Чуй всички приказки

При качване на кораба откраднали на един пътник кесията със злато. Всички се възмутили, но пострадалият се усмихвал и казвал: "Кой знае?"
Извила се буря и корабът се разбил. Само един пътник бил изхвърлен на брега.
Когато островитяните нарекли неговото спасение чудо, той пак се усмихнал и казвал: "Просто аз платих по-скъпо за превоза."

Купил веднъж Настрадин Ходжа дроб. По пътя го срещнал приятел и попитал: "Как ще го сготвиш?" "Обикновено" – отговорил Ходжа. "Не – възразил човекът, – дробът може да се приготви великолепно. Както ти обясня сега, така го приготви." "Твоите обяснения няма да се задържат в главата ми – казал Ходжа. – Напиши на лист хартия. Тогава ще гледам рецептата ти и ще го сготвя."
Човекът написал и връчил бележката на Настрадин.
Когато Ходжа, потънал в приятни размисли, предизвикани от наставлението, вървял към къщи, една птица грабнала дроба и се издигнала в небето. Ходжа, без да показва признаци на безпокойство, показал на птицата хартийката, която държал в ръка, и казал: "Напразно. Няма как да ти се удаде да изядеш дроба с удоволствие. Нали рецептата е у мен."

Гуни Бо се прославил със своята сила сред владетелите. Танци Гун разказал за него на чуждоземния цар Сюинван. Царят приготвил дарове, за да го покани, и Гуни Бо се явил. При вида на немощната му фигура в сърцето на Сюинван се зародило подозрение.
– Каква е твоята сила? – попитал той със съмнение.
– Силата на вашия слуга ще стигне едва за да счупи крака на пролетен скакалец или да пречупи крилото на есенна цикада.
– Силата на много богатири е достатъчна, за да разкъсат кожа на носорог или да изтеглят за опашките девет бивола! – Възкликнал в гнева си владетелят.
– А аз при това съм огорчен от слабостта им. Как си могъл да се прославиш със силата си навсякъде под небето, ако си способен само да счупиш крака на пролетен скакалец и да пречупиш крилото на есенна цикада?
– Добре! – с дълбока въздишка казал Гуни Бо и се отдалечил от постелката. – На въпроса на царя аз, вашия слуга ще се осмеля да кажа истината. Вашият слуга беше учен от наставник от планината Шан. Той няма равен по сила под небето. Но никой от шестимата му родственици не знаеше за това, защото той никога не прибягваше до сила. Аз, вашият слуга, му услужих, рискувайки живота си, и тогава той ме просвети в следното: "Всички искат да съзрат невидимото – гледай това. което другите не гледат. Всички искат да овладеят недостъпното – заеми се с това, с което никой не се занимава.
Затова този, който се учи да вижда, започва от купчината съчки; този, който се учи за слуша – от удара на камбаната. Та нали това, което е лесно вътре в теб, не е трудно и извън теб. Ако не срещнеш външни трудности, тогава и славата ти няма да излезе извън пределите на семейството ти."
Сега моята слава, на вашия слуга, е достигнала повелителя. Значи аз, вашият слуга, съм нарушил завета на учителя и съм проявил способностите си. Вярно е, че моята слава, на вашия слуга, не е в това, как да се злоупотребява със силата, а в това, как да използваме своята сила. Нима това не е по-добре от злоупотребата сьс своята сила?

Ава Атанасий преписал на прекрасен пергамент, струващ осемнадесет жълтици, целия Стар и Нов завет. Веднъж един брат дошъл при него и като видял книгата, я отнесъл. Същия ден ава Атанасий поискал да чете от тази книга. Като установил, че е изчезнала, той разбрал, че я е взел онзи брат, но не изпратил да го попитат от опасение онзи да не прибави към кражбата и лъжа.
Междувременно братът отишъл в съседния град, за да продаде книгата и поискал за нея шестнадесет жълтици. Купувачът му казал:
– Довери ми книгата, за да мога да разбера струва ли тя такива пари – и я занесъл на свети Атанасий с думите:
– Отче, погледни тази книга и ми кажи трябва ли по твое мнение да я купя за шестнадесет жълтици? Струва ли тя толкова?
Ава Атанасий отговорил:
– Да, това е хубава книга. Тя струва толкова.
Купувачът отишъл при брата и му казал:
– Ето ти парите. Аз показах книгата на ава Атанасий. Той я намери за прекрасна и счете, че струва не по-малко от шестнадесет жълтици.
Братът попитал:
– Това ли е всичко, което ти каза? Не добави ли още нещо?
– Не – отговорил купувачът, – нито дума повече.
Добре – казал братът, – аз премислих. Не искам вече да продавам книгата. И той побързал да отиде при ава Атанасий и със сълзи на очи го умолявал да си вземе книгата обратно. Ава отказал с думите:
– Върви си с мир, братко, подарявам ти я.
Но братът отговорил:
-Ако не я вземеш, никога няма да намеря покой.

Царството небесно е подобно на стопанина на дома, който е излязъл рано сутринта да наеме работници за лозето си и след като се е договорил с тях за по динария на ден, ги е изпратил на лозето си.
Като излязъл към три часа, той видял други, стоящи на тържището без работа, и им казал: "Идете и вие на лозето ми и ще ви дам, каквото следва." Те отишли.
Пак излязъл около шестия и деветия час и направил същото.
Накрая, като излязъл около единадесетия час, намерил други, които стояли без работа и им казал: "Защо стоите тук цял ден без работа?"
Те му отговорили: "Никой не ни е наел." Той им казал: "Идете и вие на моето лозе и ще получите, каквото следва."
Когато настъпила вечерта, собственикът на лозето казал на своя управител: "Извикай работниците и им плати, като започнеш от последните към първите."
И дошлите около единадесетия час получили по динария.
Дошлите първи си мислели, че ще получат повече, но получили също по динария.
И започнали да роптаят срещу господаря на дома.
Казвали: "Последните работиха един час и ти ги изравни с нас, които понесохме тежестта на деня и зноя. А той отговорил на един от тях: "Приятелю! Аз не те обиждам. Не се ли договори ти с мен за динария? Вземи си своето и си върви. Аз искам да дам на този, последния, същото, което и на теб. Нима не съм властен В своето да правя това, което искам? Или окото ти завижда, защото съм добър?"
Така последните ще станат първи и първите последни. Защото много са призованите, но малко са избрани¬те.

Един дървар сънувал много хубав сън, когато изведнъж го събудили. Разгневен, той възкликнал:
– Защо ме събудихте? Аз бях цар. Имах седем сина. Те всички учеха различни науки, а аз седях на трона и управлявах страната си. Защо разрушихте всичко това?
Човекът, който го събудил, казал:
– Но нали това беше сън. За какво съжаляваш сега!
Дърварят отговорил:
– Върви си, глупако! Ти не разбираш, че аз бях истински цар, както сега съм дървар. Ако е вярно, че сега съм дървар, то точно толкова е вярно, че тогава бях цар.

ЖЖивял един еврейски селянин на име Йосиф, който много обичал да философства. Било му трудно да прави каквото и да било, тъй като мислите отнемали цялото му време и когато бил готов да свърши нещо, възможността вече била отминала.
Веднъж, като тръгвал за пазара, за да продаде пшеницата, той казал на жена си: "Веднага щом продам пшеницата, ще ти изпратя телеграма."
Той продал пшеницата с голяма печалба и отишъл в пощата, попълнил бланката, а след това започнал да мисли за това. Написал: "Пшеницата е продадена изгодно. Пристигам утре. Обичам те и те целувам. Йосиф."
След това започнал да размишлява: "Жена ми ще си помисли, че съм полудял. Защо "изгодно"? Да не би да съм се канил да продам пшеницата на загуба?" Затова той задраскал думата "изгодно". По нататък станал по-внимателен: нали ако е написал невярна дума, то би могъл да направи и други грешки. Затова започнал да мисли над всяка дума.
И си казал: "Защо "пристигам утре"? Да не би да се каня да пристигна другия месец? Или догодина? Жена ми знае, че ще си дойда веднага, щом продам пшеницата." Затова той зачеркнал думите "пристигам утре".
По-нататък си помислил: "Жена ми знае, че съм тръгнал да продавам пшеница, така че защо да пиша "пшеницата е продадена"?" Той зачеркнал и това, а после започнал да се смее. Помислил: "Пиша на собствената си жена. Защо да пиша "обичам те и те целувам"? Да не би да пиша на чужда жена? Да не би да е рожденият й ден или някакъв празник?" Той и това зачеркнал.
Останало само името "Йосиф." Той си помислил: "Йосиф, ти да не си полудял? Жена ти знае как се казваш." Затова скъсал телеграмата и щастлив, че е спестил много пари и че е избегнал да направи глупост, си тръгнал от пощата.

Двама ученици обсъждали най-изразителния символ на това понятие. Единият предложил златото, но другият предполагал, че белият мрамор е по-подходящ. И двамата били единодушна за това, че товарът като тежест е най-добре да бъде изобразен като камък. Но Учителят отбелязал: "И най-малкото зърно ще съответства на понятието "товар на този свят".

Ученикът казал на Лао Дзъ: "Учителю, аз достигнах." "Ако казваш, че си достигнал – отговорил Лао Дзъ, -ти със сигурност още не си достигнал."
Ученикът изчакал още няколко месеца и веднъж казал: "Вие бяхте прав, Учителю. Сега То дойде."
Лао Дзъ го погледнал с най-голямо съчувствие и любов, и го погалил по главата: "Сега всичко е наред, кажи какво стана. Сега с удоволствие ще те изслушам. Какво се случи?"
Ученикът казал: "До деня, когато вие произнесохте: "Ако казваш, че си достигнал, ти със сигурност не си достигнал", аз, полагайки усилия, се стараех, правех всичко, което мога. В деня, когато вие казахте: "Ако казваш, че си достигнал, ти със сигурност не си достигнал", мен ме озари. Как азът може да дойде? Азът е бариера, азът трябва да направи път. Дао дойде – казал той.-То дойде едва тогава, когато мен вече ме нямаше."
"Разкажи на останалите ситуацията, в която се случи това" – помолил Лао Дзъ. И ученикът отговорил: "Мога само да кажа, че не бях добър, не бях и лош, не бях грешник, не бях и светец, не бях нито този, нито онзи, не бях когото и да било, когато То дойде. Аз бях единствено пасивност, най-дълбоката пасивност, само врата, отверстие. Аз даже не зовях: та нали зовът би вървял в едно с подписа ми. Аз напълно забравих за Него, аз просто седях и даже не се стремях, не се хвърлях, не горях. Мен ме нямаше – и внезапно То ме преизпълни."

Като бил в Индия, Александър Македонски Веднъж видял съсухрен старец, който седял на един камък. Александър го заговорил и думите на стареца много му харесали. Той го поканил да дойде с него.
– Не, тук ми е добре – отговорил старецът.
– Аз съм владетелят на света – казал Александър, – ще ти дам всичко, което поискаш. Богатство, почести, всичко…
– Но на мен нищо от това не ми е нужно – отговорил старецът.
Раздразнен от това, че му противоречат, Александър го заплашил със смърт. Старецът се разсмял:
-Това е най-голямата глупост, казана някога от теб, царю! Ти не можеш да ме убиеш с меч, не можеш да ме изгориш с огън, нито да ме удавиш, защото аз никога не съм се раждал и никога няма да умра, аз съм всемогъщият, вездесъщ, вечен дух.