Чуй всички приказки

В дзенхрам можел да се отбие всеки странстващ монах, на когото се удавало да спечели диспут за будизма срещу някой от живеещите в него. Ако претърпял поражение, му се налагало да продължи напред.
В един храм в северна Япония живели заедно двама братя монаси. Големият бил учен, а малкият – глупав и едноок. Веднъж странстващ монах поискал приют, предизвиквайки ги, както се полага, на диспут за тънкостите на учението. Уморен от занятията през деня, големият брат заповядал на малкия да отиде вместо него. "Иди и предложи да дискутирате мълчаливо" – предупредил го той.
Младият монах и странникът влезли в храма и седнали там. Скоро пришелецът станал и влизайки при големия брат, казал:
– Малкият ти брат е невероятен човек, той спечели диспута.
– Разкажи ми как стана това – помолил големият.
– Първо аз вдигнах един пръст – започнал странникът, – представяйки Буда, просветления. Той вдигна нагоре два пръста, обозначавайки Буда и неговото учение. Тогава аз вдигнах три пръста, символизирайки Буда, учението му и неговите последователи, живеещи в хармония. На това той размаха под носа ми свит юмрук, показвайки, че всичко произлиза от едно и също осъзнаване. Затова той ме победи и аз не мога да остана повече тук.
Като казал това, пътникът си тръгнал.
– Къде е той? – попитал малкият брат, втурвайки се в помещението.
– Разбрах, че си го победил.
– Не го победих, но затова пък сега ще го надвия!
– Я ми разкажи за диспута.
Едва ме зърнал, той веднага вдигна един пръст, нагло намеквайки, че имам само едно око. Тъй като е чужд човек, реших да бъда вежлив с него и вдигнах два пръста, поздравявайки го за това, че има две очи. Тогава този безсрамен негодник вдигна три пръста, показвайки, че имаме всичко на всичко три очи за двамата. Тука освирепях и тъкмо щях да го набия, когато той избяга.

Една жена се обърнала към Настрадин Ходжа за съвет:
– Най-почтени, имах един мъж. Той така ме навикваше. Сега съм с втори, а той всеки ден ме бие. Какво да правял Посъветвайте ме как да се спася от побоите.
-Дъще, моли се на Аллах, да му даде дълъг живот! -отговорил Ходжа.
– Как така? – учудила се жената.
– Първият мъж те е навиквал, този те бие. Ако умре вториян и ти се омъжиш за трети, той направо ще те убие. 3атова понасяй търпеливо побоите и се моли на Аллах вторият ти мъж да живее по-дълго.

Един гуру давал наставления на своя ученик:
– Единствено Бог е твой, никой друг не ти принадлежи.
Ученикът удивено го попитал:
-А майка ми, жена ми, които така се грижат за мен, които ме обичат и са така нещастни, когато не ме виж¬дат, те са мои нали?
Учителят отговорил:
-Тук грешиш. Аз ще ти покажа, че нито една от тях не те обича истински. Не вярвай нито за миг, че твоята жена или майка ти ще жертва живота си за тебе. Можеш да опиташ, и ще видиш. Иди си у дома и се престори, че чувстваш страшна болка, а аз ще дойда и ще ти покажа какво да правиш нататък.
Ученикът направил така, както му било казано. Извикали лекари, но нито един не можел да му донесе облекчение. Майка му изглеждала много измъчена и въздишала. Жена му и децата плачели. В този момент влязъл гуруто.
-Тази болест е много сериозна – казал той. – И аз не виждам никакъв начин да се спаси болният, освен ако някой не се съгласи да даде живота си за него.
При тези думи на лицата на всички се изписал ужас. Учителят, се обърнал към старата майка с думите:
-Да живееш или да умреш, не е ли все едно за вас на вашата възраст, ако загубите сина си, който храни вас и цялото семейство. Ако можете да дадете за него живота си, то аз бих могъл да го спася. Ако вие, майката не можете да принесете тази жертва, то кой още на све-та ще поиска да го направи?
Но старата жена, запъвайки се, проговорила през сълзи:
-Отче, готова съм да направя всичко, което заповядате, за да спася сина си. Но как да напусна малките дечица? Това е моето нещастие – децата стоят на пъ-тя ми и аз не мога да се съглася.
Слушайки този разговор между гуруто и майката на мъжа си, жена му, горчиво плачейки и обръщайки се към своите родители, казала:
– Заради вас, скъпи мамо и татко, аз не мога да направя тази жертва.
По този начин всеки си намерил причина. Тогава гуруто се обърнал към ученика си с думите:
– Виждаш ли, никой не е съгласен да даде живота си за теб. Сега разбираш ли какво имам предвид, когато казвам, че никой не ти принадлежи?

Има два случая, в които Господ не може да не се усмихне.
Когато човек е тежко болен и смъртта е близо, а лекарят казва на майката на болния: "Не се бойте, аз ще го спася", той забравя, че в основата на всяко събитие от живота или смъртта лежи волята на Бога. И чувайки неговите думи, Господ се усмихва, мислейки си: "Колко глупав трябва да е този човек, който се хвали, че ще спаси живота на пациента си, който умира по моя
воля."
И още Господ се усмихва, когато двама братя си поделят собствеността. Те измерват земята и казват: "Тази част е моя, а тази – твоя." И Господ се усмихва, мислейки си: "Цялата вселена ми принадлежи, но тези глупави братя казват: "Тази част е моя, тази – твоя."

Един млад човек попитал равина: "Чували сме, че в миналото, в старите златни дни, се случвало хората да видят Бога със собствените си очи, да се срещнат с Бога. Случвало се е Бог да ходи по земята. Случвало се е да нарича хората с техните имена. Бог бил много близко. Какво става сега? Защо ние не можем да го видим? Защо той се крие? Къде е отишъл той? Защо е забравил земята? Защо повече не ходи по земята? Защо вече не държи за ръката хора, препъващи се в тъмнината? По-рано се е случвало да го прави."
Старият равин погледнал ученика и казал: "Сине мой, той и сега е там, където е бил, но хората са забравили да се покланят достатъчно ниско, за да го видят."

Веднъж един човек отишъл в града при велик мъдрец. Изяснило се, че мъдрецът живее във вехта съборетина в покрайнините. В жилището му нямало нищо освен продънено легло и затрупана с книги маса, зад която старецът седял, потънал в четене. Гостът се обърнал към него с въпрос:
– Къде живее мъдрецът?
– Вие търсите мен – обяснил старецът. – Какво толкова ви учуди?
– Не разбирам. Вие сте велик мъдрец, имате много ученици. Името ви е известно в цялата страна. Би трябвало да живеете в дворец.
– А вие къде живеете? – попитал старецът. -Живея в имение – в голям, богат дом.
– А как си вадите хляба?
Гостът разказал на собственика на съборетината, че той е търговец и два пъти годишно пътува до големия град за стока, която след това препродава на търговците на дребно. Старецът го слушал внимателно, след което се поинтересувал къде отсяда в големия град.
– В една стаичка в малка страноприемница – отговорил той.
Ако някой ви посети там, в тази малка стаичка, той би могъл да попита: "Защо вие, състоятелен човек, живеете в такава бедна стаичка?" А вие бихте могли да отговорите: "Аз съм тук за малко. Тук имам всичко, което ми е необходимо. Елате в истинската ми къща, и ще видите, че тя е съвсем различна." Същото би било справедливо и за моето пристанище. Аз съм тук само за малко. Този материален свят е само път. В истинския ми дом всичко изглежда различно. Елате в духовното ми жилище – и ще видите, че живея в дворец.

Някога, много отдавна съществувал град, състоящ се от две паралелни улици. Веднъж някакъв дервиш преминавал от едната улица на другата и жителите на тази улица забелязали, че очите му са пълни със сълзи. "Някой е умрял на съседната улица!" -извикал един от тях и веднага всички деца, които играели наблизо, подели Вика.
Всъщност дервишът плачел, защото малко преди това чистил лук.
Викът се разраствал и скоро го чули и на съседната улица. Жителите и на двете улици били така опечалени и изплашени, като си въобразили, че при съседите им се е случило нещастие, че не се решили даже да се поинтересуват помежду си за причината за вълнението.
Един мъдър човек, опитвайки се да ги успокои, посъ¬ветвал и едните, и другите да се поинтересуват един от друг какво се е случило. Твърде възбудени, за да вникнат в съвета му, те отговорили: "Нали и така знаем, че съседите ни са постигнати от голямо нещастие."
Това известие се разпространило подобно на пожар и скоро никой от жителите на града не се съмнявал, че някой е обречен.
Малко дошли на себе си и всички решили да напуснат тези места, като така спасят живота си.
И ето, жителите на града изцяло се евакуирали. Минали сто години. Градът все още е пуст, а недалеч от него има две села. Жителите и на двте села от поколение в поколение предават легенда за това, как някога навреме избягали от обречения град, в който живеели, и се спасили от неизвестно бедствие.

Една девойка много обичала да се оглежда. Веднъж погледнала в огледалото, но не могла да види лицето си. Помислила си, че трябва да е загубила главата си и започнала да я търси, изпълнена със силно безпокойство.

По пътя към царството Чу на излизане от гората Конфуций видял Гърбавия, който ловял цикади толкова ловко, все едно ги събирал по земята.
– Нима си толкова изкусен? Или имаш Път? – попитал Конфуций.
– Има Път – отговорил Гърбавият. – В петата-шестата луна, когато настъпва времето за лов на цикади, аз слягам топчета на края на своята пръчка. Ако успея да сложа едно върху друго две топчета, значи няма да изпусна много цикади. Ако ми се удаде да сложа три топчета – ще изпусна една от десет, а ако успея да удържа
пет топчета, тогава ще хвана всичките без затруднения.
Аз стоя като стар пън, а ръцете си държа като сухи ни. И в целия огромен свят, сред цялото множество неща, мен ме занимават само крилатите цикади. Аз не гледам настрана и не бих заменил крилцата на цика-дите за всичките богатства на света. Мога ли да достигна желаното?
Конфуций се обърнал към учениците и казал: – Когато помислите са събрани в едно, духът е безметежно спокоен.

Няколко пъти Настрадин Ходжа носил у дома дроб. Жена му нагостявала с дроба мил приятел, а вечерта слагала пред Настрадин нещо месено. Веднъж Ходжа казал на жена си: "Слушай, няколко пъти носих дроб вкъщи, но все не успявам да го опитам. Къде се дява той?" "Котката го краде" – отговорила жената.
Тогава Настрадин станал и скрил брадвата в един сандък. "От кого криеш брадвата?" – попитала жена му. «От котката" – отбелязал Ходжа. Жената учудено попитала: "Но защо й е на котката брадва?" На което Настрадин възразил: "Нима този, който краде дроб, който струва всичко на всичко два акча (дребна разменна монета) няма да вземе брадва, която струва четиридесет акча?"