Чуй всички приказки

Някога, много отдавна, живял акробат, който правел номера на бамбуков прът. Веднъж, като изправил пръта, той се обърнал към ученичката си, момичето Медакат-халика,с думите:
– Приближи се, драга, покатери се по пръта и застани на раменете ми.
– Да, учителю – отговорила тя и направила, каквото й наредил.
Акробатът казал:
– Сега, драга, пази ме добре и аз ще пазя теб. Така, следейки се един друг, като се пазим Взаимно, ще показваме умението си, ще печелим хляба си и в безопасност ще слезем от бамбуковия прът.
Но ученичката Медакатхалика казала: 
– Не е така, учителю! Вие ще пазите себе си, и аз ще пазя себе си. Така, пазейки себе си и предпазвайки другите, ние ще демонстрираме своето умение, ще печелим хляба си и безопасно ще слизаме от бамбуковия прът.

Някога в Тибет живял знаменит лама, на име Дром. Веднъж Дром видял човек, който обикалял ступа (ритуално съоръжение). – Обхождането на ступа е добро дело – казал Дром. – Но практиката е още по-добро.
Човекът си помислил: „Е, значи трябва да се четат свещени книги.“
Така и постъпил. Но веднъж Дром го видял да чете и казал:
– Четенето на свещени книги е добро дело, но практиката е още по-добро.
Човекът си помислил: „Явно и това е недостатъчно. Сега ще се заема с медитация, това със сигурност е практика.“
Заварвайки го да медитира, Дром казал:
– Медитацията е хубаво нещо, но практиката е още по-добро.
Човекът се изумил и казал:
– Как трябва да се практикува?
Дром отговорил:
– Не се привързвай към този живот, застави съзнанието си да стане практика.
и изпуснал бутилката. Пак половината масло се изляло. Като вдигнало бутилката, момчето се върнало при майка си много доволно:
– Виж, мамо, аз съхраних половината бутилка! Тя падна и можеше да се счупи. Маслото започна да се излива, можеше и всичкото да се излее, а аз съхраних половината!

Събрали се хората, за да се хвалят със силата си. Кой показвал мощта на мускулите си, кой се хвалел с украса от диви зверове, трети виждали силата в якостта на черепа, четвърти – в бързината на краката -така били възхвалявани всички части на тялото. Но един си спомнил за сърцето, останало без похвала. Замислили се хората как да отбележат силата на сърцето. Един новодошъл казал: "Вие говорите за всякакви състезания, но забравихте за едно, близко до сърцето човешко – състезание по великодушие. Нека вашите зъби, юмруци, черепи да останат малко на спокойствие, нас мерете по великодушие. То ще ускори пътя на сърцето към огнения свят."
Трябва да си признаем, че хората силно се замислили, защото не знаели как да проявят великодушие. Така явленията на любовта останали необсъдени, защото даже и вратите към нея не влезли в състезанията на силите. Право е, ако е намерено великодушие, то и любовта ще запалят огньовете на сърцето.

Търсел един отшелник на кого да даде откровение. И изнесъл списък и го сложил на кръстопътя. "Нека Висшия сам да укаже кой да намери неговите укази."
И минало момиченце и завило хляба в писания свитък. Отшелникът изготвил друг списък, и пак го сложил на кръстопътя.
Минал търговец и покрил свитъка с цифрите на своите доходи. Но отшелникът не се уморил да полага следващи списъци. И така – до края на делата и на своя ден.
Когато Висшия го попитал: "Как раздаде ти учението", той отговорил: "Не аз ще съдя коя птица ще свие най-доброто гнездо от начертанията."
Така и не знаем кой ще предаде списъка на терзание, кой на забрава, а кой ще го сложи до главата си, за да утвърди на него своята основа…
Отнесете учението на кръстопътя!

Огорчил се Пазителят на седемте врати. „Давам на хората безкраен поток от чудеса, но те не ги разпознават.
Давам нови звезди, но светлината им не променя човешкото мислене.
Потапям надълбоко Във водата цели страни, но мълчи съзнанието човешко.
Въздигам планини и учения за истината, но даже главите на хората не се обръщат на зова.
Изпращам войни и мор, но даже ужасът не заставя хората да помислят.
Изпращам радостта на знанието, но хората правят от свещената трапеза чорба.
Нямам аз знаци, за да отклоня човечеството от гибел!“
Казал висшият на Пазителя: „Когато строителят започва да строи здание, нима той оповестява всички работещи на строежа? Малка част знае за разрешените размери, на малцина е доверено предназначението на зданието. Тези, които ровят камъните на старите основи, няма да положат даже една от новите основи. Строителят не може да се огорчи от това, че в облика на работещите няма знание за същността на неговия замисъл. Той може само да разпредели работата.“
По същия начин и в съзнанието на хората ще знаем, че неразбиращите и невнимаващите могат да изпълняват само най-нисшата работа.
Нека един разбрал да се утвърди като сто хиляди мъдреци. И знаците ще се превърнат за него в начертания.

Връщали се магаре и кон от пазара. Случило се така, че магарето било натоварено до краен предел, а конят тичал с лекота.
Вървели те, върВели, минали половината път – магарето се уморило, пръхтяло, едва дишало.
– Бъди приятел, помогни – помолил той коня, – помогни ми! Вземи част от товара!
Но конят изобщо не реагирал. Като изчакало малко, магарето замолило:
– Не мога повече! Помогни!
Но конят само мърдал с уши.
Пътят започнал да става стръмен. Магарето чувствало, че всеки момент ще падне и за трети път помолило коня:
-Помогни!
– Така да бъде – съгласил се конят. – И аз ще поема нещо: ти носи товара, а аз вместо теб ще пръхтя и ще се оплаквам.
Магарето направило още десет крачки и паднало.
– Ставай, ставай, мили! – умолявал го стопанинът, но магарето не можело да се надигне. Нямало какво да се прави. Разтоварил стопанинът магарето и всичко натоварил на коня. Сега магарето подтичвало с лекота, а конят пръхтял и се оплаквал за двама…

У- чителю, благослови ни! – започнали да молят учениците.
-Да бъде волята Божия – произнесъл равинът Иоханан. – Нека страхът пред Бога да бъде така силен у вас, както и страха пред хората!
– И това е достатъчно, Учителю?
– О, само да даде Бог! Вие знаете – извършващият престъпление повтаря едно: "Само никой да не забележи направеното от мен!"

На един кораб пътувал продавач на маймуни. В свободното си време той ги научил да подражават на това, как моряците спускали платната.
Но започнала буря, моряците се хвърлили да събират платната. Маймуните обаче, тъй като знаели само как да ги спускат, минавали след тях и изпъвали въжетата. Корабът загинал, защото учителят предвидил само ясно време.
Така казал Буда, обновителят на лотоса на живота.

Веднъж един глупак хапнал сурови сусамови семена и решил, че не са вкусни. Той ги опържил, опитал ги-харесали му.
Помислил си: "А не е ли по-добре да се садят пържени семена? Тогава те ще пораснат направо вкусни."
Той опържил семената и ги посадил. Но те не покълнали.

Веднъж Ено дошъл в храма на Фа Син в провинция Гуан. Той видял как няколко монаси спорят, събрани около веещ се флаг. Един от тях казал:
– Флагът е неодушевен предмет и нищо друго, а вятърът го кара да се люшка.
На това друг монах възразил:
– И флагът, и вятърът са неодушевени предмети, а люшкането като цяло е невъзможно.
Третият протестирал:
"Люшкането е предизвикано от определено съчетание на причини и следствия.
Четвъртият предложил следната версия:
– В края на краищата няма люшкащ се флаг, това е просто вятърът, който се движи от само себе си.
Спорът се разгорял, но Ено го прекъснал със забележката:
– Не вятърът, не флагът, разумът ви се люшка.