Чуй всички приказки

Един невярващ, който освен това бил ехиден и подигравчия, дошъл при проповедника от Дубно и започнал насмешливо да твърди, че Бог не съществува.
-Ако ме убедиш в това, че има Бог, ще те призная за велик учител – заявил той на мъдреца.
– Нека да ти разкажа една притча – казал проповедникът.
Веднъж един търговец донесъл у дома ковашки мехове, дал ги на работника и казал:
-Ако ти се наложи да раздухаш огъня, разтвори меха като акордеон и пламъкът ще се разгори.
На следващия ден работникът дошъл и казал:
– Меховете не работят. Колкото и да се стараех, огънят не се разгоря.
Търговецът решил да разбере каква е работата. Надникнал в печката, а там – нито искрица. Въглените били изгаснали отдавна. Тогава той казал на работника:
~ Как искаш да се разгори огън, като него изобщо го няма. Не е останала дори искра, а без нея няма как да се разгори пламък. Да беше взел едно горящо въгленче от съседа или да беше драснал клечка – тогава работата щеше да е друга."
– Така е и с невярващия, който не допуска и мисъл, че Бог съществува – завършил проповедникът от Дубно. – Ако в теб имаше поне искрица вяра, аз бих могъл да я раздухам, както раздухват огъня с мехове. Но ти си изгасил тази искра в душата си. Затова аз няма да си хабя напразно думите за теб.

Една кукла, направена от сол, отишла веднъж при океана, за да измери дълбочината му. Тя искала да разкаже на другите колко е дълбок океанът. Но уви, не й се удало да изпълни желанието си. Веднага щом се потопила във водата, тя започнала да се топи и много скоро цялата се разтворила в океана, станала едно цяло с него. Кой би могъл да съобщи на другите кукли сведения за дълбочината на океана?

Някакъв лъжец казал на Настрадин Ходжа:

Настрадин Ходжа се върнал от столицата на империята в своето село и селяните се събрали, за да послушат разказите за неговите приключения.
– Сега мога да кажа само едно: с мен разговаря самият падишах – казал Настрадин.
Всички били поразени. Жител на тяхното село е разговарял със самия падишах! За грубите селяни това била доста пикантна новост и слуховете за това събитие започнали да се разпространяват. Но най-нетактичните сред слушателите отново дошли при Настрадин и попитали какво точно му е казал падишахът.
– Падишахът съвсем ясно за всички ми каза: "Марш от пътя!"

В дома на едни богати хора престанали да се молят, преди да седнат на масата. Веднъж на гости им дошъл проповедник. Масата била подредена много изискано, извадили най-хубавите плодови сокове и сервирали най-вкусното блюдо. Семейството седнало на масата. Всички гледали проповедника и си мислели, че сега той ще се помоли преди ядене. Но проповедникът казал:
– Главата на семейството трябва да се моли на масата, нали той е първият молитвеник в семейството.
Настъпило неприятно мълчание, защото в това семейство никой не се молел. Бащата се изкашлял и казал:
– Знаете ли, драги проповеднико, ние не се молим, защото в молитвата преди ядене винаги се повтаря едно и също. Молитвата по навик е празни приказки. Тези вечни повторения всеки ден всяка година по никакъв начин не помагат, затова ние повече не се молим.
Проповедникът учудено ги погледнал, но в този момент седемгодишното момиченце казало:
– Тате, нима аз не трябва повече всяка сутрин да идвам при теб и да ти казвам „добро утро“?

Един млад човек видял прегърбен беловлас старец и го попитал:
-Дядо, на колко години сте?
Старецът отговорил през смях:
-Тази година ставам едва на четири години!
Младият човек се втрещил, но после казал:
-Дядо, не се шегувай. Вие сте побелял, с дълга брада. Как може да сте на четири години?
– Не се шегувам. Аз наистина съм на четири години! Толкова години върших безобразия, грижех се само за собствената си изгода, кривях си душата. Едва преди четири години чух за учението на Буда. Разбрах, че трябва да се прави добро, да се прогони алчността, гневът и глупостта, с ясно съзнание да съзреш собствената си природа. Едва през последните четири години животът ми придоби смисъл и само през тези четири години усещам радост и спокойствие. Ти попита на колко години съм. Тъй като аз живея нормален живот едва от четири години, аз действително съм на четири години.

Около един уважаван учител се събрали много ученици. Занятията вървели успешно, но после тръгнал слух, че в един отдалечен град се е появил друг учител. Това сведение постепенно посадило у учениците съмнение, раздвоение на мненията, обезсилило вниманието им и ги лишило от успешност.
Веднъж учителят казал: "Ще ида в планините, вие междувременно укрепнете в усвояването на учението." Учителят си отишъл. Но скоро след това учениците неочаквано били посетени от новия учител, на когото много се зарадвали. Накрая един ученик в желанието си да каже нещо приятно на новия учител, възкликнал: "Колко твоето учение превъзхожда и е по-понятно от предното!"
Тогава новият учител смалил тюрбана си, разтворил дрехата си, сменил израза на лицето си и всички ученици разпознали в него предишния учител. Те изпаднали в смут и шепнели: "Защо си променил облика си?"
Той им казал: "Искахте да имате нов учител и превъзходно учение и аз ви помогнах за това."

Живяла някога една жена, която била чувала за небесния плод. И го пожелала. Попитала дервиш на име Сабар:
– Как мога да намеря този плод, за да постигна незабавно знанието?
– Най-добрият съвет би бил да се учиш с мен – казал дервишът. – Но ако не правиш това, ще трябва да пътешестваш по целия свят, понякога без почивка.
Тя си тръгнала и намерила друг, Ариф-мъдрия, а след това – Хаким-мъдреца, после Маджуд-безумния, Алим – учения и много други…
Така прекарала тридесет години в търсене. Накрая стигнала до една градина. Там растяло небесното дърво и на един от клоните му висял ярък небесен плод. Около първото стоял Сабар, първият дервиш.
– Защо не ми каза, когато се срещнахме първия път, че ти си пазителят на небесния плод? – попитала го тя.
– Защото ти не би ми повярвала. Освен това дървото дава плод само веднъж на тридесет години и тридесет дни.

В Бухара имало един богат и щедър господар. Той заемал висок ранг в йерархията на света – тайната йе-рархия. Бил известен като Президента на света. И всеки ден той раздавал злато само на една категория хора: болни, вдовици и т.н. Нищо не получавали тези, които отваряли уста. Но не всички умеели да мълчат. Веднъж, когато бил ред на адвокатите да получат своя пай от щедростта, един от тях не успял да се удържи и молил, както можал. И не му дали нищо. Но той не спрял опитите си дотук. На следващия ден давали на инвалидите, затова той се престорил, че има увредени крайници. Но Президента го познал и той отново не по¬лучил нищо.
Отново и отново опитвал той, даже като жена се маскирал, но всичко било безполезно. Накрая адвокатът намерил един гробар и помолил да го затвори в ковчег. "Когато Президента мине наблизо, казал адвокатът, той може би ще реши, че съм труп и може би ще подхвърли малко пари за моето погребение. А аз ще дам част от тях на теб."
Така и станало. Благодарение на хитростта им, златна монета паднала от ръцете на Президента право върху ковчега. Адвокатът я грабнал бързо, за да не я вземе гробарят и след това се обърнал към благодетеля: "Вие ми отказахте щедрост, но аз все пак се добрах до нея!"
"Нищо не можеш да получиш от мен, докато не умреш" – казал щедрият човек.

Някога живели двама мъдреци. Единият от тях се заблуждавал, но много хора вярвали, че той е велик човек. Вторият бил истинска съкровищница на висшето знание. Много хора вярвали и в него.
В резултат на стихийно бедствие и двамата мъдреци, заедно с последователите си се изправили пред съда на ангелите, които определят по-нататъшното местонахождение на човешките души.
Ангелите разпитали всеки. След това обявили, че последователите на първия мъдрец ще отидат с него в ада, а обществото на втория ще го съпроводи в рая.
Мъдреците и всички събрани души били в недоумение. Те попитали ангелите: "На какво основание е изнесено такова решение?"
Ангелите отговорили: "И двамата мъдреци и учениците им са вярващи. Но първият, въобразявайки си, че вярва в нещо висше, в действителност е вярвал само в себе си. Последователите му не биха били негови ученици, ако са нямали вътрешно желание да се прекланят пред него. Вторият мъдрец е вярвал само в истината. Неговите последователи са били свързани с него само защото вътрешно са търсили не него, а истината.
Съществуването след смъртта не е нищо друго, освен обитаване на истината. Ако законите й бяха установени от хората, историята щеше да е друга. Но това е реалността, а не теорията, затова нашето решение е неизбежно."