Чуй всички приказки

Веднъж някакъв ученик забелязал, че учител беседва с преминаващ стрелец. Ученикът попитал с удивление: "Какво знамение може да има подобна беседа?"
Учителят казал: "Попитах го как прави здрав лък и как улучва целта. Винаги е уместно да се разсъждава за якостта, за точността, за умението."

Млада жена боледувала тежко. Като дошло време да умира, тя казала на мъжа си: "Аз така те обичам, че не искам да те напускам. Не отивай при друга жена. Ако го направиш, ще се връщам като привидение и постоянно ще те тревожа."
Скоро след това тя напуснала този свят. Три месеца мъжът й спазвал последната й воля, но после срещнал друга жена и се влюбил в нея. Решили да се оженят. Веднага след годежа вдовецът започнал да има привидение. Всяка нощ се явявала жена му и го упреквала за това, че не си държи на думата. Отгоре на всичко тя се оказала прозорлива – в детайли му изреждала всичко, което се случвало между него и новата му. Възлюбена Когато и да подарял подарък на невестата си , тя точно го описвала. Привидението даже повтаряло разговорите между тях и това така го дразнело, че той не можел да спи. Някои му подсказал да се обърне към дзенмайстор, които живеел недалеч от селото. Накоа я отчаян, нещастният вдовец отишъл при него за помощ.
-Значи бившата ти жена се е превърнала в привидение и знае всичко, което правиш, – заключил майсторът – Каквото и да кажеш, каквото и да подариш на любимата си, тя знае всичко. Тя трябва да е много знаещо привидение. Трябва да се гордееш с такова привидение. Когато се появи, сключи договор с нея. Кажи й, че след като знае всичко и нищо не можеш да скриеш от нея, то ако успее да ти отговори на един въпрос, обещаваш да разтрогнеш брака си и да останеш сам. 
– Какъв въпрос трябва да задам? – попитал онзи. Монахът отговорил:
– Вземи пълна шепа соеви зърна и я попитай точно колко зърна имаш в ръката си. Ако не успее да отговори, ще разбереш, че тя е само плод на твоето въображение и повече няма да те безпокои.
Едва явил се духът на жена му, вдовецът я поласкал, че тя знае всичко.
– Наистина – отговорило привидението, – знам и това, че днес си бил при майстор на дзен.
– Е, ако знаеш толкова много, кажи ми колко зърна има в ръката ми – поискал вдовецът.
Нямало обаче кой да отговори на въпроса му – привидението изчезнало.

На несправедливо хвърлен в затвора тенекеджия позволили да получи молитвено килимче, изтъкано от жена му. Всеки ден той се просвал на него в молитва. След известно време казал на своите тъмничари:
-Аз съм беден и лишен от дрехи, а и вие получавате нищожно заплащане. Но аз съм тенекеджия. Донесете, ми метал и инструменти и аз ще майсторя малки неща, които вие ще можете да продавате на пазара. Така всички ще имаме изгода от това.
Тъмничарите се съгласили и скоро те и тенекеджията започнали да получават пари, с които си купували храна и всичко необходимо.
Веднъж, когато тъмничарите се приближили до ки¬лията, вратата била отворена, а затворникът го нямало.
След много години, когато невинността на тенеке-джията била доказана, човекът, който го изпратил в затвора, го попитал как е успял да избяга, какво вълшебство е използвал. А той отговорил:
– Цялата работа е в шарката и в шарката вътре в шарката. Жена ми е тъкачка. Тя намери човек, който направил ключалката на вратата на килията и взе чертежа от него. Тя го втъка в килимчето в това място, до което аз се докосвах по пет пъти на ден по време на молитва. Аз съм работил с метал и шарката ми се стори подобна на устройството на ключалка. Измислих планът с правенето на разни неща, за да си набавя метал за ключа и избягах.

Веднъж един демон седял в образ на човек и си клател краката. Виждащ с духовни очи го попитал: 
– Защо нищо не правиш?
Демонът отговорил:
– Нищо не ми остана да правя вече, освен да си клатя краката.: хората правят всичко по-добре от мен.

Един собственик поканил майстор да боядиса лодката му. По време на работа лодкарят забелязал дупчица на дъното, запълнил я, завършил боядисването, взел парите и си тръгнал. А на другия ден при него дотичал собственикът на лодката.
– Ето ви парите за поправката – казал той и протегнал кесия със злато.
– За какво? – учудил се майсторът. – Аз получих повече от достатъчно!
– Да – потвърдил собственикът. – Но това бяха парите за боядисването на лодката, а тези ти ги плащам за ремонта.
– За такава дреболия? – изумил се лодкарят. – Това не ми отне много време. Даже не бях си и помислил да искам пари за такава дреболия…
– Тази дреболия, както я наричате вие – отговорил собственикът на лодката, – спаси живота на децата ми. Аз бях забравил за дупката, разплатих се с вас и заминах по работа. А децата през това време взели лодката и отплували в морето. Бях отчаян, помислих, че са загинали! Когато децата се върнаха благополучно, се изясни, че дължим тяхното спасение на вас…

В една ковачница ремонтирали два плуга. Те изглеждали еднакви. Единият от тях останал да стои в ъгъла на плевнята. Животът му бил по-лек от този на другия плуг, който селянинът натоварил на другата сутрин на каруцата и докарал на полето. Там той станал красив и блестящ. Когато двата плуга отново се срещнали в плевнята, с учудване се погледнали един друг. Плугът, който не влизал в работа, бил покрит с ръжда. Със завист гледал той блестящия си другар.
– Кажи, как стана толкова красив? На мен ми беше толкова добре в тишината на плевнята да си стоя в моя ъгъл.
– Това бездействие те е развалило, а аз станах красив от труда.

Един владетел след държавен съвет взел глинената ваза и я разбил пред очите на всички. Когато го попитали за значението на направеното, той казал: "Напомням за непоправимостта." Когато разбиваме най-простия предмет, ние все пак разбираме непоправимостта, колко непоправими са мислените дейния!

Веднъж Настрадин Ходжа помолил жена си да приготви много халва и й дал всичко необходимо за това. След това изял почти всичката халва.
Посред нощ Ходжа събудил жена си.
– Хрумна ми важна мисъл.
– Каква?
– Донеси ми остатъка от халвата и ще ти я кажа. Жената донесла халвата и повторила въпроса си. Но Настрадин първо се справил с халвата, а после казал:
– Дойде ми наум, че човек никога не бива да си ляга да спи, преди да е изял всичката халва, приготвена през деня.

Когато Господ, обкръжен от тълпа небесни жители, провъзгласил: "Ще направим човека по свой образ и подобие", пред Божествения престол се явила Истината, поклонила се и казала: 
– Не създавай човека, защото той ще бъде изпълнен с лицемерие и лъжа.
Но след нея пред трона се изправила Милостта и помолила да го създаде – милосърден и добър. След това се явил мирът и замолил:
– За какво ти е този зъл и коварен човек?
Но Правосъдието се изправило и казало:
– Сътвори го, защото той ще се застъпи за бедния, ще защити осиротелия и злочестия.
Като изслушал това, Господ взел Истината и я хвърлил на земята.
– Защо правиш това – попитали ангелите. – Та нали Истината е твоят печат!
И отговорил Господ:
– Човекът ще върви по пътя на Истината, ще я заобича с цялата си душа, и тогава ще се възнесе отново при мен.

Абу Наджим посетил обществото на един от последователите на суфизма, известен под името Далил.
Далил казал: "Вижте как ние в нашия орден разсъждаваме за красотата на Божествената любов! Погледнете как се предаваме на суровия аскетизъм и себеотричане! Погледнете как четем класиците и повтаряме изказвания, как подражаваме на деянията на Великия избраник! Погледнете какво уважение сме спечелили: навсякъде ни се възхищават, смятат ни за образец и ние действително зидаме основата на здраво здание!"
Абу Наджим не казал нищо. Той изпратил един от учениците си – Атийя, да открие в един от градските квартали молитвен дом, където се провеждали без прекъсване религиозни служби. Много от учениците на Далил, приучени към религиозните обреди, жадувайки за повече, напуснали своя майстор и се устремили към новия светия. След това Абу Наджим поръчал на един невеж безбожник да открие ефирна текия с особена структура, под блестящите сводове, на която се четели проповеди и се декламирали опияняващите думи и поеми на Божествената любов. Друга част от учениците на Далил се Устремили натам, завладяни от чудото. После Абу Наджим отворил школа, където се практикувало ритмичво въртене под ръководството на най-изявения мошеник в Самарканда и много от учениците на Дапил, подмамени от новото течение, намерили удовлетворение във вълнуващите усещания от присъствието там. Някои да¬же предполагали, че резултатът от тази практика е правенето на чудеса.
Като не се удовлетворил с това, безжалостният Абу Наджим поръчал на един тесногръд църковник денем и нощем да чете изказванията и да описва деянията на древните майстори, като към тази декламация прибавял обширни откъси от суфистките класици. Още една част от последователите на нещастния Далил се присъединили към този "светец" и поглъщали това, което им давал той. Последният акт бил откриване на Дом на повторенията, в който Абу Наджим предлагал твърда практика на суров аскетизъм и настоявал за огромни жертви от страна на всички, които го посещавали. В стените на дома се тълпели принцове и селяни, богати и бедни, търговци и чиновници, които гръмко изисквали изпитания и желаели да бъдат подложени на страдание в името на благородна цел.
От стотиците ученици на Далил само трима останали верни на своя учител. Абу Наджим отишъл при него в манастира и казал: "Аз направих всичко, каквото можах, за да покажа теб на теб. Сега ти остава само да изпиташ тези тримата: действително ли са последователи на нещо, или са с теб по навик и от сантименталност, или – а то е твърде възможно, да са с теб, напук на общото поведение, което може да се очаква от някои при определени обстоятелства."
Далил се хвърлил в краката на истинския Учител и казал: "Сега, когато разбрах, че страдам от дребно тщеславие и че моите ученици са излъгани и са жадни за фокусници, мога ли да имам поне слаба надежда да стана ваш последовател?"
Абу Наджим отговорил: "Докато си убеден, че изпитваш неприязън към тщеславието и че не получаваш удоволствие от това, че другите разчитат на теб, не можеш. Това, което ние трябва да продаваме, ни е поверено от стопанина. И то не следва да бъде давано за такова жалко заплащане като физическото страдание, парите, които хората искат да заплатят, за да придобият нещо, или за чувствено удоволствие, възприемано като служене на Бога."
Далил казал: "Но традицията не казва ли, че да се жертваш, е достойно?"
Абу Наджим отговорил: "Това е било казано на хора, които вече са преодолели тщеславието. Ако не си направил първата крачка, как можеш да се опиташ да направиш втора?"