Чуй всички приказки

Един човек бил богат, обличал се в порфира и визон и всеки ден пирувал блестящо.
Също така имали един бедняк на име Лазар, който лежал пред вратите му целия в струпеи. И желаел да се напие с трохичките, падащи от масата на богаташа. И кучетата идвали и облизвали струпеите му.
Умрял беднякът и бил отнесен от ангелите в лоното Авраамово. Умрял и богаташът и го погребали.
И в ада, целия в мъки, той надигнал очите си, видял в далечината Авраам и Лазар в лоното му и през вопъл казал: "Отче Аврааме! Смили се над мен и изпрати Лазар, да намокри края на пръста си във водата и да го сложи на езика ми, защото се мъча аз в тези пламъци."
Но Авраам казал: "Чедо! Спомни си, че ти вече получи своето добро в твоя жиВот, а Лазар – злото; сега той тук се утешава, а ти страдаш. И отгоре на всичко това между нас и вас лежи огромна пропаст, така че желаещите да преминат оттук при вас не могат, а също и оттам към нас не преминават."
ТогаВа той казал: "Тогава те моля, Отче, изпрати го в дома на баща ми, защото имам пет братя: нека им засвидетелства той, за да не дойдат и те В тоВа място на мъчения."
Авраам му казал: "Те имат Мойсей и пророците. Нека да слушат тях."
Богаташът казал: "Не, Отче Аврааме! Но ако някой от мъртвите отиде при тях, ще се окаят."
Тогава Авраам му казал: "Ако не слушат Мойсей и пророците, тогава който и от мъртвите да възкръсне, няма да повярват."

Един просяк дошъл при раби Шмелке. Оказало се, че в дома на раби няма пари, затова той дал на просяка пръстен. Жената на раби, като разбрала за това, започнала да го укорява, че е дал на някакъв случаен просяк толкова ценна вещ, с толкова голям и ценен камък. Тогава раби Шмелке извикал просяка и му казал: "Току-що разбрах, че пръстенът, който съм ти дал, е много ценен. Така че внимавай, да не го продадеш твърде евтино."

Чжуан Дзи се срещнал с царя на царство Лу и той му казал:
– В Лу има много конфуцианци, но малко ваши последователи.
– В Лу има малко конфуцианци – възразил Чжуан Дзи.
– Как може да се говори, че са малко, когато по цялото царство се разхождат хора с конфуциански дрехи?
– Чух, че конфуцианците носят кръгла шапка в знак, че познават бремето на небесата – казал Чжуан Дзи. – Чух, че ходят с квадратни обувки в знак на това, че познават формата на Земята, закачат на пояса си на разноцветна връв нефритов напръстник за стрелба в знак на това, че решават нещата веднага. Благородните мъ¬же, притежаващи това учение, едва ли носят такива дрехи, а тези, които носят – едва ли знаят това учение. Вие, господарю, разбира се, мислите различно. Но защо не обявите в цялото царство: "Тези, които носят такива дрехи, без да знаят това учение, ще бъдат осъдени на смърт!"
Тогава царят заповядал да огласят повелята пет дни и в Лу повече не посмели да носят конфуциански дрехи.
Само един мъж в конфуциански дрехи спрял пред царските порти. Царят го призовал, задал му въпрос за държавните дела, и онзи, отговаряйки, се оказал неизтощим в хилядите варианти и множеството оттенъци.
– В цялото царство Лу само един конфуцианец? – удивено възкликнал царят.
– Ето това вече действително е много! – казал Чжуан Дзи.

Един човек с жена си и сина си се заселил в града. Построили си дом, но в него се появила змия и започнала да му вреди. Отначало повредила крака на коня му, след това уморила сина му, после – жена му и накрая самият стопанин станал нейна жертва.
Всеки път, когато змията причинявала вреда на стопанина, той се канел да я убие, но щом се стигало до това, да претвори намерението си в действителност, намирал на пътя си жълтица и зарадван от находката, се връщал обратно.

Веднъж един много уважаван равин навестил свой по-млад колега, известен с изключителната си набожност. Старият човек бил впечатлен от задълбочеността, с която той отправял молитвите си и изучавал древните книги. Затова се заинтересувал от причината за това непоколебимо благочестие. Стопанинът обяснил, че когато се съсредоточава напълно в своите занимания, той се отделя като с ограда от външните фактори, които биха могли да отвлекат вниманието му. Действително, гостът забелязал, че много от съседите на младия равин са заети с дела, доста далеч от благочестието. Неговият коментар за чутото и видяното прозвучал така:
– Когато навън е студено, човек може да се стопли по два начина. Първият – да облече кожено палто, вторият – да разпали огън. Но топлото палто ще грее само един човек, а огънят ще сгрее всеки, който се доближи до него.

Веднъж, вървеики по пътя в тъмна нощ, един дервиш чул вик за помощ, който идвал от дъното на изоставен сух кладенец.
– Какво се е случило? – извикал дервишът, като надникнал в кладенеца.
– Аз съм филолог-отговорил глас.- Като не намерих пътя в тъмнината, за нещастие пропаднах в тази дълбока яма и сега не мога да се измъкна оттук.
– Дръж се, приятелю, само да намеря стълба и въже – отговорил дервишът.
– Чакайте малко – извикал филологът, – вие се изразявате неграмотно, на всичко отгоре произношението ви за нищо не става. Много ви моля да ги поправите.
– Ако това е по-важно от техния смисъл, за вас ще е по-добре да постоите там, където се намирате сега, докато аз се науча да говоря правилно – отговорил дервишът и продължил по пътя си.

Веднъж Настрадин Ходжа сякъл дърва в гората, а в това време един вълк сдавил магарето му. Когато Ходжа се върнал, вълкът се втурнал да бяга. Някой вдигнал шум: „Стража, дръжте го!“ Ходжа отбелязал: „Ех, защо, човече, безсмислено викаш. Вълкът си е напълнил тумбака и сега му е трудно да се изкачва нагоре по планината. Пожали го!“

Веднъж при Буда дошъл човек много културен, много образован и много учен. И задал на Буда въпрос. Буда казал: "Разбира се. Само че не мога да отговоря направо сега." Човекът се учудил: "Защо не можете да отговорите? Зает ли сте, или нещо друго ви пречи?" Той бил много важен човек, добре известен в цялата страна и, разбира се, се почувствал обиден, че Буда е толкова зает и не може да му отдели малко време.
Буда казал: "Не, не е там работата. Имам достатъчно време, но сега вие няма да сте в състояние да възприемете отговора." "Какво имате предвид?" "Има три ти¬па слушатели – казал Буда. – Първият тип е като гърне, обърнато с дъното нагоре. Може да се отговаря, но нищо няма да влезе в него. Той е недостъпен.
Вторият тип слушатели е подобен на гърне с дупка на дъното. Той не е обърнат с дъното нагоре, намира се в правилно положение; всичко е, както трябва да бъде, но на дъното му има дупка. Затова изглежда, все едно се пълни, но това е само за миг. Рано или късно водата ще изтече и то отново ще се изпразни. Очевидно само на повърхността изглежда, че нещо влиза, но всъщност нищо не влиза, защото нищо не се задържа.
И накрая, има трети тип слушатели, които са като гърне, което не е обърнато с дъното нагоре и не е с пробито дъно, но което е пълно с отпадъци. Водата може да влезе в него, но в момента, в който влезе, веднага загнива.
Вие принадлежите към третия тип. Затова ми е трудно да ви отговоря направо сега. Вие сте пълен с отпадъци, тъй като сте толкова знаещ. Това, което не сте осъзнали, не сте познали – това са отпадъците."

Един демон решил да постави свят отшелник в безизходно положение. За това демонът похитил най-свещените предмети и ги поднесъл на отшелника с думите: "Ще приемеш ли от мен?" Демонът се надявал, че отшелникът няма да приеме даровете и по този начин ще предаде свещените предмети. Ако ги приеме, с това ще встъпи в сътрудничество с демон.
Когато този ужасен гост казал своето предложение, отшелникът не направил нито едното, нито другото. Той станал възмутен и с цялата сила на духа заповядал на демона да хвърли предметите на земята, с думите: "Тъмен дух, няма да удържиш тези предмети, ще си отидеш унищожен, защото моята повеля идва свише!"

Веднъж един ученик попитал дзенмайстора:
– Учителю, как се влиза в дао?
– Чуваш ли ромоленето на ручея? – с въпрос отговорил на въпроса майсторът.
– Да. И какво от това? – отново попитал ученикът.
– Това е пътят, за да се влезе.