлезли, цялото градче се събрало и всич¬ки млади хора – почти триста души, искали да се оженят за нея.
Жената казала:
– Вижте, аз съм само една, а вие сте триста. Аз мога да се оженя само за един, така че направете следното. Аз ще дойда утре отново. Давам ви двадесет и четири часа. Ще се омъжа за този, който успее да повтори „Сутрата на лотоса“ на Буда.
Младежите се втурнали по домовете се. Те не яли, не пили, не спали, те декламирали сутрата цяла нощ. Десетима успели.
На следващата сутрин жената дошла и на десетимата било предложено да декламират. Тя слушала. Всички се представили успешно.
Жената казала:
-Добре, но аз съм една. Как мога да се омъжа за десетима? Отново ще ви дам двадесет и четири часа. Ще се омъжа за този, който успее да обясни смисъла на „Сутрата на лотоса.“ Опитайте се да разберете: декламирането е просто нещо. Вие механично повтаряте нещо, без да разбирате смисъла му.
И десетимата се хвърлили към къщи и положили големи усилия. На следващия ден се появили трима. Те разбрали смисъла.
Жената казала:
– Затруднението си остава. Числото намалява, но затруднението си остава. Мога да се омъжа само за един. Затова да почакаме още двадесет и четири часа. Ще се омъжа за този, който не само е разбрал тази сутра, но е усетил и вкуса й. Бих искала да видя, че лотосът е влязъл вътре у вас, че вие сте взели нещо от него. И така, утре ще дойда отново.
Дошъл само един човек, той определено победил. Жената го взела при себе си у дома си извън града. Човекът никога не бил виждал такава къща. Тя била толкова красива, почти като от света на мечтите. Пред портите стояли родителите на тази жена. Те приели младежа и казали: „Ние сме щастливи.“
Жената влязла в къщата, а той останал малко да поговори с родителите. После те казали:
– Вървете. Тя сигурно вече ви чака. Това е стаята й.
отворил вратата, но там нямало никого. Стаята била празна, но имало още една врата, която водела към градината. Той предположил, че може би тя е в градината. Да, тя трябвало да е там, защото на пътечката личали нейните следи. Затова той тръгнал по следите. Извървял почти километър. Градината свършила и сееа той стоял на брега на красива река – но и там жената я нямало. Следите също изчезнали. Останали били само две пантофки – нейните.
Сега вече той бил озадачен. Какво се е случило? Огледал се – нямало нито градина, нито къща, нито родители, нищо. Всичко изчезнало. Той отново се огледал. Нямало ги даже пантофките, изчезнала и реката. Всичко наоколо било пустота и смях, голям смях. И се разсмял. Бил се оженил.

Живял някога един човек, комуто се приискало да заслужи благоразположението на владетеля си. Той разпитвал всички как да постигне това. Някой му казал: "Ако искаш да спечелиш благоразположението на владетеля, подражавай на маниерите му."
Той незабавно се явил при владетеля и като видял, че мига с очи, също започнал да мига, подражавайки му.
Владетелят го попитал: "Да не си болен? Да не си се простудил? Защо мигаш?"
Човекът отговорил: "Не ме болят очите и простуда също нямам. Опитвам се да спечеля твоето благоразположение, владетелю. Виждам, че ти мигаш и се старая да ти подражавам."
Като чул това, владетелят много се ядосал и веднага заповядал сурово да го накажат и да го изгонят от Царството.

Ле Дзи се учел да стреля. Като улучил целта, той поискал указания от Стража на границите. Стражът на границите задал въпрос:
– Знаеш ли защо улучи целта? 
-Не знам.
– Значи още не си овладял изкуството.
Ле Дзи си отишъл, упражнявал се три години и отново се явил с доклад. Стражът на границите попитал:
– Знаеш ли защо улучи целта?
– Знам – отговорил Ле Дзи.
– Сега си овладял изкуството! Пази и не забравяй.
Постъпвай така, изучавайки не само стрелбата, но и самия себе си и царството. Защото мъдрият човек познава не съществуването и гибелта, а техните причини.

Когато Буда още пребивавал в този свят, царица Шримала се обърнала към него с няколко въпроса, като го помолила от милосърдие да разсее някои нейни съмнения:
-Защо красивите жени нямат пари? Буда отговорил:
– Външно те са красиви, а сърцата им са пълни със зло, алчност и несправедливост. Парите са като цветята, не растат в лоша земя!
Царица Шримала отново попитала:
– Защо богаташите са толкова уродливи?
Буда отговорил :
– Уродливите притежават високи стремежи, присъщи са им търпението и усърдието – естествено е, че те вървят по пътя на богатството. Царица Шрамала пак попитала: 
– Защо има бедни и уродливи хора? Буда отговорил:
– Ако човек е мързелив и отвратителен като лицето си, откъде да се вземат парите?

Веднъж една птица кацнала на мачтата на кораб, когато той излизал в морето. След известно време тя забелязала, че около нея няма дървета и дори не се вижда земя. И полетяла на север, за да намери земя. Не намерила обаче нищо и се върнала на мачтата, починала си малко и полетяла на юг. Като не намерила нищо, отново, уморена и измъчена, се върнала обратно. Така тя летяла във всички посоки, не намирайки нищо освен вода. Накрая останала на мачтата и се примирила с положението си.

Веднъж верният ученик и последовател на Евреи от Пшисухи, раби Перец, го съпровождал по време на разходка из гората. Като слушал чуруликането на птичките, Перец казал:
– Бих искал да знам какво си говорят!
-А това, което казваш ти самият, понятно ли ти е? – поинтересувал се учителят.

Веднъж Буда казал на своите последователи: 
–  Представете си човек, тръгнал на дълъг път, че е възпрян от широк поток вода. Отсамната страна на този поток е пълна с опасности и го грози гибел, другата е сигурна и свободна от опасности. Няма нито кану, за да пресече потока, нито мост, прехвърлен до другия бряг. Представете си, че този човек е решил: "Наистина, стремителен и широк поток и няма никакви средства, за да се прехвърля на другия бряг. Но ако събера достатъчно тръстика, клони и листа и си построя от тях сал, то върху този сал, работейки усърдно с ръцете и с краката си, ще се прехвърля безопасно на другия бряг."
Сега да предположим, че този човек постъпва според намерението си: построява сал, спуска го по водата и работейки с ръце и с крака, безопасно се добира до другия бряг.
Да предположим, че като достига другия бряг, човекът си мисли: "Наистина, добра работа ми свърши този сал, тъй като с негова помощ безопасно се прехвърлих от тази страна. Да взема да го кача на раменете си и да продължа пътя си!"
Ако направи това, правилно ли ще постъпи човекът със своя сал? Как мислите, ученици мои?
Кое е правилното отношение на човека към сала му?
Наистина, човек трябва да си каже: "Салът ми беше от голяма полза, тъй като поддържан от него, работейки с краката и с ръцете си, аз безопасно достигнах другия бряг. Но аз ще го оставя на брега и ще продължа пътя си!" В този случай човекът би постъпил правилно по отношение на своя сал.
По същия начин, о, ученици, ви предлагам своето учение – именно като средство за освобождение и постижение, но не като постоянна собственост. Усвоете тази
аналогия на учението със сала. Вие трябва да оставите учението, когато достигнете до брега на нирвана.

Бащата сложил сина си на рамене и тръгнал из пазара. Детето забелязвало едно или друго нещо и казвало: "Купи ми това, тате!" И бащата купувал. Един път, втори, трети. Детето видяло свой приятел и попитал: "Да знаеш къде е баща ми?" "Глупак! – обадил се бащата. – Седиш на раменете ми, купувам ти всичко, което поискаш, а ти питаш първия срещнат: "Не си ли виждал баща ми?"
Хвърлил сина си от раменете си, дотичало куче и ухапало детето.

В едно семейство се родило момиче, което кръстили Готами. Тъй като било много слабо, го наричали Кисаготами. Омъжила се девойката, но в семейството на мъжа й се отнасяли зле с нея, защото била от бедно семейство. Когато обаче родила син, започнали да й отдават почит. Но не щеш ли, момченцето умряло. Тъй като досега тя не била срещала смъртта, не допускала хората, които искали да отнесат тялото на момчето за изгаряне. С мисълта: "Аз ще помоля за лекарство за сина си" тя взела трупчето в ръце и започнала да ходи от къща на къща, питайки:
– Да знаете лекарство за сина ми?
Хората й казали:
– Да не си полудяла, дъще? Ти търсиш лекарство за мъртвия си син.
Но тя си казвала:
– Разбира се, че ще намеря някой, който знае лекарство за сина ми.
Тогава я видял един умен човек. Той й казал: 
-Дъще, аз не знам лекарство, но познавам човек, който знае такова.
– Кой знае лекарството, господарю?
– Майстор, дъще моя, го знае. Иди при него и го попитай!
Отишла тя при Майстора, поклонила му се и го попитала:
-Знаеш ли лекарство за сина ми, господарю?
 -Да, знам такова лекарство.
– Какво трябва да направя?
– Вземи щипка синапено семе от дом, в който не е умрял нито син, нито дъщеря, нито някой друг.
Тя казала:
-Добре, господарю! – простила се с Майстора, взела мъртвия си син и тръгнала към града.
Пред вратите на първата къща помолила за синапено семе и когато й дали, попитала:
– Нали в тази къща не е умрял нито син, нито дъщеря, нито някой друг преди?
– Какво говориш? Живите са малко, мъртвите са много.
Тогава тя върнала синапеното семе и тръгнала по другите къщи, но никъде не получила желаното. Вечерта си помислила: "Ах, това е трудна работа. Аз си мислех, че само моят син е мъртъв, но в целия град мъртвите са повече от живите." Когато си помислила това, сърцето, меко от любовта към сина й, се вкоравило. Тя хвърлила сина си в гората, отишла при Майстора, поклонила му се и застанала редом с него. Майсторът я попитал:
– Получи ли синапено семе? 
– Не, не го получих, господарю. В целия град мъртвите са повече от живите. Тогава Майсторът й казал:
– Ти си мислеше, че само твоят син е умрял. Това е вечният закон на всичко живо. Царят на смъртта отнася като бърз поток в морето на гибелта всички живи същества, преди да са се удовлетворили желанията им.